Р Е Ш Е Н И Е

№ 413 14.11.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №410 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Б.“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор П.И.Г., чрез пълномощника си по делото адв. Г. Г., против Решение №230 от 19.06.2018 год., постановено по АНД №121/2018 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно наказателно постановление №2 от 15.01.2018 год. на Кмета на Община Казанлък.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материално правните и процесуални разпоредби - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че изложените подробни съображения /в частта, в която е описан незаконния строеж/ в жалбата с която е сезиран районният съд, не са обсъдени в съдебното решение, което се приравнява на липсата на мотиви. Не е съгласен и с извода на съда, че е установена по безспорен начин собствеността на констатираният незаконен строеж, тъй като представените доказателства са тълкувани едностранчиво. Направен е анализ на събраните свидетелски показания, тъй като актосъставителката не е запозната със оптичната кабелна мрежа, какво представлява тя и т.н. Според изложеното в жалбата, съдът е следвало да направи анализ на събраните доказателства и да направи изводи, дали установеното представлява строеж или не, кои са елементите на този строеж и кои от тях са собственост на „Б.“ЕАДД, тъй като полагането на оптичен кабел в съществуващо преди това трасе, не следва да се приема като незаконен строеж. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №2 от 15.01.2018 год. на Кмета на Община Казанлък.

Ответникът по касационната жалба Община Казанлък, представлявана от Кмета Г.С. и чрез процесуалния си представител юриск. Б., в подаденият отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Б.“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор П.И.Г., срещу наказателно постановление №2 от 15.01.2018 год. на Кмета на Община Казанлък, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №1/04.01.2018 год., на касатора на основание чл.237, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000.00 лв., за нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 01.08.2018 год. в гр. Шипка, на място е установено, че в регулацията на град Шипка е извършен строеж, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Положени са тръби и има изградено оптично кабелно трасе на територията на град Шипка. При проверка в регистрите на Община Казанлък, е установено, че няма издадено разрешение за строеж за изграждането на оптична кабелна мрежа в град Шипка. Изграденият строеж е подробно описан в констативен акт №113/01.08.2017 год., който е надлежно връчен на собственика на 29.08.2017 год. Строежът е четвърта категория, съгласно чл.8, ал.5 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, във връзка с чл.137, ал.1, т.4, б.“ж“ от ЗУТ. Строежът е изпълнен от „Б.“ЕАД, което се установява от проведената кореспонденция между Община Казанлък и дружеството, както и от кореспонденцията по повод издадената заповед №1409/12.09.2017 год. за премахването на незаконния строеж, по повод на която дружеството е уведомило, че се нуждае от 20 дневен срок за премахването на строежа „Оптична кабелна мрежа в град Шипка“. С изграждането на строежа е нарушена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Казанлъшкият районен съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при реализирането на административно наказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Всичко това го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, ако са безспорно установените всички елементи от фактическия състав на състава на административното нарушение.

Не е основателно първото касационно оплакване, че липсват мотиви в обжалваното решение. Съдът намира, че такива са налице, макар и да не са обсъдени всички оплаквания, с които е сезиран съдът. Същият е изложил мотиви относно установеността на административното нарушение, неговият автор, липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН – налице е отлагане на изпълнението на премахването на незаконният строеж по молба на касатора, но въпреки това, същият не само не го е премахнал, но е запечатал шахтите с циментова замазка. Така изложените мотиви са достатъчни за мотивираността на съдебното решение. Изложени са съображения относно приетите факти и въз основа на кои от събраните доказателства, същите са установени. Изложеното съображения в касационната жалба, така също и в жалбата с която е сезиран районният съд, целят да установят неяснота относно установеното при проверката от назначената със Заповед на Кмета на Община Казанлък комисия. Всъщност, цитираните обстоятелства от касатора, представляват описание на незаконния строеж, и в частност това което е установено на място. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е възприето от районният съд наличието на незаконен строеж, по следните съображения:

Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, а в т.31 от същият параграф на ДР на ЗУТ, е дадена легална дефиниция и на понятието техническа инфраструктура – това е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. С оглед на гореизложеното, установеното на място, има белезите на строеж по смисъла на горецитираните разпоредби, като мрежа на техническата инфраструктура /електронните съобщения/. Същият представлява четвърта категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б.“ж“ от ЗУТ и чл.8, ал.5 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Следователно компетентен да ги разреши е Кмета, респективно да наложи административно наказание на извършителите на незаконните строежи. Всъщност доказателствената тежест за наличието на строителни книжа е на касатора, доколкото се касае за доказването на положителен факт. В хода на съдебното производство доказателства в тази насока не са събрани, нито са представени от страна на наказаното дружество.

Правилни са изводите на съда и за авторството на извършеното деяние, като видно от приложената кореспонденция, собственик на положеният оптичен кабел е именно касатора, който е и поел ангажимента за неговото премахване. Действително на място при извършената проверка не е установено, кой ги е изградил или кой е собственик, което е наложило и отправянето на запитвания до различните оператори, като част от тях не са отговорили, други са отговорили, че изградената оптична мрежа, не е тяхна собственост и единствено касаторът е отговорил, че е собственик на мрежата. Всички тези обстоятелства са отразени в констативният протокол от 27.07.2017 год., който по същността си е официален документ, и удостоверява по надлежен начин, установеното от административният орган. Липсата на пълното насрещно доказване, предполага е безспорна установеност на авторството на осъщественото административно нарушение.

В касационната жалба се твърдят и допуснати процесуални нарушения от страна на въззивният съд, които водят до порочност на обжалваното решение. Конкретни оплаквания обаче не са изложени, поради което и съдът намира, че в тази си част, касационната жалба е бланкетна. При извършената служебна проверка не се установиха нарушения на процесуалните правила, с които да е накърнено правото на защита на наказаното лице, касатор в настоящето производство. Същият е бил редовно призован за съдебните заседания, изпратил е свой процесуален представител, а всичките му доказателствени искания са уважени, като по този начин е гарантирано в пълна степен правото му на защита.

С оглед на изложеното съдът намира че обжалваното решение като валидно и допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Казанлъшкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №230 от 19.06.2018 год., постановено по АНД №121/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.