Р Е Ш Е Н И Е

№452 19.12.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 430 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Осана-96 ООД Стара Загора против Решение №499/12.07.2018г., постановено по а.н.д №803/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №24-001740 от 26.02.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, като е намелен размера на наложената имуществена санкция от 4 000 лева на 1 500 лева. В жалбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че издаденият съдебен акт не съответства на събраните доказателства. Заявява се, че съдът не е обсъдил противоречието, че в показанията на свидетеля Алексиева и Гаджев заявяват, че не са съставили протокол за извършена проверка на деня на проверката, а впоследствие представят такъв в съдебно заседание. Излагат се доводи, че не е обсъдено и обстоятелството, че административнонаказателната преписка не е представена в пълнота, тъй като свидетелят Алексиева е заявила, че не всички документи са приложени и съдът е приел, че санкционираното дружество е представило като доказателство граждански договор, разписка и анекс към трудов договор едва с възражението против издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а не при съставянето му. Моли се съда да отмени решението на районния съд и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касатора се представлява от адв.Р., която поддържа жалбата и сочи, че при постановяване на решението си районният съд е следвало да обсъди изтъкнатите пред него доводи, че след като не са налице никакви трудови правоотношения, нито гражданскоправни между санкционираното дружество и свидетелката И., то тогава е приложима разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), което е наказуемо съответно по чл.414, ал.1, а не по ал.3 от КТ, което от своя страна води до нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Ответникът по касация Дирекция Инспекция по труда – гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Осана-96 ООД Стара Загора срещу НП №24-001740 от 26.02.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което въз основа на АУАН № 24-001740/05.02.2018г. на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 22.01.2018г. в 11:25 часа на обект Закусвалня „Светлина“, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Индустриален, стопанисван от Осана-96 ООД Стара Загора, и на 05.02.2018г. по представени официални писмени документи в Дирекция Инспекция по труда се установило, че дружеството, в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ на 22.01.2018г. в 11:25 часа е допуснал в горепосочения обект до работа Н.К. И. – работник-кухня, без да й предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е изменил посоченото НП. В решението е прието, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното НП на това основание. Обсъдени са доводите изложени в жалбата срещу санкционния акт, като същите са приети за неоснователни. Обосновано е, че в хода на съдебното следствие от събраните доказателства се е установило по безспорен и категоричен начин осъществяване на състава на чл.63, ал.2 от КТ от санкционираното лице. Обсъдени са поотделно и тяхната съвкупност както приетите писмени доказателства, така и събраните гласни такива, като са изложени аргументи кои от тях се кредитират и кои не се кредитират с доверие и защо. Изложени са доводи за липса на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. По отношение на определеното от административнонаказващият орган наказание е прието, че тъй като в случая са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства – нарушението е извършено за първи път, а уведомлението е регистрирано още в същия ден на проверката, то следва санкционния акт да бъде изменен, като размера на наложеното наказание да бъде намален от 4 000 на 1 500 лева.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Постановеното от Районен съд – Стара Загора решение не страда от пороци, съставляващо касационни основания. Фактическата обстановка е изяснена обективно, всестранно и пълно. Събрани са по предвидения процесуален ред необходимите доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка. Приетото за установено от съда не е формирано на негодни доказателства или доказателствени средства, в който случай би се стигнало до допускане на нарушение на основните начела на административнонаказателното производство, така както е посочено в касационната жалба. В решението са изложени подробни мотиви, както по предмета на доказване, така и по релевираните в жалбата възражения. Направените фактически констатации са обосновани със събраните доказателства и правилно е приложен материалния закон. Доказано е извършеното нарушение и неговия автор и правилно въззивният съд е преценил, че не са налице обстоятелства, които да определят нарушението като маловажен случай.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалния представител на касатора сочи, че в мотивната част на съдебния акт на районния съд не са обсъдени наведените от тях доводи, че след като не са налице нито трудови, нито гражданскоправни отношения между санкционираното дружество и свидетеля И., то тогава е приложима разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ и отговорността е по чл.414, ал.1, а не по ал.3 от КТ. Противно обаче на тези твърдения в мотивите на решението на районния съд ясно е посочено, че „на 22.01.2018г. в 11:25 часа И. е била допусната до работа като работник-кухня в обект: закусвалня „Светлина“, и е престирала работна сила без да й е представено преди това копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С тези си доводи районният съд недвусмислено е приел, че се касае за възникнали трудови правоотношение между санкционираното дружество и свидетеля И.. Действително доводи конкретно за липсата на предпоставки за приложението на чл.414, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ не са изложени, но това не е и било необходимо, тъй като от районния съд въобще не е прието, че е било налице гражданско правоотношение.

Доводите на районния съд относно определяне на административното наказание в предвидения от закона минимум напълно се споделят от настоящия състав, предвид на което същите не е необходимо да бъдат преповтаряни.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 499/12.07.2018г. по а.н.д.№ 803/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.