Р Е Ш Е Н И Е

 

411                                        20.11.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                           МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №405  по описа  за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 Образувано е по касационна жалба на „Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител Камелия М. против Решение №241 от 22.06.2018 год., постановено по АНД №1248/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №24-001287 от 02.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ“Шейново - Спиро С.“ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че договора за повишаване на професионалната квалификация с лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършването на обучението от 18.10.2016 год. е изготвен по-късно и с цел избягване на административно наказателната отговорност. Според изложеното в жалбата, едноличният търговец няма качеството на обучаваща организация и придобиването на квалификация за водач на 12 и повече тона е уредено в Закона за движението по пътищата. Не следва да се кредитират показанията на свидетелите В.Р. и Р.С., тъй като същите все още работят за наказаното лице, а следва да се кредитират показанията на служителите от НАП, които са извършили непосредствено проверката и не са установили кой е управлявал моторното превозно средство. С изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №24-001287/02.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

 Ответникът по касационната жалба ЕТ“Шейново - Спиро С.“ с. Шейново, представлявано от С.Х.С., редовно и своевременно призован, е депозирал отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание моли да бъде оставено в сила решението на районният съд.

  Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкият районен съд се е развило по жалба на ЕТ“Шейново - Спиро С.“ с. Шейново, общ. Казанлък против Наказателно постановление №24-001287/02.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №24-001287 от 28.09.2017 год. на ЕТ„Шейново - Спиро С.” с. Шейново е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. за нарушение на  чл.61, ал. 1 от КТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство във връзка с писмо от ТД на НАП – с вх.№17282049 от 29.08.2017 год. и на 08.09.2017 год. в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора по представени официални писмени документи се установява, че ЕТ“Шейново - Спиро С.“ в качеството си на работодател приема на работа в горепосоченото предприятие като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона на 22.12.2016 год., както и на 23.02.2017 год. лицето Р.З.С. с ЕГН ********** без преди това да сключи с него писмен договор. Работодателят е сключил с лицето договор за квалификация на лице, което не работи на основание чл.235 от КТ на 18.10.2016 год. за срок от 8 месеца, а в същото време Р.З.С. престира труд за което получава възнаграждение и не повишава квалификацията си, а самостоятелно управлява /без инструктор или наставник/ тежкотоварен автомобил.

След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно – приел, че административното нарушение не е доказано по безспорен начин, като е направил анализ на събраните в хода на делото доказателства – гласни и писмени. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Казанлъшкият районен съд е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Не може да се приеме, изложеното в касационната жалба, че договора е изготвен в по-късен момент с цел избягването на административно наказателната отговорност. Следва да се отбележи, че този договор е бил представен и на контролните органи от НАП, които са извършили проверка на товарният автомобил и превозваната от него стока, т.е. много преди да е започнала проверката от Дирекция Инспекция по труда Стара Загора, видно от писмото на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора. Разпитаните в хода на съдебното обжалване служители на НАП, се установява принципите при извършването на проверката, но за конкретния случай не се споменават нищо конкретно. Правилно съдът е приел, че е на посочените в наказателното постановление дати, товарният автомобил на ответника по касация е бил управляван от В.Р., а е бил придружаван от Р.С.. Този свой извод съдът е направил както на базата на показанията на двамата свидетели /Р.и С./, така и на представените справки от Гранично полицейско управление Видин и от Гранично полицейско управление Генерал Тошево. Контролът на преминаващите през границата на Република България граждани и МПС се осъществява от органите на МВР – чл.6, т.2 във връзка с чл.14, ал.2, т.3, чл.30, ал.1, т.3, чл.102, ал.1, т.2 от ЗМВР. Ето защо според настоящият съдебен състав, представените справки от ГПУ Видин и ГПУ Генерал Тошево, които по същността си са официални документи, удостоверяват по надлежен начин преминаването на границата на МПС, с неговият водач и придружаващо лице. Базирайки се на този документ, районният съд е извел правилен извод за недоказаност на обвинението и правилно е отменил обжалваното наказателно постановление.

В този смисъл неоснователно е касационното оплакване, че съдът е постановил решението си единствено и само на свидетелските показания на Р.и С.. Съдът е извършил подробен анализ на събраните в хода на делото доказателства, като е приел, че свидетелските показания на двамата са логични, последователни, вззаимно подкрепящи се и кореспондиращи със събраните по делото доказателства /справките от ГПУ Видин и ГПУ Генерал Тошево/. Това не може да се каже обаче за свидетелските показания на служителите от НАП, които са лишени от конкретика по отношение но конкретното нарушение, за което е санкциониран ответнника по касация.

Касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно, съоветстващо на приложемия материален закон и постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл.221, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

                        

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №241 от 22.06.2018 год., постановено по АНД №1248/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                   

1.

 

                                                                                                        2.