Р Е Ш Е Н И Е

№405 14.11.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №377 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Община Казанлък, представлявана от Кмета Галина Стоянова, чрез пълномощника си по делото юриск. М.И. против решение №212/11.06.2018 год., постановено по а.н.д.№484 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък. С решението е отменено наказателно постановление №ОП-38/13.04.2018 год. на Заместник Кмета на Община Казанлък с наложено на П.Г.Б. административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лв. на основание чл.50, ал.1 от Наредба №2 за опазване на околната среда и озеленените площи и дълготрайната дървесна и храстова растителност на територията на Община Казанлък. Оспорва се извода на въззивният съд, че е следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него да се издаде наказателното постановление, предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, който предвижда, че без приложен акт административнонаказателната преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал образуването на наказателно производство и е препратено на наказващият орган. Счита, че неправилен е извода и на съдът, че отнемането на вещи на основание чл.53 от НК, може да бъде осъществено само от съдебни органи. Въз основа на гореизложените мотиви и направено искане за отмяна на решението на районният съд и постановяването на друго с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Административното обвинение от фактическа страна се изразява в това, че от неустановена дата до 28.03.2017 год. при първоначално следствено действие „оглед на местопроизшествие“ във връзка с постъпил сигнал от горски служители на РДГ – Стара Загора, в землището на с. Средногорово, местността „Синята река“ е извършена незаконна сеч в имот №001039, представляващ частна общинска собственост със статут НТП – орна нива, без разрешително от земеделският производител П. Бл, чрез наети от него лица. На 40 метра западно от стената на микроязовира са установени отсечени, нарязани на метрови секции подредени по фигури на различни места общо 85 пространствени кубични метра отсечени дърва от вид елша и около 5 пространствени кубични метра отсечени дърва от основата, но все още цели от същият вид. С изсичането на тези дърва се нарушава екологичното равновесие в описаната местност. Стойността на вредите, с оглед на горепосоченото е в размер на 680.00 лв., съгласно Наредба №26 за определянето на администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък

За да отмени наказателното постановление Районен съд Казанлък е приел, че при така прекратеното досъдебно производство, е следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него да се издаде наказателното постановление. Приел е това процесуално нарушение за съществено и че същото представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Установил е нарушение и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – не са посочени нарушените законови разпоредби. Що се отнася до определеното в наказателното постановление обезщетение, не е ясно как същото е определено. Посочването само на Наредба №26 не е достатъчно, тъй като в таблицата към същата са предвидени обезщетения за различен вид дървесни видови с различна височина. Така установените нарушения са винаги съществени и нарушаването на която и са е от тях води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Изложил е съображения, че не е в правомощията на административният орган да отнема на основание чл.53, ал.2, б.“б“ он НК, вещите придобити от престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Наказанието за което и да е престъпление се налага от съдебните органи и по аналогия отнемането на вещи по чл.53 от НК, може да бъде осъществено само от установените съдилища, но не и от АНО. Такива правомощия му дават разпоредбите на чл.20, ал.1-4 от ЗАНН. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление, като е преценил, че не е необходимо да се произнася по въпросите свързани с индивидуализацията на наказанието, формата на вина и т.н.

Ответника по касация П.Г. ***, чрез депозираното по делото становище, изразява мнение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Решение №212/11.06.2018 год., постановено по а.н.д. №484 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък е валидно и допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е касационното оплакване, че не е следвало да бъде съставен акт за установяване на административното нарушение и въз основа на него да се издаде наказателното постановление. За да се приложи разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и да се образува административнонаказателно производство без да е съставен акт за установяване на административно нарушение е необходимо, прекратеното досъдебно производство да е било водено срещу лицето, посочено като нарушител в наказателното постановление, а не да е било водено срещу неизвестен извършител, както е в настоящият случай. Освен това е необходимо да е налице пълна идентичност между фактическия състав на престъплението и този на административното нарушение, като форма на деяние и вина. В конкретния случай това не е така. Всъщност в конкретния случай този съдебен контрол не може да бъде осъществен, тъй като в наказателното постановление не е посочена нарушената разпоредба. Това поставя във фактическа невъзможност осъществяването на съдебен контрол, дали установените факти и обстоятелства от страна на Кмета на Община Казанлък, са подведени под правилната материалноправна разпоредба. Такъв извод не може да се изведе дори и от посочената като нарушена разпоредба, която е обща е предвижда за нарушения на наредбата да се налагат глоби на физическите лица в размер от 50.00 лв. до 500.00 лв. Дори и обаче това да бе възможно, недопустимо съдът да извежда подобни изводи, без такива да се направени в обжалваното наказателно постановление. Съдът само следи за законосъобразното протичане на производството по реализирането на административно наказателната отговорност и подвеждането на установените факти и обстоятелства под съответните материално правни разпоредби. Като не е съставен акт за установяване на административно нарушение в конкретния случай, не е налице редовно образуване на административнонаказателното производство.

Неоснователно е и касационното оплакване, че отнемането на вещи по чл.53, ал.2 от НК, може да бъде осъществено само и от административни органи. Тази норма предвижда, да се отнемат в полза на държавата вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност. Безспорно е, че извършването на престъпление от дадено лице, може да се установи само от съдебен орган, доколкото в неговата компетентност е да наложи и съответното наказание за извършеното деяние. Извършването на нарушение не може да бъде установено от прокуратурата, а още по-малко от административен орган. В този смисъл, при липса на безспорна доказаност и установеност на извършено престъпление, то не може и на това основание да се отнемат в полза на държавата каквито и да е било вещи. От друга страна, правилен е изводът на районният съд, че компетентен да стори това и съответният наказателен съд, но не и Кмета на Община Казанлък.

Споделят се и доводите на съда за неяснота на начина на определяне на размера на обезщетението, респективно осъществяването на съдебен контрол за това. Всъщност в касационната жалба не се съдържат оплаквания за отмяната на решението в тази му част.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/11.06.2018 год., постановено по АНД №484/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.