Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  348

 

     гр. Стара Загора, 25.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Пенка Маринова

и с участието на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 354 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

     Образувано е по касационна жалба от Първо Районно управление-Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора против Решение № 412/ 12.06.2018 г., постановено по АНД № 589/ 2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1959а-1523/ 26.10.2017 г., издадено от Началника Първо Районно управление-Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила като са посочени обстоятелства, относими към съставите на две отделни административни нарушения, които са в условията на алтернативност – чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Според касатора този извод е неправилен  и противоречи на приложимата нормативна уредба. Поддържа, че деянието е правилно квалифицирано по чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, защото ответникът е съхранявал огнестрелно оръжие с изтекъл срок на разрешението, което е равнозначно на липса на разрешение. А неподаването на заявление в срока по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ не представлява административно нарушение. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – В.И.В. ***,  чрез депозиран отговор  по жалбата от процесуалния му представител адвокат О. я оспорва като неоснователна.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

    Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 1959а-1523/ 26.10.2017 г., издадено от Началника Първо Районно управление-Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 1959а-1523/ 26.09.2017г, с което на В.И.В. *** на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500лв за нарушение на чл.561, ал.1 от ЗОБВВПИ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 21.06.2017г в с.К. общ.Стара Загора е установено държане, съхраняване на огнестрелно оръжие – ловна пушка «Хаберман», калибър 16 № 8579 и ловна пушка «ИЖ-43», калибър 12 № 0760610 от В.И.В. с изтекъл срок на валидност на 30.03.2017г на издаденото му разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 209303.

 

За да отмени НП, районният съд е изложил съображения, че то не отговаря на изискванията на 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като при формулиране на административното обвинение са допуснати съществени процесуални нарушения. Този извод е обоснован с посочване на фактически обстоятелства, относими към съставите на две отделни административни нарушения, които са възможни в условията на алтернативност. В. е имал разрешение за съхраняване на огнестрелно оръжие, следователно бил възможен субект на нарушение по чл.87 от ЗОБВВПИ, а не на такова по чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Теоритично било възможно той да извърши нарушение и по чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, но само ако се касае за друго огнестрелно оръжие, за което лицето въобще не се е снабдявало с разрешение за носене и съхранение. На следващо място съдът намира административнонаказателното обвинение за недоказано от субективна страна, тъй като доказателствата по делото не сочат умишленото му извършване.

 

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

 

 Административнонаказателната отговорност на В.И.В. е ангажирана за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, според която лицето, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. От данните по делото е видно, че срокът на издаденото му такова е изтекъл на 30.03.2017г и заявление за подновяване не е подавано.

 

Съгласно разпоредбата на  чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал.1, т.4 и ал.2-4 или чл. 81а, и удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие.

 

Подновяването на разрешението в законоустановения срок не е задължение, а една правна възможност, която разпоредбата на  чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ предвижда. Законът допуска правоимащото лице да избере дали да се възползва от тази възможност или да реши да го направи по-късно като подаде заявление за издаване на ново разрешение при изтекъл срок за подновяване. С цитираната разпоредба на закона е определен редът, по който субектите могат да реализират правото си да поискат от административния орган да поднови издаденото им разрешително. Следователно в процесните АУАН и НП не е налице несъответствие между релевираните фактически обстоятелства и правната квалификация на деянието. Описаните факти напълно кореспондират със състава на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като изтеклият срок на разрешението при непредприети в срок действия по подновяването му обуславя липса на разрешително, респективно поведението на лицето е в нарушение на правилото огнестрелно оръжие да се държи само при получено разрешение за тази дейност. 

 

Споделят се обаче изводите на първоинстанционния съд за недоказване на субективната страна на вмененото нарушение. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според субсидиарно приложимите разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В тежест на административнонаказващия орган е възложено да  докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено административно нарушение и че то е извършено виновно от 84-годишния деец, който е с влошено здравословно състояние.  В случая такова еднозначно установяване и доказване на всички съставомерни от субективна страна елементи на нарушението по повдигнатото административно обвинение няма.

 

  В касационната жалба не са изложени конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения от районния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което наведеното такова касационно оплакване е неоснователно. 

 

              С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице      твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и като краен резултат постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.   

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 412/ 12.06.2018 г., постановено по АНД № 589/ 2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 1959а-1523/ 26.10.2017 г., издадено от Началника Първо Районно управление-Стара Загора към ОД на МВР Стара Загора.

 

  Решението е окончателно и не подлежи  на обжалване и протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                                            2.