Р Е Ш Е Н И Е

№ 428 05.12.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 419 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.С.Д. *** против Решение № 75 от 08.08.2018г., постановено по АНД № 148/ 2018г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено НП № 327а-213/ 22.02.2018г., издадено от Началника на Районно управление гр.Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, с наложено на касатора административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/лева на основание чл.212 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие на материалния закон. Оспорва се извода на съда за формална изрядност на наказателното постановление, като се твърди, че при издаването му е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАННИ доколкото липсвало изрично отбелязване на датата на извършване на нарушението. На следващо място касаторът твърди, че още на 22.07.2016г. е подал молба за подновяване на разрешителното, поради което е следвало своевременно да бъде уведомен, че същото не е било подновено. С оглед на това обосновава липсата на съставомерно неизпълнение по чл.212 във вр. с чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 327а-213 от 22.02.2018г. на Началника на Районно управление гр.Раднево.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление гр.Раднево към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява по делото и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Радневския районен съд се е развило по жалба на Д.С.Д. против Наказателно постановление № 327а-213/ 22.02.2018г.., издадено от Началника на Районно управление гр.Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Г № 469692/ 16.02.2018г., на Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка от служители при РУ-гр.Раднево е констатирано, че на 22.12.2017г. около 10.30часа в гр.Раднево, ул.“23-ти септември“№4, Д.С.Д. носи огнестрелно оръжие – нарезна карабина „Марлин“, кал.22LR, № ММ83718J, без разрешение за носене и употреба. За оръжието Д. е притежавал разрешение за носене, съхранение и употреба № 20140077196, издадени от Началника на РУ гр.Раднево, със срок на валидност до 16.07.2017г.

За да потвърди наказателното постановление РС Раднево е приел, че изтичането на срока на разрешението за съхранение на оръжие и боеприпаси, определя действията по носене на същото като такива без разрешение, каквито са и фактите по наказателното постановление, с което е нарушено правилото за поведение по чл.56, ал.1, пр.2 от ЗОБВВПИ. След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно – извършването на нарушението, неговият автор и неговата вина са безспорно установени, а наложената санкция е правилно определена.

Решението е постановено в съответствие и при правилно прилажение на материалния закон.

В случая обвинението от фактическа страна се основава на носене на огнестрелно оръжие без надлежно издадено разрешение от органите на МВР. Сочената като нарушена разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ гласи, че лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Текста на цитираната законова разпоредба води на извода, че тя въвежда изискване към лицата, притежаващи огнестрелно оръжие, да го съхраняват или носят само след получаване на надлежно разрешение за тези дейности, т.е. тя вменява на субекта конкретно задължение от публичен характер. След изтичане на срока на действие на издадено разрешение се счита, че лицето извършва съответната дейност без надлежно разрешение за това. Именно това деяние е съставлява нарушение по  чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ, подлежащо на санкциониране на основание чл.212 от ЗОБВВПИ.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.212 от ЗОБВВПИ – при неспазване на императивното изискване, регламентирано в чл. 56, ал.1 от същия закон, за носене на огнестрело оръжие след получаване на надлежно разрешително за тази дейност. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, както срокът на валидност на изтеклото разрешение №20140077196, така и бездействието на касатора до 17.01.2018г /когато е подадено заявление с вх.№ 28 от 17.01.2018г. – лист 9 от въззивното дело/ да подаде документи за издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие - нарезна карабина „Марлин“, кал.22LR, № ММ83718J. Не се спори също, че санкционираното лице е продължило да съхранява при себе си ловното си оръжие след изтичане на срока на разрешението /т.е. след 16.07.2017г./ до 22.12.2017г., когато го е занесъл лично и го е предал в служба КОС при РУ гр.Раднево, видно от приложения по делото Протокол за приемане на ООБ с рег.№ 327р-9810 от 22.12.2017г. Несъответно на доказателствата по делото е твърдението на касатора, че е подал своевременно заявление за подновяване на издавените му разрешения за носене, съхранение и употреба на нарезна карабина „Марлин“, кал.22LR, № ММ83718J. Дори действително Д. да е подал на 27.07.2016г. молба за подновяване на издадените разрешителни, за осъществяването на който факт няма никакви данни по делото, към онзи момент не е било налице законово основание издаденото разрешително № 20140077196, със срок на валидност до 16.07.2017г., да бъде подновявано.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението. В случая както в АУАН, така и в НП ясно и точно е посочено времето на извършване на нарушението – изрично е записано, че на 22.12.2017г. Д.С.Д. носи нарезна карабина „Марлин“, кал.22LR, № ММ83718J, без разрешение за носене и употреба. Освен това, в АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва каквато и да е неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

С оглед на гореизложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Д.Д. нарушение по чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, при правилно приложение на закона Радневският районен съд е потвърдил НП № 327а-213/ 22.02.2018г., издадено от Началника на Районно управление гр.Раднево при ОД на МВР – Стара Загора. Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 08.08.2018г., постановено по АНД № 148/ 2018г. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.