Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                              

                            

        №  377    09.11.2018 година   град Стара Загора

 

                

                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                              

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Чл                                                                 Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар  Зорница Делчева                                        

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                               

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 370 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 429 от 18.06.2018г., постановено по АНД № 1140/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001506 от 24.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен начин извършеното от работодателя нарушение на императивното изискване на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Поддържа, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл. т на закона съдът е приел, че не е установено по несъмнен начин престирането на работна сила при упражняване на трудова функция. Твърди, че в нарушение на правилата за оценка на доказателствения материал, при постановяване на решението са игнорирани показанията на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора и не са взети предвид декларираните от работещите на обекта лица факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях трудова дейност. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001506 от 24.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – К.И.А., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора наказателно постановление.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на К.И.А. срещу Наказателно постановление № 24 – 001506 от 24.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 001506 от 03.07.2017г., на земеделския производител К.И.А., в качеството на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер 1 500лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.06.2017г. на земеделския производител К.И.А., на обект „Черешова градина“, намиращ се в землището на с. Кирилово, община Стара Загора, е установено, че К.И.А., в качеството си на работодател – регистриран земеделски производител, е приела на работа на горепосочения обект като „берач“ на 15.06.2017г. лицето Тодорка Кирилова Атанасова,  без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

           Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство. В мотивите към решението са изложени съображения, че не се установява съществувало към 15.06.2017г. правоотношение с характеристиките на трудово такова между К.И.А., в качеството на работодател и Тодорка Кирилова Атанасова, в качеството на работник, обуславящо възникнало за санкционираното лице задължение по чл.61, ал.1 от КТ, неизпълнението на което задължение да релевира допуснато от лицето нарушение на трудовото законодателство в качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, като основание за налагане на административно наказание по чл.414, ал.3 от КТ.  

 

               Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

  Въз основа на събраните във въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства, обоснован, в съответствие и при правилно приложение на закона е направения от съда извод, че не е установено съществувало на 15.06.2017г. правоотношение между К.И.А. и Т.К.А., с предмет предоставяне от лицето Т. А. на работна сила за изпълнение на трудова дейност като „берач,“ при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Действително от доказателствата по делото е видно, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка, Т. А.е извършвала беритба на череши на обект „Черешова градина“, стопанисван от земеделския производител К.А.. Но както правилно е приел Старозагорският районен съд, не е доказано по безспорен и несъмнен начин престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на Т.А. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „берач“.

  Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Тъкмо обратното – съдът подробно е разгледал, обсъдил и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства и обосновано е приел, че представения от наказващия орган списък с имената на посочени като „полагащи труд за ЗП К.И.А.“ лица, макар и съдържащ техните подписи, няма доказателствената сила на декларациите по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, каквито в случая не са били попълнени и разписани. Правилно е прието, че доколкото от една страна информацията, въз основа на която е съставен АУАН и впоследствие издадено НП, не е била събрана и удостоверена по надлежния начин от проверяващите длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда, а от друга страна достоверността на тази информация се опровергава от разпитаните в съдебното производство в качеството на свидетели лица /посочени като лица, дали тази информация/, не може да се направи извод, че извършването на нарушението се потвърждава по категоричен начин. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното постановление фактическа и извършването на вмененото на К.А., в качеството на работодател, нарушение на трудовото законодателство.

  Отделно от това субект на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, може да бъде само лице, което има качеството на работодател. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на КТ, работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая липсват каквито и да е било надлежни доказателства, че санкционираното лице е имало качеството на работодател по см. на §1, т.1 от КТ – т.е че Т. .А. е престирала работна сила и е полагала труд за К.А.. Нито изготвения от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” списък на лицата, „полагащи труд за ЗП К.И.А.“, нито обстоятелството, че обектът „Черешова градина“ е стопанисван от ЗП К.А., доказват, че посоченото в НП лице – Т.А., е било допуснато от работодателя К.И.А. да осъществява трудови функции към момента на проверката. С оглед на което административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от К.И.А., в качеството й на работодател, се явява фактически, правно и доказателствено необосновано.

 

Ето защо правилно Старозагорският районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ и съотв. е постановил отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.  

 

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и  постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

      Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 429 от 18.06.2018г., постановено по АНД № 1140/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 001506 от 24.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

 

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                          

                                                                                   2.