Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

408                                       19.11.2018 год.                           гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА       

             

                                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                     МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №393 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Образувано е по касационна жалба от Районно управление Гълъбово, представлявано от Началника С.Б. против решение №46/26.06.2018 год., постановено по НАХД №47 по описа за 2017 год. на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление №17-0447-000525/13.11.2017 г., издадено от Началника на РУ  Гълъбово.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати множество съществени нарушения на материалния закон и съдопризводствените правила. Съдът неправилно е приел, че мястото на извършване на административното нарушение не е посочено в необходимата степен на конкретика. Съдът е приел, че актосъставителя и издателят на наказателното постановление имат необходимата териториална компетентност, но не посочването на обстоятелството, че мястото на извършване на нарушението попада в територията на Община Гълъбово, неоснователно е прието, че представлява съществено нарушение. С това не е накърнено правото на защита на наказаното лице. Не е съгласен с мотива, че в наказателното постановление следва да е налице и пълно описание на управляваното МПС, за което е следвало да се закупи съответната винетна такса. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №46/26.06.2018 год., постановено по НАХД №47 по описа за 2018 год. на Районен съд Гълъбово да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло.

Ответникът по касация – А.Г.Л. ***, явява се лично и с адв. К. и изразяват становище за неоснователност подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №47/2018 год. на Районен съд Гълъбово, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Гълъбово е отменил наказателно постановление №17-0447-000525 от 13.11.2017 год. на Началника на РУ – Гълъбово, с което на А.Г.Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 13.10.2017 год. около 15.00 часа в Община Гълъбово по републикански път №II-55 км. 144+500 в посока север-юг управлява товарен автомобил „Волво ФЛ12“ – самосвал с рег.№Х 1837 ВА, собственост на „Волан 05“ООД град Любимец, Булстат 126662688, като не е заплатил съответната винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП.

За да отмени наказателното постановление, Гълъбовският районен съд приема, че вмененото във вина на А.Л. административно нарушение не е доказано по безспорен начин, а при налагането на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвидени в ЗАНН. Приел е че е налице неяснота относно мястото на извършването на административното нарушение, тъй като в АУАН е посочен „път №II-55 км. 144+500 в посока юг-север“, докато в наказателното постановление мястото е описано като път №II-55 км. 144+500 в посока север-юг“. Не е ясно и къде се е намира това място, до кое населено място, дали е във или извън населеното място и дали се изисква заплащането на съответната винетна такса. Приел е също така, че е налице неправилно посочване на деянието, с което е извършено административното нарушение, тъй като посочените като нарушена и санкционна разпоредба, не изискват от водача да заплати винетна такса. Приел е, че с това е налице несъответствие между фактическото и правното основание за санкциониране на жалбоподателя. В АУАН не са отбелязани и техническите характеристики на ППС, управлявано от Л. и доколкото разпоредбата на чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП има няколко хипотези на изпълнителното деяние, е налице непълно и неясно описание на нарушението. Според съда тази неяснота не може да бъде преодоляна чрез посочването им за първи път в наказателното постановление. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост, материална законосъобразност на обжалваното решение, намира за установено следното: 

Решението е допустимо и валидно и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Неправилно е прието от районният съд, че е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението и дали същото е част от републиканската пътна мрежа и дали за този участък се изисква заплащането на винетна такса. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано мястото на извършване на нарушението в достатъчна степен на конкретизация – път II-554 км. 144+500. Списъкът на пътищата от републиканската пътна мрежа за които се дължи винетна такса е утвърден с Решение №945 на МС от 01.12.2004 год. В този списък фигурира и процесният път, Дебелец – Килифарево – Гурково - Долно Паничерево - Нова Загора - Млекарево - Новоселец - Радецки - ТЕЦ II - Полски Градец - Мъдрец - Главан – Младиново. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено, че процесното място се намира в Община Гълъбово, което обстоятелство не е било спорно между страните. В проведеното съдебно заседание, при разпита на актосъставителят Мирослав Костов и свидетелят Антон Кехайов, е установено, че проверката е била извършена на посоченият километър от пътя и който се намира между селата Главан и Мъдрец. Единствено от показанията на свид. Георги Иванов, се твърди, че мястото на проверката е в населеното място, тъй като не му било известно някое ТКЗС да се намира извън населено място, както и че табелата „ мисля, че горе-долу се виждаше от там, като аз бях след нея.“ Това твърдение обаче на свидетелят не е категорично от една страна, а от друга - не става ясно с твърдението, че е бил след нея какво се установява – че е в населеното място преди табелата или извън населеното място след табелата. Ако и да е било налице някакво съмнение относно мястото на извършване на административното нарушение, то е следвало да се изисква информация от АПИ, посоченият километър в наказателното постановление дали се намира в или извън населено място, или най-малко да се поставят в очна ставка свидетелите доколкото е налице противоречие в дадените от тях показания относно мястото на извършване на административното нарушение. С оглед на това и презумтивната доказателствена сила на редовно съставеният акт за установяване на административно нарушение /чл.189, ал.2 от ЗДвП/, е налице безспорна установеност на мястото на извършване на административното нарушение, както и че това място е част от републиканската пътна мрежа, за която се изисква заплащането на съответната винетна такса. Без значение в конкретния случай е и посоката на движение – ако посоченото място е част от републиканската пътна мрежа, то за движението на управляваното от Л. МПС се изисква заплащането на съответната винетна такса.

Всъщност от административнонаказателната преписка, която е била предоставена на наказващият орган, не се установят спорни обстоятелства, които да наложат извършването на допълнителни проверки за установяването или липсата на неправомерно поведение от страна на А.Л.. Същият е вписал в АУАН, че няма възражения, а възползвайки се от дадената му от закона възможност по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения по съставеният му акт. Във възражението си е  заявил, че действително е бил спрян на път, за който се изисква заплащането на винетна такса, като точно в този момент са били спрени за проверка. Към възражението е приложено и копие от закупена винетка, като е видно, че същата е закупена след извършената проверка – в 15.38 часа /близо 40 минути след установяването на нарушението/. Следователно е безспорно, че към момента на проверката, такава не е била закупена и е налице нарушение на посочените в акта законови разпоредби. При така установеното не е съществувало никакво съмнение относно отразените в АУАН факти и обстоятелства, което да наложи и допълнително разследване. Ето защо, административнонаказващият орган е спазил процесуалните правила предвидени в ЗАНН при издаването на наказателното постановление.

Съгласно чл.10а от Закона за пътищата правото на ползване на републиканските пътища се удостоверява с ценна книга, наредена „винетка”. Тази ценна книга се състои от две части – първата част е оформена за еднократно залепване на долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Втората част във вид на талон се съхранява от водача на ППС  и служи за доказателство за платена винетна такса при  издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло, както и при производствен дефект на винетния стикер. Собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища, като преминава по тях само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на превозното средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер. Следователно, задължително е при отправяне на обвинение за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, което се наказва на основание чл.179, ал.3 от същия закон, да се впише, че липсва доказателство за плащане на винетна такса. В тежест на лицето, което ползва републиканските пътища е да докаже, че притежава ценната книга. В този смисъл  заплащането на таксата се удостоверява, чрез залепване на ценната книга на предното стъкло. Щом той липсва, контролния орган може да отправи обвинение за управление без заплащане на винетна такса, като в тежест на водача е да докаже, че е заплатил като представи съответния финансов документ и стикер. Всичко това, ведно с презумптивната доказателствена сила на редовно съставеният АУАН /чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и при липсата на надлежно оборване от страна на нарушителя, настоящия съдебен състав намира, че отразените в АУАН и наказателното постановление факти и обстоятелства са безспорно установени, отговарят на обективната действителност и са основание за ангажирането на отговорността на А.Л. за вмененото му административно нарушение.

Неправилен е извода на районният съд, че е управляваното МПС не е описано в достатъчна степен на конкретизация. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че товарният автомобил е самосвал, а в наказателното постановление е посочено, че управляваният автомобил е предназначен за превоз на товари, състав от ППС с две и повече оси с техническа допустима маса 12 или повече тона. Всъщност спор относно техническите параметрите на ППС и неговата категория не е съществувало в хода на производството, които от своя страна предполагат и задължението за заплащането на винетна такса по чл.10а, ал.6, т.3 от Закона за пътищата. При така установеното, правилно е наложена санкцията по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лв. Видът на ППС и техническите му параметри са от значение за определянето на вида на необходимата винетна такса и съответно за размера на административното наказание.

Основателно е прието от районният съд, че е налице разминаване между фактическото описание на нарушението и правното основание за санкциониране на Л.. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено неправилното квалифициране на поведението на Л. – не е заплатил винетна такса. Следва да се отбележи, че доколкото в хода на производството не е съществувало съмнение и спор между страните, че товарният автомобил е собственост на търговско дружество, то задължението за заплащането на винетната такса е на собственика му – „Волан 05“ООД, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от Закона за пътищата, в редакцията му към момента на извършването на нарушението. Всъщност в наказателното постановление е налице едно фактическо обвинение, а правните такива са две - веднъж за неплащането на винетна такса и за управление на ППС, за което не е заплатена винетна такса, но е наложено едно наказание. При така установеното е следвало да се наложи наказание и за двете обвинения, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, но в обжалваното наказателно постановление е наложено едно наказание. Не става ясно обаче за кое от тези две нарушения е наказан Л.. При така установеното съдът не е в състояние да извърши преценка дали същото е законосъобразно или не.

Съдът се произнесъл по съществото на спора, като е отменил обжалваното наказателно постановление. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №46/26.06.2018 год., постановено по а.н.д. №47  по описа за 2018 год. на Районен съд Гълъбово.

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               

                                                                       2.