Р Е Ш Е Н И Е

№373 12.11.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Стефка Христова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 375 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Стара Загора, против Решение №400 от 04.06.2018г. по а.н.д №1309/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Твърди се, районният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че в конкретния случай не може да се обоснове маловажност на нарушението, поради липса на настъпили вреди от него, тъй като то е от типа на формалните нарушения и е съставомерно и при липса на съставомерен резултат. Обосновава се, че законодателят още със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2 , изр. второ от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е изключил възможността за прилагане на института маловажния случай. Излагат се доводи, че извършването на нарушение, при което има неотразяване на приходи и настъпили щети за фикса е друго по вид нарушение, санкционирано с предвиденото в чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС наказание в по-висок размер. В заключение се сочи, че квалифицирането на нарушението от страна на наказващия орган като първо или второ е извършено и това е единствено с цел определяне на наказващата норма, което следва да бъде приложена с оглед нейната строгост, а не като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. В случай, че нарушението беше извършено повторно, то би се квалифицирало като такова по ал.4 на чл.185 от ЗДДС, където са уредени по-високи размери на наказанията. Моли се съда да отмени решението на Районен съд Стара Загора и да постанови решение, с което да потвърди санкционния акт.

Ответникът по касация „Евротрейд БГ“ ЕООД София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се представлява от управителя д.т.. Същият изразява становище, че решението на районния съд е правилно по мотивите, изложени в него.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че са налице основания за потвърждаване на решението. Излага съображения, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че не са засегнати отношения, свързани с осъществяване на контрола на приходите и данъците, поради което правилно въззивният съд е приел, че се касае за маловажен случай и решението му следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Еврогрейд БГ“ ЕООД – гр.София против Наказателно постановление (НП) №319068-F-368597 от 15.02.2018г. на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F368597 от 15.01.2018г., на „Еврогрейд БГ“ ЕООД – гр.София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лева, на основание чл.185, ал.2, изр.второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка на 21.12.2017г. на обект – ресторант в хотелски комплекс „Тирон“ в с.Старозагорски бани, ул.Околовръстно шосе №2, стопанисван от „Еврогрейд БГ“ ЕООД – гр.София, е установено, че след проверка на книгата за дневните финансови отчети и на функциониращото в обекта фискално устройство модел „Datecs DP-15KL” с индивидуален № на фискалното устройство DT535144 и с № на фискалната памет 02535144, при която е установено, че за дните 15.12.2016г., 16.12.2017г. и 18.12.2017г. има регистрирани продажби в обекта, но не е отпечатан пълен дневен отчет с нулиране и запис във фискалната памет, за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Същото се доказва от издаден КЛЕН от ЕКАФП за същият период, от които е видно, че за дните 15.12.2016г., 16.12.2017г. и 18.12.2017г., са издадени фискални бонове от №0018652 до №0018670, като на 18.12.2017г. е изведен дневен Z отчет №0330 с фискален бон №0018671 с отчетен оборот 283,95 лева. Направените констатации доказват, че е нарушен реда и начина за ежедневно отчитане на фискалното устройство. Всички продажби за периода са записани във фискалната памет на ЕКАФП със Z отчет №0330/18.12.2017г. Посочено е, че нарушението не води до неотразяване на приходи. С това деяние се сочи за нарушената разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е отменил НП. Прието е, че формално е осъществен състава на административното нарушение, тъй като не е изпълнено в пълнота задължението за отпечатване на пълен дневен отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който са регистрирани продажби. Посочено е, че административното нарушение е от категорията на формалните. Изложени са доводи, че видно от приложените писмени доказателства е изготвен дневен отчет, макар и формално да не е в съответствие с чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, което дава основание да се приеме, че все пак са издавани касови бележки, извършена е отчетност и по никакъв начин не е ощетен бюджета на държавата, като с нищо не са засегнати съществено и отношенията, свързани с осъществяването на контрола по приходите и заплащането на дължимите данъци. Обосновано е, че нарушението е извършено за първи път, няма данни дружеството да е извършило други административни нарушения, свързани с данъчното законодателство, което е дало основание на съда да приеме, че извършеното административно нарушение е изолирано явление в дейността на дружеството, същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което е прието, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и това налага отпадане на административнонаказателната отговорност, респективно отмяна на НП.

Решението е правилно като краен резултат.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд за маловажност на случая. Обстоятелствата, че с нарушението не са засегнати съществено отношенията, свързани с осъществяването на контрола по приходите и заплащането на дължимите данъци са отчетени от законодателя, който е предвидил и привилигирован състав на нарушението по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Всъщност разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС по същество е маловажен случай на административното нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС. В контекста на изложеното по конкретния случай не следва да се обсъжда въобще приложението на чл.28 от ЗАНН.

От друга страна още в производството по установяване на административното нарушение и налагане на наказание е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице в административнонаказателното производство и което води до порок в издаденото НП. Един от основните принципи на административнонаказателното право, регламентиран в чл.18 от ЗАНН е, че за всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание. В АУАН и НП е посочено, че санкционираното лице за три отделни дни – 15.12.2016г., 16.12.2017г. и 18.12.2017г., има регистрирани продажби в обекта, но не е отпечатан пълен дневен отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. След като се касае за задължение за отпечатване на пълен дневен отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки един ден, се налага извода, че е извършено не едно нарушение, а няколко (три), макар и еднакви по вид нарушения. За тези нарушения при прилагането на чл.18 от ЗАНН се следва налагане на отделни административни наказания, а административнонаказващият орган е наложил едно административно наказание със санкционния акт. Това нарушение прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на ответника по касация и за кое му е наложено административно наказание. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до незаконосъобразност на обжалваното НП, като обуславя отмяната му само на това основание. С налагането на едно общо наказание привлеченото към отговорност лице е поставено в невъзможност да разбере за кое нарушение какво наказание му се налага, с което се нарушава правото му на защита.

Като е обосновал краен резултат за отмяната на НП, въззивният съд е постановил правилно решение, което поради липса на отменителни основания, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 400/04.06.2018г. по а.н.д.№ 1309/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.