Р Е Ш Е Н И Е

№ 383 13.11.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 391 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на EТ „М.М.” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „******” № 3, вх. „А”, ап.107, подадена чрез пълномощника му адв. Ж.З. ***, против Решение № 454 от 25.06.2018г., постановено по АНД № 1585/ 2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № F361857 от 07.02.2018г., издадено от Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на законово регламентираните формални изисквания и процесуални правила. Твърди, че административнонаказателната правна квалификация на деянието не съответства на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена законова разпоредба, като наложената санкция недопустимо се основава на два отделни състава на административни нарушения, които не могат да бъдат във връзка един с друг. Поддържа че неправилно съдът е приел, че нарушението, за което е санкциониран, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че не е налице основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № F361857 от 07.02.2018г. на Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на EТ „М.М.” - Стара Загора срещу Наказателно постановление /НП/ № F361857 от 07.02.2018г., издадено от Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F361857 от 07.11.2017г., на EТ „М.М.”, на основание чл. 179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС във вр. с чл. 179, ал.1, предл. първо от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500лв, за нарушение на чл. 125, ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че EТ „М.М.”, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.08.2017г. – 31.08.2017г. в законово установения срок - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – т.е до 14.09.2017г. Нарушението е установено при проверка на данъчното досие на задълженото лице. В наказателното постановление е посочено, че към момента на съставяне на АУАН от регистрираното лице не е подадена справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период. Справката-декларация за данъчен период 01.08.2017г. – 31.08.2017г. е подадена в ТД на НАП – Пловдив, офис/ Дирекция за обслужване - Стара Загора с вх. № 24001983483/ 18.01.2018г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС - EТ „М.М.”, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнил законово регламентираното задължение за подаване на справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2017г. – 31.08.2017г., което сочи на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 179 ЗДДС, по отношение на което нарушение не е налице основание за определянето му като „маловажен случай” и за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Необосновано въззивният съд е приел, че при издаването на НП № F361857 от 07.02.2018г., не са допуснати съществени нарушения на законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Следователно административнонаказателната норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС регламентира четири отделни и самостоятелни състави на административни нарушения – неподаване на справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС /нарушение по чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС/; неподаване на декларацията по чл.125, ал.2 от ЗДДС /нарушение по чл. 179, ал.1, предл. второ от ЗДДС/; неподаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /нарушение по чл. 179, ал.1, предл. трето от ЗДДС/ и неподаване на посочените декларации /отчетни регистри в предвидените срокове /нарушение по чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС/. В случая в НП № F361857 от 07.02.2018г. е посочено, че отговорността на EТ „М.М.” е ангажирана на основание чл. 179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС във вр. с чл. 179, ал.1, предл. първо от ЗДДС. На първо място както беше отбелязано, чл. 179, предл. четвърто от ЗДДС и чл. 179, предл. първо от ЗДДС, предвиждат два отделни състава на административни нарушения, всеки от които е самостоятелно основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност и които състави, регламентиращи две самостоятелни административни нарушения, не могат да бъдат прилагани във връзка един с друг. Отделно от това така направената формулировка на основанието за налагане на административна санкция на EТ „М.М.”, не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Още повече че с оглед фактическото описание на нарушението и посочването, че Справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.08.2017г. – 31.08.2017г. е подадена в ТД на НАП – Пловдив, офис/ Дирекция за обслужване - Стара Загора с вх. № 24001983483/ 18.01.2018г., е налице неяснота каква точно е възприетата административнонаказателна правна квалификация на деянието – дали по чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС /неподаване на справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ или по чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС /неподаване на справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС в предвидения в закона срок/. Следователно не е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение, правната му квалификация и посочената като приложена административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС във вр. с чл. 179,ал.1, предл. първо от ЗДДС и съотв. липсва яснота за какво нарушение е наложена санкцията.

Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки по повод неправомерно поведение на определено лице, като с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, като ограничаващо правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление. Ето защо в случая посоченото по-горе процесуално нарушение представлява съществено такова и е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен, с което е потвърдено Наказателно постановление № F361857 от 07.02.2018г. на Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив, е постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК, с оглед на което съдебното решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 454 от 25.06.2018г. по АНД № 1585/ 2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F361857 от 07.02.2018г., издадено от Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив, с което на EТ „М.М.” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „******” № 3, вх. „А”, ап.107, ЕИК 123032456, на основание чл. 179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС във вр. с чл. 179, ал.1, предл. първо от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500лв, за нарушение на чл. 125, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.