Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

358                           29.10.2018г.                        гр. Стара Загора

 

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                             Членове:      ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                           СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Пенка Маринова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков      

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 339 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Районно управление Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, против Решение №32 от 21.05.2018г. по а.н.д № 405/2017г. по описа на Районен съд – Гълъбово. С жалбата се претендира, че решението на РС – Гълъбово е неправилно и незаканосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът оспорва извода на съда, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН. Сочи, че описаните нарушения изцяло съответстват на санкционните норми, въз основа на които са наложени административни наказания на санкционираното лице. Направено е искане за отмяна на решението на РС Гълъбово и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

 

Ответникът по касация Г.К.М., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител по делото. В писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана.

 

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на РС – Гълъбово за правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество,  жалбата се явява частично основателна.

 

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Г.К.М. против наказателно постановление (НП) № 17-0447-000468 от 13.10.2017г. на Началник РУ Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия Д, бланков № 61700/21.09.2017г. на М. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и глоба в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от същия закон.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.К.М. на 21.09.2017г. около 10:50 часа в Община Гълъбово, на път III-554, км 42, в посока изток-запад, управлява товарен автомобил „М.“ с рег.№ ****, собственост на Ж.В.Г., като: 1. не съобразява поведението си с пътните знаци – нарушава знак Б27, паркира в обхвата на знака; 2. Не изпълнява указанията на полицейския служител да представи СУМПС и СРМПС, необходими за полицейската проверка, с което я осуетява. С първото от деянията се сочи за нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, а с второто – чл.103 от ЗДвП.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Гълъбово е отменил посоченото НП. Прието е,  че при издаване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Прието е, че нито една от посочените за нарушени разпоредби – чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП не въвежда задължение на водача да представи свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), като разминаването в словесното описание на нарушението и посочените законни разпоредби, които са нарушени, е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Обосновано е, че ако се приемат фактите, описани в обстоятелствената част на НП, то същите сочат на извършено нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДвП, а ако се приеме, че наказващият орган е установил извършване на нарушение по чл.103 от ЗДвП, то фактите, изложени в санкционния акт е трябвало да обосноват извода за осъществен състав на нарушението, съдържащо се в тази правна норма. Изложени са и съображения, че отделно от това с обжалваното НП М. е санкциониран за две взаимноизключващи се нарушения – едното, че е спрял в зоната на действие на знак В-27, а другото – че не е спрял в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал от контролен орган. По тези съображения районният съд е отменил санкционния акт само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество.

 

Решението на Районен съд Гълъбово е правилно като краен резултат по отношение на вмененото нарушение по чл.103 от ЗДвП и неправилно по отношение на вмененото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

 

Разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. В нормата е предвидена административнонаказателна отговорност за две отделни нарушения – отказ на водача да предаде документите си и осуетяване от водача на извършването на проверка. В конкретния случай административнонаказващият орган в мотивната част на санкционния акт е смесил съставите на тези две отделни нарушения, като е отразил, че санкционираното лице не изпълнява указанията на полицейски служител да представи СУМПС и СРМПС, необходими за полицейска проверка, с което е осуетява. Това представлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като от описанието на нарушението не става ясно коя от двете отделни хипотези на чл.175, ал.1 от ЗДвП е осъществило санкционираното лице, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на санкционния акт, довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл като е отменил НП в тази му част само на процесуално основание районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

 

По отношение на вмененото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП въззивният съд не е изложил никакви мотиви, с изключение на това, че според него санкционираното лице е наказано за две взаимноизключващи се нарушения – едното, че е спрял в зоната на действие на пътен знак В-27, а другото – че не е спрял в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал от контролен орган. Тези мотиви обаче не се споделят от настоящия касационен състав. Видно от съдържанието на НП никъде в него от фактическа страна не е вменено нарушение за това, че водачът не е спрял в най – дясната част на платното за движение, т.е. няма как да се приеме, че двете вменени нарушения са взаимноизключващи се. Следователно не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на НП като незаконосъобразно в тази му част, както неправилно е приел Районен съд – Гълъбово.

 

С обжалваното решение НП е отменено досежно вмененото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да е изследвано съответствието на санкционния акт с материалния закон и без да са формирани изводи по същество относно соченото административно нарушение, които да бъдат предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция. Поради това, за да бъде извършена проверка на наказателното постановление от две съдебни инстанции, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, обжалваното съдебно решение, в частта му касаеща нарушението чл.6, т.1 от ЗДвП от НП, следва да бъде отменено, а делото –върнато на друг състав на районния съд за ново разглеждане.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 32/21.05.2018г., постановено по АНД № 405/ 2017г. по описа на Районен съд – Гълъбово, В ЧАСТТА МУ, с която е отменено Наказателно постановление № 17-0447-000468 от 13.10.2017г. на Началник РУ Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, с което на Г.К.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

 

               ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

                                                                                                                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/21.05.2018г. по а.н.д № 405/2017г. по описа на Районен съд – Гълъбово, в останалата му част.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.