Решение по Наказателно дело 432/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№431 04.12.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Чл Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №432 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез пълномощника си по делото главен юрисконсулт А.Т.– Г. против решение №510/13.07.2018 год., постановено по АНД №1339/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №5053/16.04.2018 год., издадено от Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно упълномощен с пълномощно с изх.№П-176 от 23.04.2015 год. на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че неправилно въззивният съд е възприел и квалифицирал административното нарушение. Не е съгласен с извода, че движението не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, защото тази разпоредба въвежда забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС без издадено такси, а след като нормативно е предвидено изключение от забраната и управляваното от жалбоподателя ППС отговаря на условията на изключението, то приложимата за извършеното от него деяние административнонаказателна разпоредба е чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. В подкрепа на това е направен анализ на приложимите разпоредби на ЗДвП и Закона за пътищата, както и на целите на всеки един от тези закони. Счита, че органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са овластени да съставят актове и да издават наказателни постановление по Закона за движение по пътищата. Въз основа на подробно изложените аргументи, счита че поведението правилно е било квалифицирано като нарушение по чл.26 от Закона за пътищата. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание е депозирана молба, с която са изложени подробни съображения в подкрепа на депозираната касационна жалба.

Ответникът по касация Д.Р.Д. от с. Долни Пасарел, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание чрез процесуалния се представител адв. Н. поддържа изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалбата на Д.Р.Д. против Наказателно постановление №5053/16.04.2018 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от същия закон. При осъществения контрол за законосъобразност въззивния съд е обосновал извод, че обжалваното наказателно постановление е неправилно. Приел е, че описаното в наказателното постановление административно нарушение сочи на изключението по чл.14 от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и неправомерното поведение е следвало да бъде санкционирано по реда на ЗДвП. Това го е мотивирало да постанови решение, с което е отменил обжалваното наказателно постановление.

Решението на районният съд е правилно.

Видно от съдържащото се в процесното наказателното постановление описание, от фактическа страна е прието, че на 20.03.2018 год. в 14.45 ч., на автомагистрала Тракия, км.190+500 в посока гр. Стара Загора – гр. Пловдив, Д.Р.Д. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС със седем оси, състоящо се от МПС с три оси марка „Скания”, модел „Р 580”, рег. №и полуремарке с четири оси с рег.№. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва:

- Измерена дължина на ППС е 17.80 м., при максимално допустима дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, б.“В“ от Наредбата.

- Измерена широчина на ППС е 3.00 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от Наредбата.

Съгласно чл.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно. Измерването е извършено с техническо средство – ролетка Р50 и Р05. ППС превозва багер. Измерените параметри на ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътя. Водачът не е представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритното пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2011 год. на МРРБ. Нарушението не е маловажно, тъй като движението на извънгабаритни ППС повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфаструктура.

Наложената от наказващия орган санкция на Д.Д. се основава на нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000.00 до 5000.00 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. По смисъла на приложимото законодателство разрешението включва разрешително или квитанция за платена пътна такса.

В случая товарния автомобил има широчина от 3.00 и дължина от 17.80 м., поради това попада под определението на чл.2 във връзка с чл.5, ал.1, т.2 и т.3, буква „д” от Наредбата на МРББ за движение на тежки и извън габаритни ППС, но тези му параметри сочат на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба: Извън габаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона, натоварване на ос или габаритни размери с точно определени параметри: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. Товарният автомобил има широчина от 2.55 м. и дължина от 17.80 м., като както широчината, така и дължината са по-малки от посочените в наредбата. Следователно при тези параметри, необходимото и достатъчно условие за неговото движение е заплащането на определена такса. Не е необходимо издаването на разрешително, а единствено и само заплащането на съответната пътна такса.

Следователно правилно е прието от районният съд, че движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от Закона за пътищата, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на широчината без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Д. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001 год., административно-наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500.00 лв. до 3 000.00 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба №11/ 03.07.2001 год., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Всъщност такава е трайната практика на Административен съд Стара Загора.

Не може да се възприемат възраженията, изложени в касационната жалба, че органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са овластени да съставят актове по Закона за движението по пътищата и да издават наказателни постановления. Съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 год., според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3. Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон /Закона за движение по пътищата/, определените от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос. А нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /в ръководеното от него министерство като структура е създадена и Агенция „Пътна инфраструктура/ и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Следователно няма нормативна пречка по съставените от служители на Агенция "Пътна инфраструктура" АУАН по ЗДвП да бъдат издавани наказателни постановления. Дали е налице издадена заповед по чл.189, ал.2 от ЗДвП от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която да е определил длъжностни лица да издават наказателни постановление по ЗДвП е друг въпрос. Според настоящият съдебен състав не съществува законова пречка контрола по ЗДвП в частта на движението на извънгабаритни ППС да се осъществява от органите на АПИ, респективно да се налагат и санкции по Закона за движението по пътищата.

С оглед на гореизложеното районният съд Стара Загора е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №510/13.07.2018 год., постановено по АНД №1339/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.