Р Е Ш Е Н И Е

№ 416 22.11.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Стилиян Манолов КАН дело № 401 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р.Н.К. против решение № 486/05.07.2018г., постановено по АНД № 1192/2018г. по описа на РС Стара Загора. С жалбата се претендира, че решението на РС – Стара Загора е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят поддържа, че е налице съществено разминаване по въпроса кога е констатирано нарушението, тъй като проверката на контролните органи е извършена на 23.03.2017г., а не както е посочено в наказателното постановление (НП) – 21.03.2017г. Сочи, че по делото липсват доказателства за това кога е било извършено нарушението, тъй като нито в представения констативен протокол, нито от показанията на разпитаните свидетели може да се извлече информация за това. Твърди, че позволителното за сеч е за периода 02.01.2017г. до 30.06.2017г., поради което неясно защо се приема от административнонаказващия орган, че нарушението е извършено именно през месец март 2017г. Обосновава, че санкционният акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в същото не е посочена дата на извършване на нарушението. В заключение сочи, че към момента на проверката вече не се е добивала дървесина в посочения в НП участък, поради което касатора не е осъществявал надзорни функции в този участък и на същият не следва да се вменява отговорност за извършената сеч. По подробно изложени доводи е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация - Регионална Дирекция по горите Стара Загора, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно по изложени в съдебното заседание съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Р.Н.К. срещу НП № 181/11.05.2017г., на Директор на Регионална дирекция по горите Стара Загора, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №181/04.04.2017г., с което на К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.257, ал.1, т.1, предл.1-во от Закона за горите (ЗГ).

От фактическата страна административното обвинение се основава на това, че Р.К. в качеството си на лице на частна лесовъдска практика към „Си Ем СИ Форест“ ЕООД, не упражнява контрол и не взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на дървесина, като е допуснал изсичането на двадесет и седем дървета от зимен дъб, немаркирани с контролна марка. Нарушението е извършено през месец март 2017г. и открито на 21.03.2017г. в отдел 292, подотдел „а“, горска територия – държавна собственост, землище: с.Дълбоки, общ.Стара Загора. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ.

С обжалваното решение Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото НП. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, се потвърждават от съставения при проверката Констативен протокол № 838/23.03.2017г. и кореспондират със съдържанието му, с показанията на актосъставителя С. Н. Н. и свидетелите по акта С. С. С. и Ж. Д. С.. Посочено е, че при извършване на служебна проверка за законосъобразност не са констатирани съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Изложени са съображения за липса на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН и за законосъобразност на наложеното наказание.

Решението на Районен съд Стара Загора е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя доводите, изложени в касационната жалба, че санкционният акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в същия не е посочена дата на извършване на нарушението. Това е така, защото обжалваното съдебно решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 110/19.04.2018г. по КАНД 74/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено Решение № 809/2017г. по АНД № 2146/2017г. по описа на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение подробно са разгледани, обсъдени, преценени и отхвърлени като неоснователни възраженията на санкционираното лице досежно неясното формулиране на обвинението относно времето на извършване на деянието. Ето защо повторно изложените от касатора възражения в този смисъл не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, доколкото не са релевирани каквито и да е било нови доводи за твърдяното като неизпълнено изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на извършване на нарушението.

Противно на твърденията в касационната жалба задълженията на касатора, предвидени в чл.108, ал.3 са съществували до освидетелстване на сечището, като последното е станало на 12.05.2017г., т.е. до този момент Р.К. е бил задължен да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, като е ирелевантно обстоятелството, че този добив е приключил.

Доколкото в разглеждания случай датата на установяване на нарушението не съвпада с момента на неговото извършване съдът намира, че посочването в констативния и санкционния акт на дата, различна от тази, на която е извършена проверката, респективно установено нарушението, макар и да съставлява процесуално нарушение, същото не е от категорията на съществените и не е предпоставка за незаконосъобразност на НП. Датата на установяване на нарушението е от значение единствено по отношение на срока по чл.34 от ЗАНН, който в случая е спазен. Изложеното в касационната жалба за разминаването между момента на установяване на нарушението, посочен в НП и събраните по делото доказателства не представлява порок на санкционния акт, които да предпоставя неговата отмяна.

В случая касационният състав констатира необоснованост на санкционния акт. Това е така, защото от обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си. Датата, респ. периода на извършване на нарушението, е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца.

В разглеждания случай като момент на извършване на нарушението е посочен месец март 2017г. Същевременно срокът на провеждане на сечта съгласно позволителното за сеч е започнал да тече от 02.01.2017г., следователно задълженията за касатора по чл.108, ал.3 от ЗГ са възникнали от тази дата. От анализа на всички събрани доказателства административнонаказващият орган не е успял да докаже по категоричен начин, че соченото от него административно нарушение е извършено именно през месец март 2017г., а не по-рано, при положение, че К. е имал задължение да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина още с издаването на разрешителното за сеч. Нито в приложените писмени доказателства, нито в депозираните гласни такива, се съдържат някакви данни за това нарушението да е извършено през месеца, посочен в констативния и санкционния акт. Поради това следва да се приеме, отговорността на касатора е ангажирана незаконосъобразно, тъй като е недопустимо едно лице да бъде санкционирано без да е доказано по безспорен начин кога е извършено установеното с АУАН деяние. Административнонаказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено от него от субективна и обективна страна нарушение, като елемент на обективната страна е и датата, респ. периода на извършване на нарушението. В тежест на наказващия орган е да ангажира годни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи тази дата или период на извършване на нарушението, което в настоящия случай не е направено.

Въззивния съд е постановил решението си без да съобрази посочените обстоятелства и е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.

В заключение следва да се отбележи, че в касационната жалба се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №486/05.07.2018г., постановено по а.н.д. №1192/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 181/11.05.2017г., на Директор на Регионална дирекция по горите Стара Загора, с което на Р.Н.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.257, ал.1, т.1, предл.1-во от Закона за горите .

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.