Р Е Ш Е Н И Е

№ 410 23.11.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело №398 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение № 453 от 25.06.2018г., постановено по АНД № 3408/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №17-1228-003473/31.10.2017г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е необосновано като постановено въз основа на заключение на вещо лице, което е изготвено изцяло по показанията на наказания водач и неговия свидетел и е противоречиво. Касатора сочи като противоречива констатацията на вещото лице за настъпване на удара по начина, описан от наказания водач, а именно след като се е включил в движението и се е движил направо в посока запад. Този извод противоречи на снимковия материал, от който се вижда, че автомобила, управляван от наказания водач е ударен в преден ляв калник т.е. при движение направо в средна лява лента удара не би могъл да бъде кос, страничен приплъзващ. Неяснота има и около изготвената скица от вещото лице, на която автомобила на наказания водач се движи в идеална успоредност на лентите за движение, въпреки че е правил завой надясно, а другият участник в ПТП въпреки че се движили направо, неясно как изведнъж е завил на дясно точно в областта на предния десния калник на нарушителката. Делото е останало неизяснено от фактическа страна и защото другият участник в ПТП не е разпитан по делото. От съда се иска да отмени въззивното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба - С.Д.С., чрез адвокат А., оспорва жалбата с фактически доводи, основани на заключението на вещото лице и твърди, че вина за настъпилото ПТП има другият участник в него. Иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление №17-1228-003473/31.10.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Стара Загора, с което на С. Д.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл. 179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 предл. четвърто от ЗДвП, за това, че на 15.10.2017г. около 10.40ч в град Стара Загора на бул. Славянски като водач на лек автомобил Опел с рег. №……. нарушава чл. 37 ал.3 от ЗДвП, тъй като при излизане на главен път- Бул. Славянски от бензиностанция „ШЕЛ“ не пропуска движеният се по пътя с предимство лек автомобил Шевролет с рег. №……, който я блъска, вследствие на удара се отклонява наляво по посока на движението и се блъска в метален парапет. Съставен е АУАН №Д334291/15.10.2017г. с идентично на описаното фактическо обвинение, срещу който С. е възразила по следния начин: „Спряла съм на стопа, пропуснах колона коли, не го видях и реших да завия“. В хода на административно наказателното производство С. подава възражение, в което твърди, че поради паркирани от двете страни на второстепенната улица автомобили се е изнесло леко напред и е спряла на знак „Стоп“, пропуснала е идващите коли, отново се огледала и с ляв мигач и леко движение се преустроила в средната лента и продължила. В този момент с висока скорост таксиметрова кола е отнесла лявото огледало и ударила лявата броня. Във въззивната си жалба пред РС Стара Загора е поддържала становище, че фактическата обстановка, въз основа на която и е повдигнато обвинение, е различна, независимо, че се е подписала под протокола за ПТП. Твърди, че мястото на удара е на 10метра след предприетия от нея завой и след като се е включила в движението и се е движила направо, а другия участник се е движил успоредно с нея и я удря, след което се отклонява и удря в разделителната мантинела. Тези твърдения са потвърдени в показанията на разпитаната по делото свидетелката, която е пътувала в автомобила на С. на предна дясна седалка. Другият участник в ПТП не е намерен на адреса, за да бъде разпитан по делото. РС Стара Загора е допуснал извършване и на СТЕ, заключението по която е съставено въз основа на свидетелските показания на наказаното лице и на посочения от него свидетел.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора се е позовал изцяло на заключението на вещото лице, според което мястото на удара, определено от свидетелските показания е в средна лента на движение в посока запад, а характера на удара, също определен според свидетелските показания за механизма на неговото настъпване и след оглед на място, е определен като кос, страничен приплъзващ. Вещото лице е определило скоростта на движение на наказания водач на 30км/ч, но му е невъзможно да определи скоростта на движение на другия участник. Според вещото лице другия участник в ПТП – водача на лек автомобил „Шевролет“ е имал възможност да избегне удара. Въз основа на тези факти, установени от вещото лице, съдът е приел за недоказано фактическото и правно обвинение за неспазване на правилата на чл.37 от ЗДвП, а оттам и за осъществяване състава на чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 предл. четвърто от ЗДвП.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Настоящият съдебен състав намира изводите на Старозагорския районен съд за законосъобразни, логични и в съответствие с установената фактическа обстановка по делото /въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства/. Касаторът се позовава като касационно основание на нарушение на материалния закон, но излага доводи за необоснованост на обжалваното решение. Настоящата инстанция проверява правилното приложение на база фактите, установени от въззивния съд. Касационният състав на съда не може да установява нови фактически положения по силата на чл. 220 от АПК и по този начин да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд като инстанция по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правомощията на касационната инстанция при извършваната от нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното формиране на това убеждение. В случая при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд.

Относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства с оглед на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН.   Съдът обстойно е обсъдил събраните по делото доказателства, в.т.ч. и изпълнената и приета като писмено доказателство по делото СТЕ и обосновано е приел, че те не потвърждават описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Несъгласието на касатора със заключението на вещото лице е заявено за първи път в касационната жалбата, въпреки че е имал възможност, от която обаче не се е възползвал, в хода на въззивното производство да изложи своите възражения и да оспори експертното заключение. Недопустимо е страната да черпи права от собственото си процесуално бездействие. Още повече, че в случая именно в тежест на АНО е да докаже основателността на административнонаказателното обвинение. Освен че не е изпълнил задължението си да проведе пълно и главно доказване на законосъобразността на издаденото наказателно постановление в хода на съдебното производство по неговото обжалване, липсват и несъмнени и категорични доказателства, които да са приобщени към приложената по делото административно-наказателна преписка, установяващи извършването на вмененото деяние от санкционираното лице. Действително приложен е протокол от ПТП, но съдържащата се в него схема на пътно-транспортното произшествие не дава ясен отговор относно механизма на настъпването му. Към преписката липсват обяснения от другия водач на МПС, участник в произшествието. Липсва и снимков материал от ПТП, който да е приложен към Протокола и да установява нанесените щети по двата автомобила, в резултат на което да могат да се направят изводи за начина на настъпване на произшествието. Неоснователно е оплакването на касатора, че заключението на СТЕ, въз основа на което съдът достига до извод за недоказаност на административното обвинение, е необосновано, тъй като е изготвено по сведения на наказаното лице. След като протоколът за ПТП е съставен по данни на наказаното лице то няма пречка въз основа на същите данни вещото лице да извърши заключение, с което да даде отговор на въпроса дали механизма на извършване на ПТП е съответен на посочения в протокола и въз основа на установените по този способ факти съдът да приложи материалния закон.

Въз основа на доказателствата по делото и направените фактически установявания, в съответствие със закона е извода на въззивния съд че административното нарушение по ЗДвП, за което е санкционирана С.Д.С. с издаденото НП № №17-1228-003473/31.10.2017г., не е безспорно доказано.

С оглед изложеното съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453 от 25.06.2018г., постановено по АНД № 3408/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.