Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                     

          

             № 396    21.11.2018 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар Ива Атанасова     

и с участието на прокурор Петя Драганова                                         

като разгледа докладваното от съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 427 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Община Казанлък против Решение № 277 от 20.08.2018г., постановено по АНД № 716/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 2170/ 10.04.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък. 

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че  при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че съставилото акта за установяване на административно нарушение длъжностно лице от общинска администрация – Казанлък, е било надлежно оправомощено да осъществява контрол по спазване на изискванията на Закона за туризма и при констатирани нарушения да съставя актове. Твърди, че не са налице възприетите от въззивния съд несъответствия при формулирането на административнонаказателното обвинение. Обосновава, че неправилно съдът е приел, че нарушенията, за които са наложени административни санкции, могат да бъдат квалифицирани като маловажен случай на административни нарушения и съотв. определени като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2170/ 10.04.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък. 

 

Ответникът по касационната жалба – „М.“ ООД, чрез управителя на дружество, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление и наложените с него санкции.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество е неоснователна.   

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „М.“ ООД, против Наказателно постановление № 2170/ 10.04.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък, упълномощен със Заповед № 426/ 29.03.2018г. на Кмета на Община Казанлък, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2170 от 23.03.2018г., на „М.“ ООД са наложени следните санкции: имуществена санкция в размер на 3 000лв., на основание чл.214 от Закона за туризма и имуществена санкция в размер на 2 000лв. на основание чл.210 от Закона за туризма, за нарушение на чл.115, т.1 от Закона за туризма.

 

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Прието е, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.37 от ЗАНН, съставилото акта за установяване на административно нарушение длъжностно лице от общинска администрация – Казанлък, към датата на съставяне на АУАН № 2170 от 23.03.2018г., не е било надлежно оправомощено да осъществява контрол по спазване на изискванията на Закона за туризма и при констатирани нарушения да съставя АУАН. Обоснован е и извод, че с оглед направената в АУАН и в НП фактическа формулировка на административнонаказателното обвинение, е налице неяснота спрямо кого /управителя на „М.“ ООД или „М.“ ООД/ е повдигнато обвинението, което се явява пречка да бъде извършена преценка дали по това обвинение правилно е ангажирана отговорността на дружеството. В мотивите към решението са изложени и съображения за наличието на обстоятелства, обуславящи определянето на административните нарушения като такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, като основание за квалифицирането им като маловажен случай на административни нарушения по 28 от ЗАНН.

 

 Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно, но не по всички изложени в него съображения.

 

 Не се споделя извода на въззивния съд, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.37 от ЗАНН, съставилото акта за установяване на административно нарушение длъжностно лице от общинска администрация – Казанлък, към датата на съставяне на АУАН № 2170 от 23.03.2018г., не е било надлежно оправомощено да осъществява контрол по спазване на изискванията на Закона за туризма и при констатирани нарушения да съставя АУАН. Действително във въззивното съдебно производство за доказване материалната компетентност на актосъставителя е била представена Заповед № 434/ 30.03.2018г. на Кмета на Община Казанлък, която се явява издадена след съставянето на АУАН № 2170 от 23.03.2018г. Но видно от представената пред касационната инстанция Заповед № 940/ 09.06.2016г. на Кмета на Община Казанлък /която заповед е посочена като отменена с последващо издадената от кмета на общината Заповед № 434/ 30.03.2018г./, актосъставителят – М.М. – мл. експерт „Защита на потребителите“ в общинска администрация – Казанлък, към датата на съставяне на АУАН № 2170 от 23.03.2018г., е била надлежно определена и оправомощена съгласно изискванията на чл.232 от Закона за туризма във връзка с чл.37 от ЗАНН, да съставя АУАН за констатирани нарушения по Закона за туризма.

 Обосновано обаче Казанлъшкият районен е приел, че с оглед на направената в АУАН и в НП фактическа формулировка на административнонаказателното обвинение, е налице неяснота спрямо кого /управителя на „М.“ ООД или „М.“ ООД/, е повдигнато обвинението, което се явява пречка да бъде извършена преценка дали по това обвинение правилно е ангажирана отговорността на дружеството. От описанията на нарушенията, съдържащи се както в съставения АУАН № 2170 от 23.03.2018г., така и в издаденото въз основа на него НП № 2170/ 10.04.2018г., не е ясно на кого се вменяват приетите като установени нарушения на нормативно регламентираните в Закона за туризма изисквания. В обстоятелствената част на съставения АУАН констатациите за допуснати нарушения са формулирани като такива от „търговеца (управителя) на фирма „М.“ ООД. Съответно в обстоятелствената част на НП, при фактическото описание на нарушенията, тези нарушения се свързват с „търговеца на фирма М.“, с „управителя на фирмата“ и с „търговеца“. Така направената формулировка относно субекта, спрямо който е повдигнато административнонаказателното обвинение и за който е прието, че е извършил нарушения по Закона за туризма, не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Липсата на ясно и еднозначно определяне на субекта на нарушението не дава възможност да бъде извършена преценка правилно ли е определен субектът на административнонаказателна отговорност. Отделно от това следва да се отбележи, че с оглед законово направеното и дефинирано разграничение между „временно удостоверение за открита процедура по категоризиране“ и „категорийна символика на туристически обект“ /включваща удостоверение за определената категория на туристическия обект и табела/, нито фактически, нито правно е обосновано, в какво точно се изразява приетото като извършено административно нарушение по чл.214 от ЗТ. Не е посочено дали се касае за обект, за който е открита процедура по категоризиране или за категоризиран обект; съответно не е разграничено какво е съдържанието на неизпълненото задължение, като основание за налагане на санкция по чл.214 от ЗТ /което е различно за обектите, за които е открита процедура по категоризиране и за категоризираните обекти по чл.3, ал.2, т.1 – т.3 от ЗТ/ и не на последно място – не е посочена и конкретизирана нарушената материалноправна законова разпоредба, регламентираща задължение, неизпълнението на което се субсумира в административнонаказателния състав по чл.214 от ЗТ. За това нарушение изцяло липсва изискуемия се конекситет между фактическо обвинение, правната му квалификация и посочената като приложена административнонаказателна разпоредба и съотв. липсва яснота за какво нарушение е наложена санкцията. 

 

          Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки по повод неправомерно поведение на определено лице, като с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение /вкл. от гл. т на субекта на нарушението/, като ограничаващо правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление. Ето защо в случая посочените по-горе процесуални нарушения представляват съществени такива и са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както правилно е приел Казанлъшкият районен съд.

                

     С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 277 от 20.08.2018г., постановено по АНД № 716/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                          

 

                                                                                   2.