Р Е Ш Е Н И Е

 

№371                                     08.11.2018г.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав         

                                                                 

      Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                      Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                      СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Стилиян Манолов КАН дело №349 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

           Образувано е по касационна жалба на „Л.“ ЕООД – гр. Стара Загора, представлявано от управителя Л.П.К., чрез пълномощника си по делото адв. М., срещу Решение №468/28.06.2018г., постановено по АНД №1435/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №278616-F296023 от 25.07.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение, които по същество се свеждат до неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Неправилно са били анализирани събраните в хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в съвкупност, което довело до неправилна преценка на фактите, оттам и до неправилни изводи за неоснователност на жалбата. Счита, че в конкретния случай деянието не е конкретизирано по време и място на извършване. Деянието се изразява в неизвършването на превод, но не е посочено от наказващият орган точно на коя дата счита, че е следвало да бъде осъществено плащането. Издаването на фактура не доказва плащането, а още по-малко датата на издаването на фактурата е датата на плащането. Оспорва изводите на съда, че съставените споразумителни протоколи са съставени за целите на обжалването, тъй като същите са били представени още в хода на данъчната проверка и са били заведени на 16.03.2017г., като АУАН е съставени на 05.04.2017г., а наказателното постановление на дата 25.07.2017г. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и постановяване на друго с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.   

 

   Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по депозираната касационна жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.  

 

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Л.“ ЕООД – гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление №278616-F296023 от 25.07.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F296023 от 05.04.2017г., на „Л.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 080 лв., на основание чл.5, ал.1, предл. първо от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, „Л.“ ЕООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане към „М и Р" ЕООД, с ЕИК: 200952596 на сумата от 2 160 лв., представляваща част от парична престация на стойност над 10 000 лв. по Договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. между „Л.“ ЕООД, в качеството на възложител и „М и Р“ ЕООД, в качеството на изпълнител, като предмет на договора е изпълнението на строително-монтажни работи от 03.11.2016г. на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“, жилищна сграда в гр.Стара Загора , ул.“Цар Иван Асен II“ №158 на обща стойност 33 460.00 лева. Сумата в размер на 2 160 лв. е платена в брой от „Л.“ ЕООД на 19.12.2016г. в 20:16 часа в град Стара Загора по фактура №1000000053/19.12.2016г., издадена му от доставчика „М и Р“ ЕООД, което плащане е документирано с фискален бон №000024/19.12.2016г., издаден от ЕКАФП с инд. №ДУ370355; фискална памет с инд. №36503940, въведен в експлоатация от „М и Р“ ЕООД. Посочено е, че нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив на 31.01.2017г., във връзка със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002947000551-020-001/31.01.2017г.   

 

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Изложени са доводи във връзка с компетентността на административнонаказващия орган. Посочено е, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства описаното в наказателното постановление административно нарушение е безспорно установено. Изложени са съображения по всички наведени от жалбоподателя доводи.  Прието е, че представеният споразумителен протокол от 14.11.2016г. е представен едва на 17.03.2017г., като остава неясно защо не е представен заедно другите документи на 22.02.2017г. Това е мотивирало съдът да приеме, че този споразумителен протокол не е с достоверна дата и представянето му представлява част от линията на защита на жалбоподателя. Обосновано е, че наказващият орган е приложил и правилно материалния закон, като е съобразил размера на санкцията с предвидено от закона. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на наказателното постановление.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на закона и при липса на допуснати процесуални нарушения.

 

           Обоснован е извода на въззивния съд, че наказателното постановление съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. За да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл.52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. От формулировката, че Директорът на ТД на НАП – Пловдив, като е разгледал съставения против „Л.“ ЕООД АУАН № F296023 от 05.04.2017г., „е установил“, следва извода, че изложението, съставляващо мотивната част на наказателното постановление, съдържа приетото за установено от наказващия орган и описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с признаците от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

  

       Неоснователно е касационното оплакване, че в обжалваното наказателно постановление не са посочени датата и мястото на извършване на административното нарушение. Безспорно е, че датата на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и като елемент от императивно регламентираното съдържание на наказателното постановление, следва да бъде обективирана по надлежния начин. В случая „Л.“ ЕООД е санкционирано по административнонаказателния състав на чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от „Л.“ ЕООД нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, съгласно която разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000.00 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че налагането на административна санкция по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. След като съставомерното изпълнително деяние се свързва с извършване на плащане, което не е съобразено с императивно регламентирания в закона начин на плащане, то за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, необходимо и достатъчно е да се посочи датата на извършеното в нарушение на чл.3 от ЗОПБ плащане. В случая това е сторено – след като е обосновано, защо с оглед стойността на сключения между „Л.“ ЕООД, в качеството на възложител и „М и Р“ ЕООД, в качеството на изпълнител договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. /33 460.00 лева/, плащанията по този договор от страна на „Л.“ ЕООД е следвало да бъдат извършвани само чрез превод или внасяне по платежна сметка, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на която санкционираното дружество е извършило плащане в брой на сума в размер на 2 160 лв. по този договор, в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ – на 19.12.2016г.  Следва да се отбележи и че датата на извършване на съставомерното изпълнително деяние /19.12.2016г./, която съставлява датата на извършване на нарушението, е изрично посочена и не следва да се извлича нито от датата на фактурата, по която е било извършено плащането /фактура №1000000053/19.12.2016г./, нито от датата на издадения фискален бон, удостоверяващ плащането /фискален бон №000024/19.12.2016г./. С посочването, че плащането в брой е извършено в гр.Стара Загора, в необходимата и достатъчна степен е изпълнено и изискването за посочване на мястото на нарушението. Противно на изложеното в касационната жалба, датата и мястото на нарушението са посочени в изложението, съдържащо фактическите констатации на административнонаказващия орган за приетото за установено от него досежно съставомерните признаци на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават,  при спазване на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5  от ЗАНН.

 

       Неоснователно е касационното оплакване, че неправилно не е бил взет в предвид представеният споразумителен протокол от 14.11.2016г. Същият е представен е от страна на касатора и е за прекратяването на сключеният на 03.11.2016г. договор за СМР, които са обсъдени и от съдът при постановяването на решението. От приетите доказателства по делото, е установено, че в счетоводството на касатора, плащането е било осъществено на посочената дата, като плащане в брой, а същото е отразено и в подадените справки-декларации по ЗДДС за месец декември 2016г., а от страна на касатора не са представени кредитни известия за прекратяването на договора. От друга страна съдът е обсъдил всички направени възражения от страна на наказаното търговско дружество, които са били приети за неоснователни. Като е направил това съдът не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. В допълнение може да се отбележи, че както счетоводните закони /Закон за счетоводството/, така и данъчните такива /ЗДДС, ЗКПО и др./, изискват всяка една счетоводна операция, да бъде оформена документално, както и същата да бъде отразена в подаваните справки-декларации пред приходната агенция /ред 78 от декларацията/. В случая това е сторено от касатора, като вмененото му административно нарушение се потвърждава и от декларираните от него обстоятелства пред НАП. В контекста на гореизложеното, съдът е извършил преценка на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, като ги е анализирал поотделно и в съвкупност, достигнал е правилни правни изводи и постановил правилен съдебен акт.

 

       Безспорно е също така, че този споразумителен протокол е представен в хода на извършената проверка, но отразената в същият дата на подписване не е приета от контролиращите за достоверна. Всички останали доказателства противоречат на подписаният споразумителен протокол – представената справка-декларация от касатора в НАП за месец декември 2016г. /подадена на 13.01.2017г./, издадената фактура от страна на „М и Р“ ЕООД от дата 19.12.2016г., извършеното плащане в брой от страна на „Л.“ЕООД – издаденият фискален бон, подписаният протокол/акт 19 за извършени СМР от 28.12.2016г., подписаният приемо-предавателен протокол между „Л.“ ЕООД и „М и Р“ ЕООД от 31.12.2016г., с приложена към него количествено-стойностна сметка. Всичко това опровергава както посочената дата в частния документ, така и отразените в него обстоятелства на прекратяване на подписаният договор.

          

       С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице посочените касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно решение.

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №468/28.06.2018г., постановено по АНД №1435/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                             

 

1.

 

                                                                                                        

2.