Р Е Ш Е Н И Е

№444 04.12.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №435 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на С.Г.С. против Решение №546/20.08.2018г, постановено по АНД №1477/2018г. по описа на районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №561/18.04.2018г. издадено от Директора на РДГ гр. Стара Загора като наложената на касатора „глоба“ в размер на 300лв. е намалена в размер от 100лв. с оглед здравословното състояние, имущественото положение и личността на дееца. С НП №561/18.04.2018г. Директор РДГ Стара Загора е ангажирал административно наказателната отговорност на С.Г.С. на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите за това, че на 06.10.2017г. в двора на къщата си в село Хан Аспарухово, ул. „А.“ №** съхранява 10.0 пространствени кубични метра дърва за горене от бряст, непридружени с превозен билет в нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите.

За да измени наказателното постановление РС Стара Загора е приел за недоказана защитната теза на жалбоподателя за добив на дървесината от корита на реки в близост до населеното място и по-конкретно, че същата представлява остатъци от отрязани от трети лица дървета. Не е приел изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания за липса на дата на нарушението, на вида да дървесината и най-вече на нейния произход с оглед приложимостта на Закона за горите. Съдът се е позовал на разпоредбите на Закона за горите, изискващи превозен билет и контролна горска марка за съхраняване на дървесината, независимо от нейния произход. След подробно обсъждане на събраните доказателствени средства и преценил обвинението за доказано, но размера на глобата за несъответна на възрастта на жалбоподателя и здравословното му състояние, с оглед на което е изменил наказателното постановление в тази му част.

С касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като показанията на свидетелите на защитата не са опровергани и не противоречат на останалия събрана по делото доказателствен материал и установяват произход на дървесината от територия, която не представлява гора. След като не се касае за гора или горска територия по смисъла на чл. 2 от ЗГ, а за изключението по чл.2 ал.3 от същия закон, то се налага извод за неприложимост на забраните му за съхранение на дървесина и за некомпетентност на органите на РДГ Стара Загора. Поддържа се тезата, че въпреки нормата на чл.207 от ЗГ, която е следвало да се съобрази, ако е допуснато нарушение то същото е регламентирано от чл.40 от ЗОСИ, а не за деяние по чл.266 ал.1 от ЗГ. Изложени са подробни правни съображения по доводите за неприложимост на ЗГ и необоснованост на съдебните мотиви досежно отхвърляне защитната теза на наказаното лице.

Алтернативно се иска от съда да бъде изменено въззивното съдебно решение като се намали сумата на глобата до минималния определен размер от 50лв.

Ответника – Регионалната дирекция по горите гр. Стара Загора излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Отговорите на поставените в касационната жалба въпроси се съдържат в разпоредбите на Закона за горите, който се явява специален спрямо Закона за опазване на селскостопанското имущество. Двата закона имат различен предмет на защита, цел и съответно различни състави на административно наказателна отговорност. Основателен е довода, че свидетелите на защитата установяват факти, които не са опровергани от другия събран по делото доказателствен материал и няма основание показанията им да не бъдат кредитирани, но въпреки тяхното възприемане се налага правен извод за приложение на Закона за горите. Съгласно чл.2 ал.1 т.7 от ЗГ съобществата от дървесни и горски видове, разположени край водните обекти са гора. На следващо място свидетеля Б., който дава показания за произхода на дърветата говори за каваци, което е друго име на дървото топола, а не на бряст и това е общоизвестно. Свидетеля С. дава показания, които са в съответствие с тези на Б. за мястото и обстоятелствата по снабдяване с дърветата, а именно при почистване на река Черковска в землището на село Подслон, откъдето е бащата на касатора, покрай която има буйна растителност. Свидетеля С. е категоричен, че покрай река Черковска, а не покрай Азмака има дървесна растителност от върби, тополи / каваци/, А. и орехи. За бряст не споменава, но също е общоизвестно, че има видове бряст, които растат до 700м надморска височина т.е. и в равнините. С оглед тези показания се налага извода, че дървесината е добита от гора по смисъла на чл.2 ал.1 т.7 от Закона за горите, но което е по-важно в случая, че тежестта да установи произхода е на онзи, който я притежава. По аргумент от чл.213 от ЗГ, която норма забранява съхраняването на дървесина без контролна марка, без превозен билет и без документ за произход, се налага извода, че всеки който държи дървета е длъжен да докаже откъде се е снабдил с тях и така да отхвърли съществуването на материално правно основание за ангажиране на отговорността му по Закона за горите. На маркиране с цел установяване на произход подлежат и дърветата, добити извън горските територии и горите по силата на посочения в касационната жалба чл.207 от ЗГ е неотносима към въпроса за осъществен състав на чл.266 ал.1 вр. с чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, която норма забранява съхраняване на дървесина без превозен билет и чийто състав е безспорно установен по делото. Превозен билет се изисква и за дървесината, добита извън горските територии по силата на чл. 211 ал.4 от ЗГ, но не е следвало да бъде посочвана от административния орган с оглед състава на административното нарушение, което не разграничава превозните билети според техния издател, тъй като задължението за установяване на произход е на съхраняващия. Размера на административното наказание е правилно определен от РС Стара Загора с оглед количеството на съхраняваната дървесина, което е 10 пространствени кубични метра.

Водим от горното и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №546/20.08.18г.,постановено по АНД №1477/2018г. по описа на районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.