Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 427                                               05.12.2018 г.                                гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря Ива Атанасова      

и с участието на прокурора Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 407 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на К.М.Т. против Решение № 74 от 07.08.2018г., постановено по АНД № 121/ 2018г. по описа на Радневския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-0327-000148 от 01.03.2018г., издадено от началника на Районно управление /РУ/ гр.Раднево към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е постановено при непълно установена фактическа обстановка, а извода на въззивния съд за доказаност на извършеното административно нарушение се базирал на превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло НП № 18-0327-000148 от 01.03.2018г.на Началника на РУ гр.Раднево.

 

Ответникът по касационната жалба – Районно управление гр.Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Радневския районен съд се е развило по жалба на К.М.Т. против Наказателно постановление № 18-0327-000148 от 01.03.2018г., издадено от началника на Районно управление гр.Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Кр.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от същия закон.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.02.2018г. в 11:18ч. в гр.Раднево, на ул.“Митьо Станев“- пред Община Раднево, в посока север – юг, Т. управлява лек автомобил Опел Мерива с рег.№ ….., собственост на М. Т. Т., като при преминаване през пешеходна пътека не пропуска преминаващия по нея пешеходец.

По съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Приел е, че нарушението, за което е повдигнато административно–наказателно обвинение, е доказано по безспорен начин.

Решението на Радневския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Деянието, за което е привлечена към отговорност К.Т.  е за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, а именно на задължението на водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 100лв. за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

С оглед така очертаната нормативна уредба при формулировката на административното нарушение не е допуснато твърдяното от пълномощниците на касаторката  несъответствие на обвинението от фактическа и правна страна

Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП. При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. 

В изпълнение  на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН въззивният съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото.  Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства Радневският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установена описаната в НП фактическа обстановка досежно обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място, санкционираното лице, в качеството си на водач на лек автомобил, не е спазило правилото за движение по пътищата, формулирано в  чл. 119, ал.1 от ЗДвП -  да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре,  с което е осъществило съставомерно от обективна страна деяние по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.  Съответно съдът е обосновал извод, че извършването на твърдяното нарушение от санкционираното лице, е безспорно доказано. Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно. Сведенията, установени при разпита на св.М.-очевидец на нарушението, че пешеходците са били двама и са били почти до осовата линия, не опровергават, а тъкмо обратното – потвърждават установената и обективирана в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка. Обстоятелството, че в приложения към административната преписка Доклад за установени факти и предприети действия  с рег.№ 739/ 03.02.2018г. се сочи един пешеходец, а не двама, не може да бъде прието за  такова, разколебаващо обосноваността на обвинението. Дали в процесния случай пешеходците са били двама или е бил само един е без правно значение относно съставомерността на деянието, тъй като и при един и при няколко пешеходци, стъпили или преминаващи по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да ги пропусне.

Твърдението на касаторката, че действителното фактическо положение е различно от удостовереното в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не е подкрепено с никакви доказателства. В тази връзка и съобразявайки правилата за разпределяне на доказателствената тежест, съобразно които в тежест на лицето е да установи и докаже с надлежни доказателствени средства своята защитна теза, процесуалното бездействие на жалбоподателката не може да обоснове извод за непълно или неправилно установени факти и обстоятелства поради допуснато процесуално нарушение от съда.

Тъй като в касационната жалба не се сочат други оплаквания, различни от обсъдените от Радневския районен съд, а настоящата инстанция споделя изцяло изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, е безпредметно същите да  бъдат повтаряни.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 74 от 07.08.2018г., постановено по АНД № 121/ 2018г. по описа на Радневския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                   

                                                                                                     2.