Р Е Ш Е Н И Е № 341

гр. Стара Загора, 25.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 334 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Надзор на пазара“ регионалн отдел Югоизточна България към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор против Решение № 190/25.05.2018 г. по АНД № 222/2018 г. по описа на Районен съд К., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ДСП-06/05.02.2018 г., издадено от Началника на регионален отдел «Надзор на пазара» ЮИР в ГД «Надзор на пазара» в ДАМТН, срещу ЕТ «Надежда – Н.Х.». В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно липса на посочени виновно нарушени законови разпоредби,. Според касатора този извод е неправилен и противоречи на приложимата нормативна уредба. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ «Надежда – Н.Х.» гр.К., с подадено писмено възражение и в съдебно заседание чрез пълномощника си Г.С.оспорва жалбата. Признава извършеното нарушение, но счита за приложима спрямо него нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – К. е НП № ДСП-06/05.02.2018 г., издадено от Началника на регионален отдел «Надзор на пазара» ЮИР в ГД «Надзор на пазара» в ДАМТН въз основа на АУАН Серия № ДСП-06/26.01.2018 г., с което на ЕТ «Надежда – Н.Х.» гр. К., ЕИК 123570786, на основание чл.52д от ЗТИП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лв за нарушение на чл.4б, т.4 от същия закон във връзка с чл.13, ал.1 и ал.2 от НСИОСЛПС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена проверка на 14.11.2017 г. в търговски обект – магазин за промишлени стоки, намиращ се в гр. К., ул. „Ал. Б.“ № 8, стопанисван от ЕТ „Надежда – Н.Х.“, е установено, в качеството си на търговец по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 10 от ЗТИП ЕТ „Надежда – Н.Х.“ предлага за продажба продукт „лични предпазни средства“ – ръкавици за защита от механични рискове, с необозначени марка и модел, сиви, безшевни, с пет пръста, цена 2 лв. на чифт, с нанесена върху ръкавиците информация: size 1; СЕ маркировка за съответствие и пиктограма за механични рискове, без инструкция за употреба, съставена от производителя и превода й на български език.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд К. е приел, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочени виновно нарушени правни разпоредби, което е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Според съда не е достатъчно да се възпроизведе съдържанието на АУАН, а административнонаказващият орган трябва да обективира собствено волеизявление по правната страна на обвинението. По тези съображения е обоснован извод за незаконосъобразност на НП като издадено в противоречие с разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, и на това основание същото е отменено.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

В обжалваното НП № ДСП-06/05.02.2018 г., издадено от началника на регионален отдел «Надзор на пазара» ЮИР в ГД «Надзор на пазара» в ДАМТН не липсва правна квалификация на нарушението според изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както незаконосъобразно е прието в обжалваното съдебно решение. По силата на чл. 52-55 от ЗАНН наказващият орган е длъжен след като разгледа преписката да изложи собствените си съображения по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител, каква е точната правна квалификация на нарушението, подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва тя да се индивидуализира по вид и размер. Следователно в съдържанието на НП е необходимо да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, защото самото НП представлява правораздавателен акт при осъществяване на административно-наказващата дейност на държавата. С оглед характера на административните наказания като форма на държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП и е основание за неговата отмяна. Затова независимо, че НП се издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнато с него административно обвинение, мотивната част на НП следва да съдържа отделно описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението.

В случая така очертаните изисквания действително не са изпълнени стриктно, но от съдържанието на НП може да се направи еднозначен извод защо поведението на ЕТ „Надежда-Н.Х.“ освен от актосъставителя е прието за административно нарушение и от наказващия орган. Органът изрично е заявил, че след като е разгледал преписката към АУАН № ДСП-06/ 26.01.2018г, счита: „Нарушенията са установени по безспорен начин, актът съдържа всички реквизити, предвидени в чл.42 от ЗАНН. В АУАН актосъставителят е описал изчерпателно елементите на административнонаказателния състав на нарушението. Посочена е точно нарушената разпоредба“. По-нагоре в текста на НП, извън описание на съдържанието на АУАН, е отразена констатация на актъсътавителя, че на 14.11.2017г в търговски обект – магазин за промишлени стоки, намиращ се в гр. К., ул. „Ал. Б.“ № 8, стопанисван от ЕТ „Надежда – Н.Х.“, търговецът предлага за продажба конкретен продукт без инструкция за употреба, съставена от производителя и превода й на български език и е извършил нарушение на чл.4б, т.4 от същия закон във връзка с чл.13, ал.1 и ал.2 от НСИОСЛПС. Следователно административнонаказващият орган ясно е изразил волята си, че напълно възприема фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по АУАН. По този, макар и непрецизен начин, е постигната минимално необходимата формална изрядност на НП, за да може то да изпълни функцията си на правораздавателен акт.

Поради това касационният състав намира, че административно-наказващият орган не е допуснал съществено процесуално нарушение, което обективно да води до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Като е приел наличието на такова при осъществения контрол за законосъобразност, въззивният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон.

Допуснато е и нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК. Това налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд К., при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението и индивидуализацията на наказанието.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 190 /25.05.2018 г., постановено по АНД № 222/2018 г. по описа на Районен съд К..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.