Р Е Ш Е Н И Е № 387

град Стара Загора, 06.11.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от Председателя Б. Табакова КАН дело № 383 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Л.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 30, представлявано от управителя Л.П.К., срещу Решение № 405/ 11.06.2018г., постановено по АНД № 1361/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 278533-F296033 от 25.07.2017г., издадено от Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на НП съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна, чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, вкл. датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Поддържа, че извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение не е установено и доказано по безспорен начин. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изследвал релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства, което е довело до необоснованост на извода на съда, че описаната в НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно НП № 278533-F296033 от 25.07.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Л.“ ЕООД – гр. Стара Загора, срещу НП № 278533-F296033 от 25.07.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F296033 от 05.04.2017г., на „Л.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 900 лв., на основание чл. 5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, „Л.“ ЕООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане към „М.Р." ЕООД, с ЕИК: 200952596 на сумата от 1 800,00 лв., представляваща част от парична престация на стойност над 10 000.00лв. по Договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. между „Л." ЕООД, в качеството на възложител и „М.Р." ЕООД, в качеството на изпълнител, като предмет на договора е изпълнението на строително-монтажни работи на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ Жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ №158 на обща стойност 33 460,00 лева. Сумата в размер на 1 800,00 лв. е платена в брой от „Л." ЕООД на 25.12.2016г. в 19.29 часа в град Стара Загора по фактура № 1000000083/ 25.12.2016г., издадена му от доставчика „М.Р." ЕООД, което плащане е документирано с фискален бон № 000046/25.12.2016г., издаден от ЕКАФП с инд. № ДУ370355; фискална памет с инд. № 36503940, въведен в експлоатация от „М.Р." ЕООД. Посочено е, че нарушението е установено в ТД на НАП - Пловдив на 31.01.2017г., във връзка със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002417000551-020-001/31.01.2017г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Приел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и допуснатото от „Л.“ ЕООД нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, като основание за налагане на административна санкция по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, определена в законово регламентирания размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обоснован е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Следва да се отбележи, че обжалваното съдебно решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 150/ 10.05.2018г. по КАНД 137/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено Решение № 95/ 02.02.2018г. по АНД № 2944/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение подробно са разгледани, обсъдени, преценени и отхвърлени като неоснователни всички възражения на санкционираното лице относно формалната незаконосъобразност на НП № 278533-F296033 от 25.07.2017г., вкл. възраженията за липса на посочени дата и място на извършване на съставомерното изпълнително деяние. Ето защо повторно изложените от касатора възражения в този смисъл не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. Доколкото от една страна не са релевирани каквито и да е било нови доводи за твърдяното като неизпълнено изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, а от друга страна и в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него НП, подробно е обосновано, защо с оглед стойността на сключения между „Л.“ ЕООД и „М.Р.“ ЕООД Договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. /33 460 лева/, плащанията по този договор от страна на „Л.“ ЕООД е следвало да бъдат извършвани само чрез превод или внасяне по платежна сметка и изрично са посочени датата и мястото, на които санкционираното дружество е извършило плащане в брой на сума в размер на 1 800лв. по този договор, в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, следва извода, че са изпълнени императивните законови изисквания за съдържанието на АУАН и на НП.

Доказателствено обоснован и законосъобразен е и изводът на Старозагорския районен съд, че извършеното от дружеството нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ като основание за налагане на административна санкция по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ,е доказано по несъмнен начин. Отговорността на „Л.“ ЕООД е ангажирана на основание чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от „Л.“ ЕООД нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, съгласно която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Прилагането на цитираната правна уредба към фактическите установявания по делото сочи, че налагането на административна санкция по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ.

Въззивният съд обстойно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства – сключения на 03.11.2016г. между „Л." ЕООД като възложител, и „М.Р." ЕООД като изпълнител, Договор за СМР на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ Жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ №158, неразделна част от който договор е Приложение № 1 - Количествено-стойностна сметка с посочване на видовете СМР, които са възложени и тяхната стойност; фактура № 1000000083/ 25.12.2016г. за извършено на 25.12.2016г. в гр. Стара Загора плащане в брой от „Л." ЕООД в полза на „М.Р." ЕООД на сумата от 1 800 лева, което плащане е документирано с фискален бон № 000046 от 25.12.2016г., издаден от „М.Р." ЕООД, включването на фактура № 1000000083 от 25.12.2016г. в дневника за покупки за ползване на данъчен кредит в подадената от „Л.“ ЕООД Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 24001858773/13.01.2017 г. Въз основа на представения по делото Протокол/ Акт (19) за СМР и констатираното съответствие по стойност и дата на извършване на плащането с плащането по фактура № 10000000083 от 25.12.2016г. и идентичност на вида и единичната цена на извършените СМР на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ Жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №158 – грундиране с латекс за боядисване по вътрешни стени и тавани и боядисване с латекс – двукратно по вътрешни стени и тавани, с отразеното в Количествено-стойностна сметка – неразделна част от сключения между „Л." ЕООД и „М.Р." ЕООД Договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г., на обща стойност 33 460,00 лева, обоснован, в съответствие и при правилно приложение на закона е направения от съда извод, че е осъществен фактическия състав на вмененото на санкционираното лице административно нарушение.

Не може да бъде споделено възражението на касационния жалбоподател, че с подписването на Споразумителния протокол от 14.11.2016г. към Договор за СМР от 03.11.2018г. договорните отношения между „Л.“ ЕООД и „М.Р." ЕООД са прекратени и поради това следва да се приеме, че в случая се касае за отделна доставка, индивидуално определена по вид, количество и стойност, която е под законовото ограничение за плащане в брой. На първо място, както правилно е приел Старозагорският районен съд, Споразумителният протокол от 14.11.2016г. представлява частен документ, който няма обвързваща доказателствена сила по отношение на отразената в него като дата на подписването му. На следващо място с оглед представените в хода на проверката Приемо-предавателен протокол от 31.12.2016г., с който „Л." ЕООД е приело СМР, извършени от "М.Р." ЕООД по Договора за СМР от 03.11.2016г. относно обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ Жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №158, съгласно КСС – Приложение № 1 към договора; посоченото във фактура № 1000000083 от 25.12.2016г., че плащането е за „СМР съгласно протокол", а отразеното в единствения представен в хода на производството протокол - Протокол/акт (19) за СМР, съответства по стойност и дата на извършване на плащането с плащането по фактура № 1000000083 от 25.12.2016г., с посочване на вида на извършените СМР на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ Жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №158, идентични по вид, брой и единична цена на отразеното в КСС – Приложение 1 към договора, следва еднозначния извод, че извършеното плащане в брой по фактура № 1000000083 от 25.12.2016г. е направено във връзка с договор за СМР от 03.11.2016 г. за обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ Жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №158, при обща стойност на договора 33 460 лева.

Неоснователно е възражението на касатора, основано на съображения за неприключило ревизионно производство и постановено Решение № 9/ 09.01.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, с което решение е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-16002417000551-091-001/ 04.08.2017г., издаден на „Л.“ ЕООД, за допълнително установени задължения по ЗДДС за ревизиран данъчен период 01.12.2016г. – 31.12.2016г., при връщане на преписката с цел правилно мотивиране и определяне на данъчните задължения на лицето, съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон. Ревизионното производство по ДОПК /за установяване на данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски/ и производството по ЗАНН /за установяване извършването на административни нарушения и налагане на административни наказания/, са самостоятелни, отделни производства, които не са в отношение на преюдициалност или корелативност. А и административнонаказателното обвинение спрямо „Л.“ ЕООД не касае нарушение, изразяващо се в неначисляване на ДДС за извършена облагаема доставка на стоки или услуги или неначисляване на ДДС в изискуемия от закона размер, поради което извършваната на данъчно задълженото лице ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС за данъчен период 01.12.2016г. – 31.12.2016г. е ирелевантна за преценката за материалната законосъобразност на издаденото от Директора на ТД на НАП – Пловдив НП № 278553-F296033 от 25.07.2017г. Тази преценка обхваща единствено наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, а именно извършено плащане на територията на страната при неспазване на императивното изискване по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. В случая фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по несъмнен начин.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП, като е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не се установяват порочни действия на въззивния съд, не се констатират също порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 405/ 11.06.2018г., постановено по АНД № 1361/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 278553-F296033 от 25.07.2017г., издадено от Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.