Р Е
Ш Е Н
И Е
№379 12.11.2018г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на единадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря:
Зорница Делчева
и с
участието на прокурора: Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 379 по описа за 2018г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на адв.Р.С., като пълномощник на П.Г.П., против
Решение №437 от 18.06.2018г. по а.н.д №812/2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. Жалбоподателят не сочи изрично
касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на
решението в нарушение на материалния закон. Твърди се, районният
съд неправилно е приел за неоснователни възраженията, касаещи липсата на
конкретизация какъв документ следва да се представи, тъй като в обжалваното
наказателно постановление (НП) е цитирана разпоредбата на чл.126 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС), в която са изброени примерни документи.
Сочи се, че задължени да водят (и съответно да разполагат с) такива документи
са само регистрираните по ЗАДС лица, тъй като чл.43, ал.1 от този закон
изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и след тях няма
нерегистрирани такива. Заявява се, че единственото изключение – задължението за
плащане на акциз от неригистрирано лице, е уредено в чл.123 от ЗАДС, но
посочената норма не е приложима в случая, тъй като тя не касае документацията
относно начисляването и плащането на акциза, а самото плащане на същия. В този
смисъл, според жалбоподателя, лице, което не е регистрирано, не може да
притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза.
Обосновава се, че в случая са налице основания за приложението на чл.28 от
ЗАНН, като разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, предвиждаща предпоставките за
маловажни случай, а именно – когато двойният размер на акциза за стоките –
предмет на нарушението не надвишава 100 лева, не изключва приложението на
общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН по отношение на чл.126б, ал.1 от ЗАДС. Сочи
се, че в случая се установява именно наличието на обстоятелства, които
обосновават по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, тъй като
същото е извършено за първи път, няма установени други нарушения по ЗАДС, касае
се са ниска степен на обществена опасност, спрямо обществената опасност на
подобни нарушения от същия вид, които обстоятелства сочат, че на налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли се съда да отмени решението на Районен
съд Стара Загора и да постанови решение, с което да отмени санкционния акт.
Ответникът
по касация Агенция Митници – гр.Пловдив, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по подадената
касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно по изложените в него подробни
съображения.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.Г.П. против НП №1217/16
от 29.03.2017г. на Началник Митница - Пловдив, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) №638/09.11.2016г., на П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, на основание чл.126 от ЗАДС.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 18.09.2015г.
П.П. държи в гараж – пети по ред в посока север-юг, с административен адрес:
гр.Стара Загора, ул.Господин Михайловски №52, акцизна стока – етилов алкохол –
общо 91,500 литра – в опаковки, вид и установено алкохолно съдържание както следва:
72 литра алкохолна напитка с алкохолно съдържание 32,24 об.%; 10 литра
алкохолна напитка с алкохолно съдържание 37,53 об.%; 5 литра алкохолна напитка
с алкохолно съдържание 47,04 об.%; 2,5 литра алкохолна напитка с алкохолно
съдържание 46,93 об.%; 2 литра алкохолна напитка с алкохолно съдържание 41,24
об.%, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащане, начисляването или обезпечаването на акциза. С
това деяние се сочи за нарушената разпоредбата на чл.126 ЗАДС. В санкционния
акт са изложени съображения, че нарушението не е маловажен случай, тъй като не
попада в обхвата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил НП. Прието е, че както АУАН,
така и НП са изготвени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити
съобразно чл.43 и чл.57 от ЗАНН, като са спазени изискванията на закона за
съставяне и връчване на констативния и санкционният акт, с оглед на което не са
допуснати нарушения на производствените правила. Посочено е, че липсват
доказателства санкционираното лице да е представило на контролните органи изискуемите
от закона документи, като с изброяването им в НП по никакъв начин не се
нарушава правото на защита, а в случай, че П. е разполагат с някой от
посочените документи, то е можел да го представи в хода на проверката или след
съставяне на констативния акт. Изложени са съображения, че към момента на
вмененото нарушение – 18.09.2015г. е действала нормата на чл.126 от ЗАДС, в
редакцията й, приета с ДВ бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., която не
предвижда отделни алинеи и точки, поради което с описването на приложимата
норма административнонаказващия орган не е допуснал нарушение на
производствените правила и посочения законов текст, съдържащ белезите на
административното нарушение и предвидената санкция е описана ясно и точно. При
последвалото изменение на тази норма не са налице предпоставки за приложение на
чл.3, ал.2 от ЗАНН. Обосновано е, че нарушението е извършено виновно, като са приети
за неоснователни оплакванията относно авторството на деянието, с което
санкционираното лице оспорва възможността в качеството на физическо лице да
бъде субект на такова нарушение, тъй като в закона е предвидено налагането
освен на „имуществени санкции“, така също и на „глоби“, което дава основание да
се приеме, че физически лица също могат да бъдат субекти на административно
нарушение от категорията на процесното. С подробно изложени мотиви с решението
е прието, че не са налице предпоставки за приложение нито на чл.126б, ал.2 от
ЗАДС, нито на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд
Стара Загора е правилно и законосъобразно.
По делото е безспорно
установено, а и противното не се твърди от касатора, че на посочените дата и
място са намерени и иззети от гаражна клетка, собственост на санкционираното
лице, описаните в НП количества етилов алкохол, които са без данъчен документ
по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Ето
защо е обоснован довода на районни съд, че чл.126 ЗАДС е приложим и по отношение на физически лица. От
съдържанието на разпоредбата се установява, че същата поставя изискване към
лицата да притежават /а не да издават/ документи за платен акциз за държаните,
предлагани, продавани или превозвани от тях акцизни стоки. Както
правилно е прието от районния съд, в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че за различните административни нарушения по този закон са
предвидени както глоби за физически лица, така и имуществени санкции за
юридическите лица и едноличните търговци. Ако кръгът на лицата, които могат да
извършат процесното административно нарушение е ограничен, то това би било
посочено изрично чрез въвеждане на критерии, обособяващ субектите, които могат да
извършат конкретното административно нарушение. Следователно по аргумент на
противното нормата на чл.126 от
ЗАДС не се отнася само за лицата, които по закон имат задължението
да издават документи, доказващи начисляване, деклариране, обезпечаване и
заплащане на акциза, а за всяко лице, което държи акцизни стоки, за които не
може да представи документ удостоверяващ внасянето на дължимия акциз. Липсата
на ограничение в правната норма, в смисъл че задължение за представяне на
документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз, имат само регистрираните
по този закон лица и че само когато нарушението е извършено от регистрирани за
целите на този закон лица може да се ангажира отговорността им, дава основание
на съда да счита, че конкретното административно нарушение може да бъде
осъществено от всяко лице. След като ответника по касация е държал акцизни
стоки, за които не е могъл и не е представил документи, удостоверяващи
плащането, начисляването и обезпечаването на дължимия акциз, същият е
осъществил състава на административното нарушение по чл.126 от
ЗАДС, за което е ангажирана отговорността му.
Неоснователно
е твърдението в касационната жалба, че с непосочването в НП на конкретния документ,
който следва да се представи е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на санкционния акт. В тази връзка въззивният съд е изложил подробни
мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав, като в допълнение
следва да се посочи и следното: с непосочването на конкретния необходим за
представяне данъчен документ към момента на установяване на нарушението не е
допуснато процесуално нарушение, тъй като от една страна, административнонаказаното
лице не е представило нито един от изискуемите от специалния закон и описани в
наказателното постановление документи. В разпоредбата на чл.126 ЗАДС
императивно е въведено задължението всяка акцизна стока да е съпроводена с един
от изброените в нея документи, от който да е видно, че акцизът за стоката е
заплатен, начислен или обезпечен, съответно задължение на лицето, което държи
акцизната стока, е да носи и представи при проверка един от изброените
документи, удостоверяващи плащане, начисляване или обезпечаване на акциза. В
този смисъл непосочването на конкретния удостоверителен документ не е довело до
нарушаване на правото на защита на касатора.
Съгласно
разпоредбата на чл.126б, ал.1
от ЗАДС за маловажни случаи на нарушения по чл.118, чл.122, чл.123,
чл.126 и чл.126а, установени при извършването им, митническите органи могат да
налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2
от ЗАНН, като в ал.2 на чл.
126б от ЗАДС (в приложимата редакция) е регламентирано, че маловажни
случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките -
предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. Следователно в ЗАДС е налице
специална правна уредба, определяща както критерия, при прилагането на който
извършено нарушение, квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.126 от
ЗАДС, представлява „маловажен случай“, така и следващата се за
такова нарушение санкция. В този смисъл освобождаването от
административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН
за административно нарушение по чл.126 от
ЗАДС, е недопустимо, защото самият законодател го е изключил,
дефинирайки изрично при какви обективни признаци нарушението по ЗАДС следва да
се счита за маловажно. Очевидно волята е да се създаде специална уредба за
малозначителните деяния по ЗАДС предвид особената важност на обществените
отношения, които този закон
регулира, като по този начин се дерогира приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Поради това се явяват неоснователни доводите на касатора, че нормата на чл.126б
от ЗАДС не се явява специална спрямо чл.28 от ЗАНН, а е допълнително основание
за квалифициране на случая като маловажен.
С
оглед на гореизложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена
обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от касатора
нарушение по чл.126 от
ЗАДС, при правилно приложение на закона Районен съд Стара Загора е
потвърдил оспореното пред него НП. Не е налице твърдяното касационно основание,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437/18.06.2018г. по
а.н.д.№ 812/2018г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.