Р Е Ш Е Н И Е

№ 418 22.11.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Стилиян Манолов

КАН дело № 418 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Ч.Р. 2008“ ЕООД гр.Стара Загора, подадена чрез адв. П., против Решение №259 от 17.07.2018г., постановено по АНД №483/2018г. по описа на Районен съд - Казанлък. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизвоствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за формална законосъобразност на наказателното постановление (НП) с довода, че е опорочена процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Обосновава се, че извършването на нарушението е недоказано, предвид събраните по делото доказателства. Поддържа се тезата, че са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. По изложените в касационната жалба съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът „Ч.Р. 2008“ ЕООД, гр.Стара Загора, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция гр.Пловдив, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „Ч.Р. 2008“ ЕООД, гр. Стара Загора срещу НП № К-039010/20.12.2017г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Стара Загора, със седалище Пловдив, издадено въз основа на АУАН № К-039010/15.11.2017г., с което на „Ч.Р. 2008“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв., на основание 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка на 10.11.2017г. в Автосервиз, находящ се в с. Зимница, общ. Мъглиж, обл.Стара Загора, е установено, че обектът, стопанисван от дружеството е в работен режим извършвали се услуги по диагностика на леки автомобили, ремонтни дейности, смяна на гуми, пътна помощ, онлайн продажби на нови авточасти с доставка до адрес на автосервиза, но за предлаганите от търговеца услуги не е бил съставен ценоразпис с предварително обявени продажни цени на услугите, поставен на видно място в търговския обект или ценоразпис във вид на брошура, ако обемът на предлаганите услуги не позволявало поставянето на ценоразпис. С това деяние с посочена за нарушена разпоредбата чл.24, ал.1 от ЗЗП.

С обжалваното решение Районен съд Казанлък е потвърдил НП. Прието е, че при издаване на санкционния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че вмененото административно нарушение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обоснована е липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Изложени са съображения относно посочените в жалбата срещу санкционния акт доводи, като същите са приети за неоснователни.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

В разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗПП, е предвидено задължение за всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. В разглеждания случай от събраните в хода на въззивното производство доказателства безспорно е установено, че това задължение не е изпълнено от санкционираното лице. В тази насока са всички събрани гласни доказателства, включително и тези на свидетеля Д. Н. Б., разпитан по искане на процесуалния представител на санкционираното лице. От показанията на последния се установява, че в сервиза на „Ч.Р. 2008“ ЕООД в с.Зимница е имало регламентирани цени, но същите са се намирали в офиса, над бюрото, където имало едно табло, което по никакъв начин не удовлетворява законовото изискване ценоразписа да е поставен на видно място в търговския обект, нито да е изготвен във вид на брошура.

Неоснователни се явяват доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на чл.57 от ЗАНН при съставяне на НП, което не е установено от въззивния съд. В санкционния акт ясно и точно са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Противно на соченото от касатора в НП е отразена изрично и датата на извършване на нарушението, която в случая съвпада с момента на извършване на проверката от контролните органи. Посочени са и правните изводи на административнонаказващия орган по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а непосочването на доказателствените материали, послужили за формиране на изводите по фактите и приложимия закон, макар и желателно, не следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след издаване на окончателния санкционен акт той подлежи на оспорване по съдебен ред, където страните имат равни и гарантирани възможности за запознаване с всички материали по преписката.

Настоящият състав намира, че към случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност. В случая се касае за формално по характера си нарушение, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. В конкретиката на настоящия казус, поведението на търговеца не води до извод, че са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

По отношение на доводите в жалбата за липса на преценка в наказателното постановление за наличието на маловажност на извършеното нарушение, която представлявала съществено процесуално нарушение, съдът следва да отбележи, че изискването в обстоятелствената част на НП да се съдържат мотиви защо наказващия орган не намира случая за маловажен не е от задължителен характер и е проява на излишен формализъм, тъй като след като не е приложил института на чл.28 от ЗАНН, то явно е, че административнонаказващия орган е дал отрицателен отговор на въпроса представлява ли нарушението маловажен случай.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №259 от 17.07.2018г., постановено по АНД №483/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.