Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                  

                                                                                          

            № 394       19.11.2018 година   град Стара Загора

 

 

                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                              

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА   

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря  Ива Атанасова    

и с участието на прокурор Петя Драганова                                        

като разгледа докладваното от съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 415 по описа  за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на М.П.Ж. *** против Решение № 452/ 25.06.2018г., постановено по АНД № 1340/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № НГ-1-23-00403056 от 19.04.2018 г. на началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, с което на М.Ж. е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 349,ал.3 от Кодекса за социално осигуряване / КСО/ за нарушение на разпоредбата на чл. 48б от КСО.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона  – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1  от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото й административнонаказателно обвинение и наличието на основание за санкционирането й по чл. 349,ал.3 от  Кодекса за социално осигуряване. Според касатора АУАН бил издаден след преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН, поради което образуваното спрямо нея административно наказателно производство било недопустимо. Отделно релевира доводи, че неправилно не била приложена от АНО разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, впредвид установените по делото факти, които доказвали, че  е налице маловажен случай на административно нарушение С подробно изложени съображения по релевираното касационно основание моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № НГ-1-23-00403056 от 19.04.2018 г.  на началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора,

Ответникът по касационната жалба – Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора не изпраща представител и не взема становище по така подадената касационна жалба  .

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество е основателна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на М.П.Ж. *** против Наказателно постановление№ НГ-1-23-00403056 от 19.04.2018 г. на., издадено от  началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АН-1-23-00396665 от 03.04.2018 г.., на М. Ж. на основание чл. 349, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване й  е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 48б от КСО. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.08.2017 г. в ТП на НОИ – Стара Загора с придружително писмо вх. № Р14-23-000-00-002510295 с код за представяне от осигурителя е подадено удостоверение за обстоятелствата по заявление- декларация на Ю.Ц.В.-Г. при бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50 и чл. 51 от КСО, считано от 17.06.2017 г. След като В. е представила за изплащане на осигурителя заявление за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на *** ., осигурителят е следвало да представи приложение № 10 в ТП на НОИ до 10.07.2017 година.

           Старозагорският  районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени  доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на М.П.Ж.   в качеството й на длъжностно лице нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.349, ал.3 от КСО, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение  по чл.349,ал. 3 от КСО. Изложил е подробни мотиви защо не следва да се приложат разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и чл. 34,от ЗАНН.                                                                               Настоящият касационне състав на съда намира, че решението на Старозагорския районне съд е постановено в противерочее с приложимите правни нороми

  Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

 

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът  е следвало да приеме,  че  е налице маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Произтичащите задължения от чл. 40а т. 1 от КСО за работодателя и съответните длъжностни лица са абсолютни и безусловни. С изтичане на фиксираният срок, какъвто е настоящият случай се осъществява състава на административното нарушение т.е. чрез бездействие в изискуемият срок длъжностното лице осъществява състава на административното нарушение.

Следователно административното нарушение е от категорията на формалните и не се изисква настъпването на обществено опасни последици.

От друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел превенция за отчетността и своевременно изплащане на обезщетения които са от съществено значение за издръжката на работниците и следва да се получават ежемесечно.

    По изложените съображения съдът приема, че няма основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН., което би било в разрез с генералната превенция начл. 12 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията, че не е спазен срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН

 

           Правилно съдът е приел за установено, че НП е издадено при проведено допустимо административно-наказателно производство и съставен АУАН в 3 месечния срок по чл. 34 ,ал.2 от ЗАНН. Нормативно регламентираният начален момент, от който започва да тече срокът по чл. 34,ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя т. е на факти и обстоятелства, сочещи наличието на поведение /действие или бездействие/ на конкретно лице, което от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Ето защо, ирелевантни за началния момент, от който започва броенето на срока по чл. 34,ал.2 от ЗАНН, са датата на подаване  от осигурителя на документите по чл. 48 б от КСО., доколкото реалното установяване на нарушение на осигурителя и извършителят му е направено едва при разпоредената проверка на 14.03.2018 от служители на ТП на НОИ  в 12 ОУ „ Стефан Караджа” гр. Стара Заголра, за резултатите от която е съставен констативен протокол. Следователно началният момент, от който следва да се счита за открит по см. на чл. 34,ал.2 от ЗАНН нарушителят  е датата на съставяне на констативния протокол за резултатите от извършена проверка от служители на ТП на НОИ гр. Стара Загора, а именно -14.03.2018 г. При тези данни, АУАН . е съставен в срок.

 

    Съдът намира, че по делото липсват доказателства, че Ж.  е субект на административно наказателна отговорност по чл. 349,ал. 3 от  КСО. Съгласно цитираната разпоредба осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 100 до 1000 лв.Спорен е въпроса дали касаторката има качеството на длъжностно лице. В АУАН  и в НП е посочено , че тя заема длъжността главен счетоводител в 12 ОУ „ Стефан Караджа”. Според чл. 12 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от Държавно обществено осигуряване удостоверенията съгласно приложение № 9,10, и 11 с данни за правото на парично обезщетение се  представят в ТП на НОИ  от осигурителя / така т.1/. Съгласно чл. 16,ал.1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от Държавно обществено осигуряване/НПОПДОО, /  документите по чл. 14,ал.1 на хартиен или електронен носител се представят в съответното ТП на НОИ с придружително писмо съгласно приложение № 12, подписано и подпечатано от лицето, задължено да ги представя по тази наредба, или от негов представител. Безспорно М.Ж. има качеството  на главен счетоводител, но тя  не представлява училището в отношенията  с другите правни субекти, а такова лице е директора на училището. По делото липсват доказателства, че тя е упълномощено от осигурителя лице да подава документите по чл. 12 от НПОПДОО. От приетата като доказателство  длъжностна характеристика на главния счетоводител не може да се направи извода, че касаторката има качеството на длъжностно лице, на което е възложено като трудова функция да представя документи по чл. 40а от КСО. Тоест , че тя е длъжностно лице, на което осигурителят й е възложил като трудова функция да подава документи в ТП на НОИ гр. Стара Загора. Поради което съдът приема, че АНО не доказа , че Ж. е административно наказателно отговорно  лице по смисъла на чл. 349,ал.3 от КСО.  

           С оглед изложените съображения съдът намира че е налице твърдяното касационно основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, ведно с оспореното наказателно  постановление.

 

          Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 452/ 25.06.2018г., постановено по АНД № 1340/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд,  КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НГ-1-23-00403056 от 19.04.2018 г. на началник отдел „ КПК” при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, с което на М.П.Ж. е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 349,ал.3 от КСО за нарушение на разпоредбата на чл. 40а,ал.1 от КСО, като незаконосъобразно.

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                      

                                                                                   2.