Р
Е Ш Е Н И Е
№334 17.10.2018 год.
гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди
и осемнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря А.А. и в присъствието
на прокурора Константин
Тачев,
като разгледа докладваното от Михаил
Русев КАН
дело №364 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от
ЗАНН, образувано по касационната жалба на „Граунд
2011“ЕООД, представлявано от управителя Т.А.Т., чрез пълномощника
си по делото адв. М.Ф.
против Решение №384/30.05.2018 год., постановено по АНД №141 по описа
за 2018 год. на Старозагорския районен съд. С решението
е потвърдено наказателно
постановление №F362193/19.12.2017 год. издадено от Директора на
офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС
за нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС.
В касационната жалба на „Граунд 2011“ЕООД се съдържат оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. При съставянето на АУАН е допуснато съществено
процесуално нарушение, като същият е съставен в негово отсъствие. Не споделя
извода на районният съд, че с връчването на екземпляр от същия на касатора му е гарантирано правото на защита и съставянето в
негово отсъствие не е съществено процесуално нарушение. Според касатора, извършеното административно нарушение не е
доказано по безспорен начин, а неправилно не е възприето от съда искането му за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Счита също така, че неоснователно не са
възприети възраженията относно не посочването на всички факти и обстоятелства
относно извършеното административно нарушение. Налице е противоречие в
показанията на двамата свидетели относно датата на установяване на нарушението.
Същата е от съществено значение за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не
е ясно защо е прието, че за периода 07.08.2017 год. – 31.08.2017 год. е
възникнало задължението за подаването на
справка декларация. Регистрирането му по ЗДДС е станало служебно и същият не е
знаел, за това обстоятелство. Връчването на акта за регистрация е станало по
чл.32 от ДОПК, но не е спазена процедурата
предвидена в закона, тъй като липсват два протокола през най-малко седем дена,
което да обоснове предприемането на действия по връчване чрез прилагане към
досието на фирмата. Налице е несъответствие между посочената в АУАН и
наказателното постановление нарушена разпоредба и фактическото описание на
нарушението. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответника – ТД на НАП Пловдив,
не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената
касационно жалба и счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Производството пред Районният
съд Стара Загора е образувано по жалба от „Граунд
2011“ЕООД от гр. Стара Загора против наказателно постановление №F362193/19.12.2017 год. издадено от Директора на
офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1 предл. първо от ЗДДС
за нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното
постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на
това, че „Граунд 2011“ЕООД като регистрирано
по ЗДДС лице не е подало в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД
на НАП – Пловдив справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период от
07.08.2017 год. до 31.08.2017 год. /07.08.2017 год. дата на регистрация по
ЗДДС/ в законоустановеният срок - до 14-число включително на месеца, следващ
данъчния период за който се отнася, т.е. до 14.09.2017 год. в офис/дирекция за
обслужване гр. Стара Загора. Нарушението е извършено на 15.09.2017 год. Нарушението
е установено при проверка на данъчното досие на задълженото лице. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя
съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Срещу съставеният АУАН е постъпило възражение,
което разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно.
При определянето на наказанието е взето в предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е констатирано, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
За да потвърди наложеното
наказание, Районен съд Стара Загора е отхвърлил като неоснователни изложените
във въззивната жалба оплаквания за нарушения на чл.40 ал.2, касателно съставяне
на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя
и неговото връчване. Въз основа на представените доказателства е прието от
въззивния съд, че справката декларация не е подадена в установения от закона
срок, поради което нарушението на посочените разпоредби е осъществено и
правилно в съответствие с изискванията на ЗАНН е издадено наказателното
постановление. Изложени са съображения, че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажно, както и че наложената санкция съответства на
тежестта на нарушението, доколкото същата е наложена в предвиденият от закона
минимален размер.
С касационната жалба се иска
от съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно
постановление, като се поддържат
оплакванията за нарушение на чл.40, ал.2 и чл.42, т.7 от ЗАНН, допуснати при съставяне
на АУАН, както и несъответствие на наказанието с разпоредбата на чл. 27 от
същия закон.
Административен съд Стара
Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Касационната жалба като
подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК-нарушение на материалния закон, конкретно на чл.40,
ал.2, чл.43 и чл.57 от ЗАНН.
Правилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя не представлява съществено
процесуално нарушение. Съгласно
чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН, приложена на
стр.13 по делото, и от обратната разписка на стр.12, съобщението е било
изпратено на данъчния адрес на дружеството, но на обратната разписка е върната на 21.10.2017 год. От тази дата, контролните органи
са изчакали предоставения седмодневен срок за явяване, след което на 09.11.2017
год. са образували
административно наказателно производство, като са
съставили АУАН. Изпратено е нова съобщение за явяването на лицето за връчване
на акта, получена от управителя на дружеството на 15.11.2017
год., стр.15 и 16 от делото.
Същият се е явил и му е
било връчен съставеният
АУАН, удостоверено с подписа му,
като същият се е възползвал от правната възможност и е вписал своите възражения, приети от наказващият орган като неоснователни. Въз основа на гореизложеното, правилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява
съществено процесуално
нарушение, което да е довело до накърняване
на правото на защита на наказаното
лице. Връчването на екземпляр
от АУАН на представляващият дружеството
му гарантира пълноценното участие в развилото
се административнонаказателно производство, с което за изпълнени законовите изисквания за гарантиране на правото на защина на нарушителя. Единственото
възражение на управителя на дружеството,
е че не е бил информиран за необходимостта
от подаването на такава
декларация, в предвид служебната
му регистрация по ЗДДС. Същият
не е депозирал допълнителни
писмени възражения, нито е представил допълнително доказателства за липсата на извършено от негова страна
административно нарушение. Видно от представената разпечатка, декларацията за месец август 2017 год. е подадена на 13.11.2017 год., преди
връчването на АУАН, но след неговото
издаване.
Гореописаната фактическа
обстановка, дава основание да се направи извода, че с отправянето на поканата актосъставителя
е изпълнил законовото си изскаване да търси нарушителя за съставяне на акта в
негово присъствие с цел гарантиране на правото му на защита от най-ранния
възможен момент. При неоткриването му на посочения данъчен адрес се прилагат
разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в остъствие на
нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, каквито са регистрите на НАП, не е необходимо и присъствието на
свидетел – аргумент от нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.
Основателно е оплакването, че в АУАН
не е посочена датата на установяване на административното
нарушение, което от своя страна е от съществено значение за осъществяването
на съдебния контрол за спазването на сроковете по чл.34
от ЗАНН. Неснователно е обаче
наведеното оплакване, че разпитаните в хода на съдебното
производство двама свидетели, са
посочили различна дата на установяване.
Видно от разпита им, нито
един от двамата не е могъл
да си спомни точната дата
на установяване на административното
нарушение. Доколкото обаче,
се касае за административно нарушение, извършено на 15.09.2017 год., а
акта за установяване на административно нарушение е съставен на 09.11.2017 год., то очевидно са спазени сроковете
по чл.34 от ЗАНН – три месеца от откриването
на нарушителя, която дата най-рано
би могла да бъде 15.09.2017
год., но не по-късно от две години
от извършването на нарушението.
Следва да се отбележи, че посочването на датата на установяване на административното
нарушение не е задължителен реквизит на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съгласно
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В
този смисъл, ако възникне каквото
и да е било съмнение относно
спазването на срока по чл.34 от ЗАНН, недоказването на обстоятелството
за датата на установяване
на административното нарушение, във
всеки един случай ще се тълкува в полза на санкционираното лице. Очевидно е че в настоящия
случай това не е така.
Неснователно е и касационното оплакване за наличието на
противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена разпоредба на
чл.125, ал.1 от ЗДДС. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че са описани всички елементи от фактическия състав на административното
нарушение, както и правилното
им подвеждане под съсответната
материално правна разпоредба. Неоснователно е оплакването, че фактите сочат за
нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Както и по-горе бе отбелязано,
към момента на съставянето
на АУАН, задължителната справка-декларация не е била подадена, а такава е подадена четири дена по-късно. Подаването й в по-късен момент не
дава основание за промяна
на правната квалификация на осъщественото
административно нарушение.
Неоснователно е касационното оплакване, че извършената служебна регистрация по ЗДДС на касатора,
не е осъществена по предвиденият
от закона ред, като се сочи
липсата на предпоставките
за прилагането на процедурата
по чл.32 от ДОПК. Доколкото акта за регистрация е влязъл в законна сила и не е оспорен от касатора,
то не е в правомощията нито
на районният съд, нито на настоящият съдебен състав осъществяването на инцидентен съдебен
контрол на акта за регистрация.
Неоснователно е последното касационно оплакване, че неправилно не е прието от въззивният съд, възражение за квалифицирането на нарушението като маловажно. Районинят съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящият съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №384/30.05.2018 год.,
постановено по а.н.д.№ 141/2018 год. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.