Р Е Ш Е Н И Е

№ 337 25.10.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА КАН дело № 335 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение № 415 от 13.06.2018г., постановено по АНД № 1129/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-000844 от 01.03.2018г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, с наложени на Т. С.К. административни наказания глоба в размер на 200лв. основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП; и глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за формална неизрядност на наказателното постановление и за недоказаност на административното обвинение като излага правни доводи за вярна правна квалификация на нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДвП и за вписване на всички обстоятелства по извършване на нарушение по чл. 20 ал.2 вр. с чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП. Иска от съда да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба – П.С.К. не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.С.К., против Решение № 415 от 13.06.2018г., постановено по АНД № 1129/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-000844 от 01.03.2018г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, с което на П.С.К., са наложени следните наказания: 1. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на нчл. 20, ал. 2 от ЗДвП; 2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП; 3. На основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, за това че на 18.02.2018г. в 04:30 в гр. Стара Загора кв. Казански на уличната отсечка източно от бл. 16 в посока юг-север е управлявал по негови данни л.а. Опел Вектра с рег. № ******собственост на М.като пред вх. Е поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила излиза извън уличната отсечка вдясно по посоката си, не може да спре при възникналата опасност за движението и се блъска в дърво и в паркиран л.а. Шкода Фабия с рег. *****собственост на Т. Т.. Вследствие на удара дървото пада върху паркираните от източната му страна Шкода Фабия с рег. *****и от западната му страна л.а. Тойота Рав с рег. № *****собственост на А.Ж.. Причинявайки ПТП с щети по автомобилите без пострадали хора. Не уведомява собствениците на имуществото, което е увредил вследствие на ПТП. Управлява с незаплатени в определения срок наложените му глоби с фиш сери М № 500958/29.07.2017г. фиш серия М № 692243/24.08.2017г., феиш серия М № 691856/01.09.2017г. и фиш серия М № 604392/4.09.2017г.

За да отмени наказанието, наложено на основание чл.179 ал.2 предл. първо във връзка с чл.20 ал.2 от ЗДвП, РС Стара Загора приема, че частичното цитиране на нарушената разпоредба в текста на наказателното постановление е твърде общо и не е достатъчно да се приеме, че са посочени бстоятелствата, при които е извършено нарушението. Освен това цитираното изброяване на хипотезите по чл.20 ал.2 от ЗДвП се появява за първи път с наказателното постановление, което е недопустимо. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че при управление на лекия автомобил водачът не е отчел конкретните условия на видимост и състоянието на пътя, които обстоятелства по извършване на нарушението не са намерили отражение в АУАН и в НП. Поради нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН въззивния съд е приел за незаконосъобразно ангажирането на административно наказателната отговорност на ответника по касация на основание чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП- който поради движение с несъобразена скорост, причини ПТП, въпреки че въззивния съд приема разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП като уреждаща задължението за избиране на скоростта на движение в рамките на разрешеното от закона и въведеното с пътните знаци.

За да отмени наложеното наказание на основание чл. 175 ал.1 т.5 вр. с чл.123 ал.2 от ЗДвП, РС Стара Загора приема, че нарушението не е извършено виновно. Водачът е изчакал половин час след настъпване на ПТП да се появи някой от собствениците на увредените МПС, но тъй като не познавал никой от живеещите в квартала се прибрал в квартирата си, а на другия ден е попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП.

За да отмени административно наказание за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, съдът е изложил съображения за неточна правна квалификация на бездействието да се платят наложените с фиш глоби по ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл.190 ал.3 от същия закон изисква плащане на наказателното постановление или на електронния фиш в едномесечен срок от влизането им в сила, съответно от влизането в сила на съдебното решение или определение на съда. След изтичане на този срок вземането се изпраща на публичния изпълнител. Позовал се е на разпоредбата на чл. 186 ал.7 от ЗДвП, според която издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител т.е. сроковете за доброволно плащане на глобите, наложени с фиш е различен от този по чл.190 ал.3 от ЗДвП. Освен това систематичното място на сочената за нарушена разпоредба е след общия административно наказателен състав по чл. 185 от ЗДвП, поради което не попада в приложното му поле.

Настоящия състав на административен съд Стара Загора намира, че при отмяна на наложеното административно наказание на основание чл.179 ал.2 предл. първо вр. с чл.20 ал.2 от ЗДвП въззивния съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон като не е разграничил изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за вписване на обстоятелствата по извършване на нарушението от изискването за неговата правна квалификация, чрез посочване на номерацията на правната норма, включително и цитиране на нейното съдържание. Обстоятелства по извършване на нарушението са всички други несъставомерни факти от обективната действителност, които разкриват причините за неправомерното поведение, вредоносните последици и позволяват да се установи наличието на вина и нейната форма, както и на основания за изключване на отговорността. Цитирането на нарушената правна норма, което в случая е частично, дава яснота за правната квалификация на фактите, определени от АНО като осъществяващи хипотеза на административно наказателен състав. Следователно няма пречка правната квалификация да бъде цитирана за първи път текстово в НП, нито да бъде променена. Недопустимо е за първи път да се отправя с НП фактическо обвинение, което не е било повдигнато със съставяне на АУАН, но такова процесуално действие не представлява цитирането на текста на нарушената разпоредба. Изгубването на контрол върху управляваното МПС-во е вменено на водача като нарушение на задължението по 20 ал.2 от ЗДвП за избиране скоростта на движение, така че да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и при възникнала опасност за движението. Изброяването на обективните фактори, с които скоростта на движение да се съобрази не е изчерпателно, нито посочването на някой от тях ще изпълни в пълна степен изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото ще представлява извод, а не описание на конкретен факт от обективната действителност, който водача е игнорирал. В настоящия случай АУАН е съставен по данни на самия водач и по установените материални щети и механизъм на настъпване на ПТП, причина за който е движението с със скорост, която не е позволила на водача да остане в платното за движение. Изрично е посочено в АУАН и в НП, че водачът е изгубил контрол и е излязъл извън уличната отсечка ,т.е. не се е съобразил със собствените си способности да овладее автомобила при скоростта, с която го управлява. Този фактор липсва в чл.20 ал.2 от ЗДвП, но поради примерното изброяване и задължението на водачите да са в състояние на спрат автомобила при възникнала опасност за движението или предвидимо препятствие, същия се явява обстоятелство по извършване на нарушението, което е посочено в АУАН и в НП. По данни на самия водач той се е движил със скорост, при която е загубил контрол върху управлявания автомобил, излиза от платното за движение и се блъска в паркиран автомобил и дърво. Следователно всички съставомерни факти и обстоятелствата по тяхното извършване – причините за настъпване на ПТП, са описани в наказателното постановление, което повтаря фактическата обстановка от АУАН. В тази част решението следва да бъде отменено с постановяване на друго за потвърждаване на наложеното наказание на основание чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП, поради липса на допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление.

Въззивното решение е правилно в частта за отмяна на наложеното наказание по чл. 123 ал.2 от ЗДвП, според която разпоредба задължението за предоставяне на данни възниква при поискването им от другите участници в движението. Водачът е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, с която е декларирал времето и мястото на управление на собствения си автомобил, но в протокола за ПТП е видно, че информация за задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите е предоставена. Следователно нарушение на чл.123 ал.2 от ЗДвП не е извършено и не е налице основание за налагане на глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.

Правилно е въззивното решение и в частта за отмяна на наложеното наказание на основание чл.185 вр. с чл.190 ал.3 от ЗДвП. Изцяло се споделя извода на съда, че с оглед съдържащата се в разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП правна регламентация /наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване/ липсата на плащане на наложените глоби с посочените в НП фишове в определения за доброволно изпълнение на публичното задължение срок, не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност на основание чл.185 от ЗДвП. Нормативно установените правни последици, които законът предвижда при неспазване на регламентирания в чл. 190, ал.3 от ЗДвП срок за заплащане на глобата, се свързват единствено с предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане и/или с налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 415 от 13.06.2018г., постановено по АНД № 1129/18г по описа на Старозагорския районен съд в частта за отмяна на НП № 18-1228-000844/01.03.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложено на П.С.К. административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 предл. първо от ЗДвП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №18-1228-000844/01.03.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора в частта с наложено на П.С.К. административно наказание глоба в размер на 200лв на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №415/13.06.2018г., постановено по АНД №1129/18г. по описа на РС Стара Загора, в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.