Р Е Ш Е Н И Е

№ 407 26.11.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 386 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление/РУ/ - Казанлък към ОД на МВР Стара Загора против Решение № 245 от 26.06.2018г., постановено по АНД № 176/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 17-0284-001954/26.07.2017г., издадено от Началника на РУ-Казанлък. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се като необоснован извода на въззивния съд, че липсвали доказателства относно авторството на деянието. Поддържа, че в нарушение на закона съдът е кредитирал свидетелските показания на собственика на управлявания автомобил, с който са извършени нарушенията на ЗДвП, с които опровергава по недопустим начин декларацията си за лицето, комуто е предоставено моторното превозно средство.

Ответникът по касационната жалба – И.З.Ш., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е установен водачът на моторното превозно средство. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е Наказателно постановление № 17-0284-001954/26.07.2017г., издадено от Началника на РУ-Казанлък, с което на И.З.Ш. са наложени следните административни наказания: 1. Глоба в размер на200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 300лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от с.з. и 3. Глоба в размер на 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От фактическа страна административно-наказателното обвинение се основава на това, че на 09.05.2017г. около 02.50ч. в град Мъглиж на ул. Захари Стоянов, до кръстовището с ул. „6-ти септември“, в посока юг-север, И.Ш. управлява лек автомобил „Фолксваген пасат“, с регистрационен номер СТ6254ВР, като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от служебен автомобил Опел Астра с рег. №СТ4657ВА, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение. Управлява МПС, спряно от движение на 20.07.2016г., и не носи контролен талон към СУМПС.

Към административната преписка е приложена декларация от 26.06.2017г. от А.М.А., с която декларира, че на 09.05.2017г. окол 02.50ч автомобилът й се е управлявал от И.З.Ш., с посочен номер на СУМПС.

За да отмени наказателното постановление изцяло РС Казанлък се е позовал на показанията на А.М.А., която в съдебно заседание твърди, че не знае кой е управлявал автомобила, регистриран на нейно име, защото от две години не живее с Ш. и при попълване на декларацията е заявила, че не е сигурна кой е карал колата на процесната дата. Въз основа на това съдът е приел, че няма доказателства, които да установяват, че санкционираното лице е автор на нарушенията, посочени в НП, поради което последното се явява необосновано.

Така постановеното решение е правилно в частта относно наложеното на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание, тъй като, видно от обстоятелствената част на НП, наказаното лице не е спряно за проверка и не е ясно как АНО е установил извършването на нарушението – „не носи контролен талон“. Ето защо като е приел, че административнонаказателното обвинение за извършено нарушено на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП недоказано и е отменил наказателното постановление в тази част /т.3 от НП/ въззивният съд е постановил решение в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение е неправилно в частта относно наложените на основание чл.175 ал.1, т.4 и чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП административни наказания.

Необоснован от гл.т на доказателствата и неправилен от гл.т на закона е извода на въззивния съд, че извършването от санкционираното лице на вменените му административни нарушения по чл. 103 и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП не е доказано от безспорен и несъмнен начин. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно собственикът на МПС-во с попълване на декларацията избягва предвидената в ЗДвП отговорност и не може да опровергава собственото си изявление. В случая такава декларация е подадена на 26.06.2017г. от собственика на ЛА с рег.№ СТ 6254ВР – А.М.А., в която е декларирала, че на 09.05.2017г. собственият й лек автомобил е бил управляван от лицето И.З.Ш.. Посоченото в декларацията лице разполага с всички други доказателствени средства да установи, че не той е автор на административното нарушение, освен с показанията на собственика на МПС-во, който е декларирал кому е предоставил собствеността си. В тази връзка следва да се каже, че при съставяне на АУАН Ш. е заявил, че не карал процесното моторно превозно средство, но не е ангажирал други доказателствени средства, с които да опровергае декларираното от собственика на автомобила управление на 09.05.2017г. и предоставянето му на наказаното лице. АНО е длъжен да установи по реда на ЗДвП на кого е било предоставено управлението на автомобила, чрез предоставяне възможност на собственика да удостовери личността на ползвателя към датата на нарушението, което в случая е било сторено. Опровергаването на този факт е в доказателствена тежест на лицето, посочено от собственика като владелец на автомобила към инкриминирания момент. При липса на надлежни доказателства, опровергаващи че именно санкционираното лице е управлявало лек автомобил с рег.№ СТ 6254ВР на посочените в НП дата и място, и при установеното наличие на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието по чл.175, ал.1, т.4 и чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП обстоятелства, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, като наложените наказания са в рамките на законоустановените такива.

С оглед гореизложените съображения административният съд намира, че решението на районния съд при установеното касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 НПК като неправилно следва да бъде отменено в частта му, с която е отменено НП относно наложените глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 300лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, като вместо него се постанови друго, с което потвърди Наказателно постановление № 17-0284-001954/26.07.2017 г, издадено от Началника на РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, в същата част. В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 245 от 26.06.2018г., постановено по АНД №1 76/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък, в частта за отмяна на НП №17-0284-001954/26.07.17г. на Началника на Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора с наложени на И.З.Ш. административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП /т.1 от НП/ и глоба в размер на 300лв., на основание чл.177, ал.1, т.4 предл. първо от ЗДвП /т.2 от НП/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0284-001954/ 26.07.17г. на Началника на Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора с наложени на И.З.Ш. административни наказания: глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП /т.1 от НП/ и глоба в размер на 300лв., на основание чл.177, ал.1, т.4 предл. първо от ЗДвП /т.2 от НП/.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245 от 26.06.2018г., постановено по АНД №176/ 2018г. по описа на Районен съд Казанлък в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.