Р Е Ш Е Н И Е

№417 23.11.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Пенка Маринова

и с участието на прокурора: Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 413 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Първо РУ – Стара Загора към ОД на МВР - Стара Загора, против Решение № 509/13.07.2018г., постановено по а.н.д.№ 1069/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 1959а-1543 от 27.10.2017г. на Началника на Първо РУ - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че действително на ответника по касация е издадено и друго наказателно постановление (НП) по чл.64, ал.4 от ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане, но последното и неизпълнението по чл.6 от ЗБЛД са две отделни административни нарушения. Сочи се, че датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е тази, която е отбелязана в самия акт, а не датата, посочена при завеждане на АУАН в деловодната система. Обосновава се, че липсват нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на санкционния акт, като административнонаказващия орган е описал пълно и всестранно административното нарушение, датата и мястото му на извършване, както и е посочил точната му правна квалификация. Излагат се доводи за законосъобразност на наложеното наказание и липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно НП № 1959а-1543 от 27.10.2017г.

Ответникът по касационната жалба – Н.К.Н., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява. Чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, съдебното решение, като правилно и законосъобразно пледира да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Старозагорски районен съд се е развило по жалба на Н.К.Н. ***-1543 от 27.10.2017г., издадено от Началника на Първо РУ - Стара Загора, с което въз основа на съставен АУАН №1959а-2543, на Н.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лв., на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

От фактическата страна административното обвинение се основава на това, че на 19.09.2017г., около 12:50 часа в гр.Стара Загора, ул. „Българско опълчение“ №9, при поискване от полицейските органи на документ удостоверяващ самоличността, Н.Н. не представя такъв. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД.

С решението си Районен съд Стара Загора е отменил НП. Прието е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното НП на това основание. На първо място е посочено, че е нарушен принципа non bis in idem, тъй като наред с настоящото административнонаказателно производство е образувано и друго срещу същото лице, въз основа на АУАН №1959а-1525/27.09.2017г., за това, че на 19.09.2017г., около 12:50 часа, в гр.Стара Загора, на ул.„Б“ №…, категорично отказва да изпълни издадените му устни полицейски разпореждания да представи документ, удостоверяващ самоличността, както и да остане на място за изготвянето на АУАН от служители на Община Стара Загора – нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Обосновано е, че поискването от страна на полицейските органи на документ, удостоверяващ самоличността на лицето и неговото непредставяне по своята същност представлява неизпълнение на устно полицейско разпореждане за представянето на искания документи, като се касае за едно и също нарушение, което е квалифицирано веднъж като нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР и веднъж като нарушение на чл.6 ЗБЛД. На следващо място съдът е приел, че в АУАН е посочено, че е съставен в деня на нарушението – 19.09.2017г., а в същото време срещу неговия номер е посочена датата 27.09.2017г., което води до съмнение относно това коя дата е тази, на която е действително съставен. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН в НП следва да бъде посочена датата на акта, въз основа на който се издава санкционния акт, като в конкретния случай според районния съд, наказващият орган е посочил АУАН с дата 27.09.2017г., откъдето следва, че той е приел за дата на съставяне на АУАН 27.09.2017г., а не 19.09.2017г. В заключение са изложени съображения за неспазване на изискването на чл.57, ал.1. т.5 от ЗАНН при изготвяне на НП, тъй като в него изцяло липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушението по смисъла на цитираната разпоредба.

Решението на Районен съд Стара Загора е неправилно.

Първоинстанционният съд се е позовал на общоизвестния принцип „non bis in idem“, според който е недопустимо спрямо лицето, посочено като нарушител, за същото деяние да е образувано друго административнонаказателно производство. Прилагането на обсъждания принцип non bis in idem следва да се обсъди и на плоскостта на института, регламентиран в чл.18 от ЗАНН. В настоящия случай Н. е наказан по административен ред с НП №1959а-1543/27.10.2017г. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД за непредставяне на български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, като от фактическа страна административнонаказателното обвинение е формулирано по следния начин: „при поискване от полицейските органи на документ, удостоверяващ самоличността, лицето не представя такъв“. С НП №1959а-1543/27.10.2017г. е санкциониран по чл.257, ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, като административнонаказателното обвинение е формулирано така: „категорично отказва да изпълни дадените му устни полицейски разпореждания да представи документ, удостоверяващ самоличността, както и да остане на място за изготвянето на АУАН от служители на Община – гр.Стара Загора“. Т.е. във втория случай освен факта на непредставяне на документ при поискване са налице и допълнителни фактически обстоятелства – отказ да остане на място за изготвяне на АУАН от служители на Община Стара Загора. Сравняването на предмета на двете производства сочи на извод, че макар те да касаят едно и също събитие, индивидуализирано по време и по място, и по конкретни действия на нарушителя, то в предмета на производството, по което е издадено НП №1959а-1525/27.10.2017г. са налице допълнителни фактически обстоятелства, които са свързани с неизпълнение на полицейското разпореждане. Тези фактически обстоятелства не са били предмет на административнонаказателното производство, по което е издадено НП №1959а-1543/27.10.2017г., следователно, не може да се направи извод за идентичност на предмета на двете производства, а е видно, че извършеното от Н. може да се прецени като деяние, с което са извършени две административни нарушения в условията на идеална съвкупност. Тази своеобразна съвкупност изключва приложението на принципа „non bis in idem“.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на районния съд за нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН относно вписаната в санкционния акт дата на съставяне на АУАН. Действително съгласно посочената разпоредба НП трябва да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава. Но това изискване се явява изпълнено и когато в НП се съдържат данни за входящия номер на АУАН по описа на ведомството, в което са заведен, както и датата на завеждането. В случая вписването на датата и номера на АУАН в НП е направено именно така и с това категорично се установява начина, по който наказващия орган е бил сезиран да се произнесе по преписката. Това налага извода за липса на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за цялостна отмяна на санкционния акт на това основание.

Необосновано въззивният съд е приел, че съдържанието на НП не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него изцяло липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушението. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. С оглед направеното фактическо описание на нарушението в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, посочената като нарушена законова разпоредба и административнонаказателната норма, по която е подведен под отговорност ответникът по касация, настоящият касационен състав приема, че в случая са посочени всички релевантни от обективна страна факти и обстоятелства, от значение за ангажирането отговорността по повдигнатото на ответника по касация административнонаказателно обвинение. Нарушението е описано ясно и точно, посочени са обстоятелства, при които е извършено, както и мястото и начина на извършването му. 

Отменяйки НП само на процесуално основание, съдът не е обсъдил въпроса има ли извършено административно нарушение. Липсата на мотиви по същество води до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на оспореното решение относно съответствието му с материалния закон и затова винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №509 от 13.07.2018г., постановено по АНД №1069/2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.