Р Е Ш Е Н И Е

№369 22.10.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №360 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Левкион“ ЕООД – гр. Стара Загора, представлявано от управителя Л.П.К. чрез пълномощника си по делото адв. С. срещу Решение №418/13.06.2018 год., постановено по АНД №1433/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №278660-F296045 от 25.07.2017 год., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение, които по същество се свеждат до неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Неправилно са били анализирани събраните в хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в съвкупност, което довело до неправилна преценка на фактите, оттам и до неправилни изводи за неоснователност на жалбата. Счита, че в конкретния случай деянието не е конкретизирано по време и място на извършване. Деянието се изразява в неизвършването на превод, но не е посочено от наказващият орган точно на коя дата счита, че е следвало да бъде осъществено плащането. Издаването на фактура не доказва плащането, а още по-малко датата на издаването на фактурата е датата на плащането. Оспорва изводите на съда, че съставените споразумителни протоколи са съставени за целите на обжалването, тъй като същите са били представени още в хода на данъчната проверка и са били заведени на 16.03.2017 год., като АУАН е съставени на 05.04.2017 год., а наказателното постановление на дата 25.07.2017 год. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и постановяване на друго с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Левкион“ ЕООД – гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление №278660-F296045 от 25.07.2017 год., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F296045 от 05.04.2017 год., на „Левкион“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 900.00 лв., на основание чл.5, ал.1, предл. първо от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, „Левкион“ ЕООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане към „Мел и Рем" ЕООД, с ЕИК: 200952596 на сумата от 1 800.00 лв., представляваща част от парична престация на стойност над 10 000.00 лв. по Договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016 год. между „Левкион" ЕООД, в качеството на възложител и „Мел и Рем"ЕООД, в качеството на изпълнител, като предмет на договора е изпълнението на строително-монтажни работи от 03.11.2016 год. на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“, жилищна сграда в гр. Стара Загора , ул.“Цар Иван Асен II“№158 на обща стойност 33 460.00 лева. Сумата в размер на 1 800.00 лв. е платена в брой от „Левкион" ЕООД на 28.12.2016 год. в 22.48 часа в град Стара Загора по фактура №1000000090/28.12.2016 год., издадена му от доставчика „Мел и Рем" ЕООД, което плащане е документирано с фискален бон №000052/28.12.2016 год., издаден от ЕКАФП с инд. №ДУ370355; фискална памет с инд. №36503940, въведен в експлоатация от „Мел и Рем" ЕООД. Посочено е, че нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив на 31.01.2017 год., във връзка със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002947000551-020-001/31.01.2017 год.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Приел въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че описаното в наказателното постановление административно нарушение е безспорно установено. Представеният споразумителен протокол не е бил налице към датата на първоначалната проверка от 27.02.2017 год., като такъв е представен в по-късен момент на 17.03.2017 год., но не е установен от извършената насрещна проверка от 04.05.2017 год. на „Мел и рем“ЕООД. Това е мотивирало съдът да приеме, че такъв споразумителен протокол не е съществувал към датата на проверката 27.02.107 год., а още по-малко към датата на извършване на нарушението и в никакъв случай към датата на неговото съставяне 14.11.2016 год.Наказващият орган е приложил и правилно материалния закон, като е съобразил размера на санкцията с предвидено от закона. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на наказателното постановление.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на закона и при липса на допуснати процесуални нарушения.

Обоснован е извода на въззивния съд, че наказателното постановление съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. За да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл.52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. От формулировката, че Директорът на ТД на НАП – Пловдив, като е разгледал съставения против „Левкион“ ЕООД АУАН № F296045 от 05.04.2017 год., „е установил“, следва извода, че изложението, съставляващо мотивната част на наказателното постановление, съдържа приетото за установено от наказващия орган и описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с признаците от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Неоснователно е касационното оплакване, че в обжалваното наказателно постановление не са посочени датата и мястото на извършване на административното нарушение. Безспорно е, че датата на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и като елемент от императивно регламентираното съдържание на наказателното постановление, следва да бъде обективирана по надлежния начин. В случая „Левкион“ЕООД е санкционирано по административнонаказателния състав на чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от „Левкион“ ЕООД нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, съгласно която разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000.00 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че налагането на административна санкция по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. След като съставомерното изпълнително деяние се свързва с извършване на плащане, което не е съобразено с императивно регламентирания в закона начин на плащане, то за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, необходимо и достатъчно е да се посочи датата на извършеното в нарушение на чл.3 от ЗОПБ плащане. В случая това е сторено – след като е обосновано, защо с оглед стойността на сключения между „Левкион“ ЕООД, в качеството на възложител и „Мел и Рем“ ЕООД, в качеството на изпълнител договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016 год. /33 460.00 лева/, плащанията по този договор от страна на „Левкион“ ЕООД е следвало да бъдат извършвани само чрез превод или внасяне по платежна сметка, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на която санкционираното дружество е извършило плащане в брой на сума в размер на 1 800.00 лв. по този договор, в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ – на 28.12.2016 год. Следва да се отбележи и че датата на извършване на съставомерното изпълнително деяние /28.12.2016 год./, която съставлява датата на извършване на нарушението, е изрично посочена и не следва да се извлича нито от датата на фактурата, по която е било извършено плащането /фактура №1000000090/28.12.2016 год./, нито от датата на издадения фискален бон, удостоверяващ плащането /фискален бон №000052/28.12.2016 год./. С посочването, че плащането в брой е извършено в гр. Стара Загора, в необходимата и достатъчна степен е изпълнено и изискването за посочване на мястото на нарушението. Противно на изложеното в касационната жалба, датата и мястото на нарушението са посочени в изложението, съдържащо фактическите констатации на административнонаказващия орган за приетото за установено от него досежно съставомерните признаци на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, при спазване на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Неоснователно е касационното оплакване, че неправилно не е бил взет в предвид представеният споразумителен протокол от 14.11.2016 год. Същият е представен е от страна на касатора и е за прекратяването на сключеният на 03.11.2016 год. договор за СМР, които са обсъдени и от съдът при постановяването на решението. От приетите доказателства по делото, е установено, че в счетоводството на касатора, плащането е било осъществено на посочената дата, като плащане в брой, а същото е отразено и в подадените справки-декларации по ЗДДС за месец декември 2016 год., а от страна на касатора не са представени кредитни известия за прекратяването на договора. От друга страна съдът е обсъдил всички направени възражения от страна на наказаното търговско дружество, които са били приети за неоснователни. Като е направил това съдът не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. В допълнение може да се отбележи, че както счетоводните закони /Закон за счетоводството/, така и данъчните такива /ЗДДС, ЗКПО и др./, изискват всяка една счетоводна операция, да бъде оформена документално, както и същата да бъде отразена в подаваните справки-декларации пред приходната агенция /ред 118 от декларацията/. В случая това е сторено от касатора, като вмененото му административно нарушение се потвърждава и от декларираните от него обстоятелства пред НАП. В контекста на гореизложеното, съдът е извършил преценка на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, като ги е анализирал поотделно и в съвкупност, достигнал е правилни правни изводи и постановил правилен съдебен акт.

Безспорно е също така, че този споразумителен протокол е представен в хода на извършената проверка, но отразената в същият дата на подписване не е приета от контролиращите за достоверна. Всички останали доказателства противоречат на подписаният споразумителен протокол – представената справка-декларация от касатора в НАП за месец декември 2016 год. /подадена на 13.01.2017 год./, издадената фактура от страна на „Мел и рем“ЕООД от дата 28.12.2016 год., извършеното плащане в брой от страна на „Левкион“ЕООД – издаденият фискален бон, подписаният протокол/акт 19 за извършени СМР от 28.12.2016 год., подписаният приемо-предавателен протокол между „Левкион“ЕООД и „Мел и рем“ ЕООД от 31.12.2016 год., с приложена към него количествено-стойностна сметка. Всичко това опровергава както посочената дата в частния документ, така и отразените в него обстоятелства на прекратяване на подписаният договор.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице посочените касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №418/13.06.2018 год., постановено по АНД №1433/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.