Р Е Ш Е Н И Е

№ 366 09.11.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Стефка Христова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 352 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр. София, чрез главен юрисконсулт, редовно упълномощен от Изпълнителния директор, против Решение № 368 от 21.05.2018г., постановено по АНД № 805/ 2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 27-188 от 22.12.2017г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“. С касационната жалба се иска отмяна на решението като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че наказателното постановление е постановено в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, а от събраните по делото доказателства се доказвало по безспорен и несъмнен начин извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение по чл.71, т.2 от ЗЛЗ. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 27-188 от 22.12.2017г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“.

Ответникът по касационната жалба – В. Б. П., редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че в АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в посока неясно описание на нарушението, което е ограничило правото му на защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на В. Б. П. против Наказателно постановление № 27-188 от 22.12.2017г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“, с което на В.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв., на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, за извършено нарушение на чл.71, т.2 от същия закон, изразяващо се в неосъществен контрол по извършването на своевременна и достатъчна диагностично-лечебна дейност. Фактите, които АНО е описал като обстоятелства по извършване на нарушението са следните: На 05.04.2017г. в 9.10ч г-н П. П. Б., на 62 год., е посетил Спешно отделение на МБАЛ „Тракия“ЕООд гр.Стара Загора, където е бил прегледан от доктор Недева и в Лист за прегледа №2878 записва: “Анамнеза: Пациент с дългогодишно установена епилептична болест. Лекуван амбулаторно и стационарно. Днес посещава отделение спешна медицина по повод оплаквания от сънливост и замайване. Не съобщава за припадъци. Насочен от ОПЛ за спешна хоспитализация“. В листа за преглед на пациент не са отразени данни за: ДЧ,GCG, температура и бял дроб, като са вписани стойности за пулс, кръвно налягане, ритмична сърдечна дейност, в съзнание, адекватен и без координационни нарушения. В допълнителен лист към листа за преглед липсват име фамилия, специалност, длъжност и подпис на лекаря, който е осъществил консултацията с невролог - в случая такава е проведена от доктор Л.. Липсва подпис на пациента за това, че е информиран за здравословното му състояние, липсата от необходимост от болнично лечение. Прието е, че не е осъществен цялостен соматичен преглед, не са назначени и не са проведени лабораторни и инструментални изследвания за установяване причините за възникналите оплаквания от затруднена походка, замайване, виене на свят, непрекъснат сън, нарушен говор, отразени в АЛ № 2289/ 05.04.2017г., издаден от ОПЛ на П. Б.. Осъществена е консултация с невролог, но няма консултации с други профилни специалисти. В амбулаторната книга на Спешното отделение под №2878 в .9.10ч на 05.04.2017г. е записан пациента, но без диагноза, а в графа „обективни данни и резултати от изследванията“ е записано „Насочен за планов прием. Да се насочи към диспансерен невролог“. На следващия ден 06.04.2017г. в 14.38ч екип на спешна помощ при посещение в дома на пациента установява летален изход.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че санкционираното лице не е осъществил състав на административно нарушение по описаната правна норма на чл.71, т.2 от Закона за лечебните заведения, доколкото същата не съдържа конкретен фактически състав на административно нарушение, а в съдържанието на наказателното постановление не била посочена конкретна правна регламентация на дължимото в случая поведение, въз основа на което да се изведе извод за неосъществен контрол от страна на началника на отделението. Липсата на фактическа и правна конкретика в посочения смисъл е квалифицирана като нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, имащо за последица ограничаване правото на санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинен и срещу какво следва да се защитава.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Изцяло се споделя извода на съда, че наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание.

Сочената за нарушена норма на чл.71, т.2 от ЗЛЗ установява едно общо правомощие на началника на отделение да контролира, организира, координира и отговаря за цялостната медицинска дейност в отделението, да анализира качеството и подобряване на работата в същото. В случая е отправено административно обвинение за неосъществен от В.П., в качеството му на Началник на Спешно отделение към МБАЛ“ Тракия“ ЕООД, контрол по извършването на своевременна и достатъчна диагностично-лечебна дейност на 05.04.2017г., когато е бил дневна смяна в ръководеното от него отделение. Липсва фактическо обвинение което да подкрепя горния извод за неосъществен контрол в ръководената от него медицинска структура. Правните изводи на АНО се основават на констатирани пропуски в допълнителен лист към Лист за преглед на пациент и в Амбулаторната книга на спешното отделение под №2878, 9.10ч. на 05.04.2017г., в които съответно не са отбелязани име, фамилия, специалност, длъжност и подпис на осъществилия консултацията лекар и подпис на пациента, за това че е информиран за здравословното му състояние и липсата на необходимост от болнично лечение, няма записана диагноза, а в графа обективни данни и резултати от изследвания е записано „Насочен за планов прием. Да се насочи към диспансерен невролог“. Предвид леталния изход, настъпил на 06.04.2017г. за пациента и констатираните в медицинската документация пропуски и извършена консултация със специалист невролог, но без извършени други прегледи и изследвания, е направен извод че наказаното лице не е осъществил контрол по извършването на своевременна и достатъчна диагностично-лечебна дейност/ДЛД/. Констатациите за пропуски при извършаване на преглед на пациент от конкретен лекар в СО не могат да се приемат за закономерна последица от липса на осъществен контрол след като не е посочено чрез какви правни и фактически действия се осъществява същия и кога и следвало да бъдат предприети. Така отправеното правно обвинение не почива на конкретни фактически бездействия, изразяващи неосъществяването на задължението по контрол. А отправеното фактическо обвинение за липса на контрол по извършването на своевременна и достатъчна ДЛД относно описания в обстоятелствената част на НП преглед, сочи на извод за противоречие с нормата, изискваща контрол върху цялостната медицинска дейност в съответното отделение, а не контрол върху всеки преглед на пациент към момента на осъществяването му, което е физически невъзможно да бъде осъществено от началника на отделението в ЛЗ. Дори отговорността за цялостната медицинска дейност в отделението да е на неговия ръководител, поради което същият има правото и да я контролира, то е необходимо да се посочат конкретните правни и фактически действия, в които се изразява контрола, който според настоящото НП би следвало да има за последица недопускане на пропуски от вида на визираните. Констатираните пропуски в медицинската документация и при прегледа на пациента от друг лекар не могат да обусловят извод за липса на контрол по отношение на достатъчна ЛДД при липса на позоваване на конкретен медицински стандарт, който да не е бил изпълнен в пълен обем и съответно яснота какво е следвало да бъде дължимото от началника на отделението поведение в конкретния случай. Фактът, че е настъпил летален изход за прегледан в отделението и насрочен за планов прием пациент, не презумира сам по себе си нуждата от санкциониране на всяка цена на началника на това отделение, без да са обследвани и установени по несъмнен начин конкретните обстоятелства, които са били налице в случая, за да се обоснове извода, че той не е положил достатъчно грижа в изпълнение на функциите си по чл.71, т.2 от ЗЛЗ.

Ето защо защитата срещу така отправеното правно обвинение не може да бъде осъществена, поради противоречие с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на конкретни факти от обективната действителност, при чието осъществяване законът предвижда административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.71, т.2 от ЗЛЗ.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 368 от 21.05.2018г., постановено по АНД № 805/ 2018г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.