Р Е Ш Е Н И Е

№443 04.12.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №431 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора против Решение №107/12.02.2018г, постановено по АНД №2413/2017г. по описа на районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №24-001430/24.07.2017г. издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена на „Ф.“ ЕООД гр. Стара Загора имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.245 ал.1 от КТ за това, че до 10.12.2016г. не е изплатил на М. Д. А. в предприятието или по банков път, при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение /240.23лв/, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец ноември 2016г., съгласно т.4 от трудов договор №30/16.11.2016г., сключен между дружеството и А.. Същото се констатирало и за още двама работници с посочен конкретен размер на брутното им трудово възнаграждение, видно от разчетно –платежна ведомост за месец ноември 2016г.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че е нарушен принципа на чл.18 от ЗАНН, както и че предвид липсата на трудовите договори на работниците за които се е констатирало същото нарушение не може да се приеме, че към 11.12.2016г. – датата на нарушението, посочена в НП, е довършено съставомерното бездействие по чл.245 ал.1 от КТ.

С касационната жалба се представят трудовите договори и на другите двама работници, за които са констатирани същите факти в подкрепа на тезата, че датата 11.12.2016г. правилно е посочена като дата на нарушението. От приетото по делото заключение на вещото лице, изготвено по допусната СЧЕ се е установило, че и за тримата работници е налице задължението по чл.245 ал.1 от КТ със срок на изпълнение до 10.1.2.2016г., поради което не е налице основание за отмяна на НП поради несъответна дата на деянието.

Ответника „Ф.“ ЕООД гр. Стара Загора не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени въззивното съдебно решение като постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Въпреки установената по делото дата на нарушението, която се удостоверява и от представените с касационната жалба трудови договори, Наказателното постановление е незаконосъобразно като постановено в противоречие с чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от административното фактическо обвинение не става ясно дали имуществената санкция е наложена за нарушение по чл.245 ал.1 от КТ допуснато само спрямо работника, с чийто трудов договор са разполагали към момента на проверката контролните органи, а констатациите и за другите двама са възприети като обстоятелства по неговото извършване. Ако констатираното от разчетно-платежните ведомости е послужило като основание за определяне размера на санкцията, то следва да се каже, че фактите представляват административно нарушение, за което няма данни да е наложена санкция с влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да обусловят размер на санкцията над установения минимум. Съответно, ако санкцията е наложена за нарушаване на чл.245 ал.1 от КТ, то следва да бъде описано съставомерното деяние допуснато спрямо всички работници като изрично се посочи в НП, че и на тях работодателя дължи гарантирания размер до посочената дата. Административното обвинение ведно с датата на извършване на нарушението са описани преди изречението „Същото се констатира и за други две лица с посочени имена и единни граждански номера и размери на брутни трудови възнаграждения, но без да е вписано, че и на тях до посочената дата се дължи гарантирания размер, както и че е констатирано условието – добросъвестно изпълнение, което поражда задължението. Тълкуване на обвинението е недопустимо, а така както е описано сочи на извод, че не изплащането на гарантирания размер на още двама работници е обстоятелство по извършване на нарушението, от което АНО е преценил тежестта му и е определил размер на санкцията, а това е недопустимо с оглед изложените по-горе мотиви, че други нарушения на същото основание не могат да бъдат възприети като отегчаващи вината обстоятелства, освен ако за тях са влезли в сила НП и не е предвиден по-тежко наказуем състав за повторност.

Водим от горното и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107/12.02.18г.,постановено по АНД №2413/2017г. по описа на районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.