Р Е Ш Е Н И Е № 414

гр. Стара Загора, 22.11.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 378 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „И.“ ЕООД с.Александрово, община Павел баня против Решение № 387/30.05.2018г. по АНД № 569/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и необоснованост. Сочи се, че неправилно възивния съд е приел, че при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че разпоредбата на чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) съдържа две отделни хипотези – несъхраняване и отказ за предоставяне на тахографски листа, разпочатки и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача, като административнонаказващият орган подробно е описал обстоятелства, от които се налага извод, че превозвачът не е съхранил данни, а наложил санкция по предложение последно на посочената разпоредба, т.е. за отказ да се предоставят данни и документи. Обосновава се, че съдът не е разграничил отделните две хипотези на ал.7 на чл.104 от ЗАП и е пропуснал обстоятелството, че наложената санкция изрично е посочена като такава за нарушение по „предложение последно“. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация», Областен отдел Стара Загора редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „И.“ ЕООД с.Александрово, община Павел баня, ул.„…., представлявано от управителя М. С. Д., срещу НП № 43-0000327/28.11.2017г. на и.д. Началник Областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия А-2017 № 240853/21.08.2017г., с което на „И.“ ЕООД с. Александрово, община Павел баня, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., на основание чл.104, ал.7, предл. последно от ЗАвП.

От фактическата страна административното обвинение се основава на това, че „И.“ ЕООД на 02.05.2017г. като превозвач, притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността № 5031 и 7 бр. заверени копия към него е извършвал обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Скания“ от категория N3 с рег. №……, оборудван с дигитален тахограф марка „Kienzle“ и сериен номер …, видно от протокол от контролна проверка № BG……, като не е съхранил най-малко една година след тяхното приключване и не представя за проверка на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахохраф и от картите на водача за дата 02.05.2017г. за извършения обществен превоз на товари по маршрут Александрово – Александрово, видно от пътен лист серия № ………г. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.91в, т.2, от ЗАвП.

С обжалваното решение Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото НП. Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на посочените дата и място е осъществен обществен превоз на товари с конкретно посочено превозно средство, осъществен от фирмата превозвач, при което при извършената проверка не са представени информация от дигиталния тахограф на превозното средство и картата на водача. Изложени са съображения по посочените в жалбата доводи за формална незаконосъобразност на сакционния акт, като е прието, че както последния така и АУАН са съставени в съответствие на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновано е, че проверката на санкционираното лице е извършена от компетентни органи, в кръга на правомощията им, като не са приети възраженията за липса на компетентност на административнонаказващия орган. Посочено е, че превозвачът е санкциониран единствено за описаното нарушение, поради което тезата за противоречие в описанието на нарушението и правната квалификация на нарушението е несъстоятелна. Изложени са доводи за законосъобразност на наложената санкция.

Решението на Районен съд Стара Загора е неправилно.

Санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвП предвижда налагане имуществена санкция в размер на 5000 лв. на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

Видно от посочената правна регламентация, приложената в разглеждания случай от наказващия орган санкционна норма съдържа две форми на изпълнително деяние: 1) несъхраняване на данни – предложение първо и 2) отказ да бъдат представени данни – предложение второ, което се явява и последно.

Един от основните принципи на административнонаказателното право, регламентиран в чл.18 от ЗАНН е, че за всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание. В настоящия случай случай в НП еднозначно е описано, че превозвачът не е съхранил най-малко една година след тяхното приключване и не представя за проверка на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахохраф и от картата на водача. Тези изложени в мотивната част на НП обстоятелства се подкрепят от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които твърдят, че нарушението е несъхраняване на тахографски данни от пътния лист и непредставяне на информация, извлечена от дигиталния тахограф. Следователно в случая санкционираното дружество е осъществило и двете форми на изпълнителното деяние. Въпреки това санкцията е наложена само за осъществяване на второто нарушение – отказ да бъдат представени данни. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до незаконосъобразност на обжалваното НП, като обуславя отмяната му само на това основание.

Въззивния съд е постановил решението си без да съобрази посоченото нарушение при изготвянето на обжалваното НП. Касае се за процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото на защита на санкционираното в административнонаказателното производство лице. Като не го е констатирал районният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че оспореното пред районния съд НП се явява и необосновано досежно вмененото нарушение за отказа за предоставяне на данни. Това е така, защото в санкционният акт е посочено, че „видно от констативен протокол от комплексна проверка, превозвача не представя за проверка на инспекторите от ОО „АА“ Стара Загора, ет.3, стая 5, съхранените записи от дигиталния тахограф и карта на водача за дата 02.05.2017г.“. В материалите на административнонаказателната преписка такъв протокол не се съдържа, за да се установи дали действително е отказано предоставянето на тези данни, а доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на административнонаказващия орган.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №387/30.05.2018г., постановено по а.н.д. №569/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 43-0000327/28.11.2017г., издадено от и.д. Началник Областен отдел «Автомобилна администрация» Стара Загора, с което на „И.“ ЕООД с. Александрово, община Павел баня, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на основание чл.104, ал.7, предл. последно от ЗАвП.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.