Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

426                                               06.12.2018 г.                                гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря Ива Атанасова      

и с участието на прокурора Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 403 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на П.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Р.С., против Решение № 37 от 04.06.2018г., постановено по АНД № 285/ 2017г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 17-0447-000348 от 01.08.2017г., издадено от началника на Районно управление /РУ/ гр.Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, а изводът на въззивния съд за доказаност на извършеното административно нарушение се базирал на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло НП № 17-0447-000348 от 01.08.2017г. на Началника на РУ гр.Гълъбово.

 

Ответникът по касационната жалба – Районно управление гр.Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Гълъбовския районен съд се е развило по жалба на П.М.М. против Наказателно постановление № 17-0447-000348 от 01.08.2017г., издадено от Началника на РУ гр.Гълъбово., с което на П.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.96 от същия закон.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.07.2017г. около 14.00часа на ул.“А. С.“, до дом № 44, М. управлява лек автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег.№ ….., собственост на „Е-Р. на верижни машини“ЕООД гр.Стара Загора, като при паркиране/спиране/ водачът не е взел мерки да обезопаси МПС, което потегля само и се блъска в метална врата на дом №44, с което допуска ПТП с материални щети по автомобила и по металната врата. 

Гълъбовският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на П.М.М., в качеството му на водач на МПС, нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП, за неизпълнение на императивното задължение  по чл.96 от ЗДвП. По съображения за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото в случая се явявало това, че водачът на автомобила нямал предходни административни наказания за нарушения на ЗДвП, както и конкретните обстоятелства по настъпване на пътно-транспортното произшествие, районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на П.М. глоба до законово регламентирания минимален такъв от 20лв.

Решението на Гълъбовския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Деянието, за което е привлечена към отговорност П.М.  е за нарушение на чл.96 от ЗДвП, а именно на задължението на водача на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 20 до 150лв. за водач, който наруши правилата за престой или за паркиране.

С оглед така очертаната нормативна уредба при формулировката на административното нарушение не е допуснато твърдяното от пълномощника на касатора  несъответствие на обвинението от фактическа и правна страна

Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП. При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. 

В изпълнение  на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН въззивният съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото.  Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства Гълъбовският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установена описаната в НП фактическа обстановка досежно обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място, санкционираното лице, в качеството си на водач на лек автомобил, не е спазило правилото , формулирано в  96 от ЗДвП -  да вземе мерки спряното за престой или паркирано пътно превозно средство да не може да се приведе в движение или да потегли само,  с което е осъществило съставомерно от обективна страна деяние по чл.180, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП.  Съответно съдът е обосновал извод, че извършването на твърдяното нарушение от санкционираното лице, е безспорно доказано. Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно. Тъкмо обратното – Гълъбовският районен съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като след тяхната преценка обосновано не е кредитирал показанията на свидетеля Ради Иванов, който като колега на санкционираното лице  и служител във фирмата, собственик на катастрофиралия автомобил, се явява предубеден  и  заинтересован от изхода на спора,  а освен това свидетелят не е очевидец на нарушението и сведенията, дадени от него са за предхождащ инцидента момент. При  формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд.

Тъй като в касационната жалба не се сочат други оплаквания, различни от обсъдените от Гълъбовския районен съд, а настоящата инстанция споделя изцяло изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, е безпредметно същите да  бъдат повтаряни.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 37 от 04.06.2018г., постановено по АНД № 285/ 2017г. по описа Районен съд - Гълъбово.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                   

                                                                                                     2.