Р Е Ш Е Н И Е

№ 436 22.11.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 436 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.С.Л. ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.П. ***, против Решение № 552 от 24.08.2018г., постановено по АНД № 1384/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-001512 от 02.05.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че наказателно постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно тяхното съдържание. Поддържа, че неправилно съдът е кредитирал с доверие показанията на полицейските служители и съотв. е приел за установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, което е довело и до неправилни правни изводи за наличието на допуснато нарушение на правилата по ЗДвП. Твърди, че в нарушение на правилата за оценка на доказателствения материал, при постановяване на решението са игнорирани представените декларации по чл.188 от ЗДвП и не са взети предвид декларираните от Я.Л. факти и обстоятелства, свързани с управлението на МПС на посочените в наказателното постановление дата, час, място и обстоятелства. Сочи, че направените от административнонаказващия орган фактически констатации са неверни, неточни и непълни, което обуславя извод за недоказаност на административното обвинение. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-001512 от 02.05.2018г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното Наказателно постановление № 18-1228-001512 от 02.05.2018г. и наложеното на А.Л. административно наказание за извършеното нарушение по ЗДвП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на А.С.Л. *** против Наказателно постановление № 18-1228-001512 от 02.05.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 410521/ 26.04.2018г., на А.Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване на право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 23.04.2018г. около 11.33ч, в гр. Стара Загора, по бул. „К. Ганчев” в посока юг, А.Л. управлява лек автомобил с рег. № ******, като на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев” , като при подаден сигнал със стоп палка до образец, същият е възприел сигнала ускорил е рязко автомобила без да спре на посоченото от униформения служител място

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална, процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от А.Л. нарушение на чл.103 от ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП в предвидения от закона размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от А.Л. нарушение по чл.175,ал.1, т.4 във вр. с чл.103 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление са спазени законово установените формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са установени и посочени в наказателното постановление. Противно на твърденията на касатора, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, изрично е посочено и описано какво точно е било поведението на санкционираното лице като участник в движението и каква е била посоката на движение на автомобила

Действително константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неисти

нски, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, не са констатирани. Абсолютно несъстоятелно е възражението на касатора за неяснота на номера и датата на съставяне на АУАН – АУАН серия Д № 410521/ 26.04.2018г., така както е посочен и в издаденото въз основа на АУАН Наказателно постановление № 18-1228-001512 от 02.05.2018г.

Обосновано Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от А.Л. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.177, ал.1, т.4 във вр. с чл.103 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Действително с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Но в случая съдът е основал правния си извод за извършено от А.Л. административно нарушение не само на база констатациите в съставения АУАН № Д 410521/ 26.04.2016г., като при съвкупната преценка на доказателствата съдът е зачел доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. Тъкмо обратното – съдът подробно е разгледал, обсъдил и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства и обосновано е приел, че представената Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, не може да се приеме като доказателство, опровергаващо фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление или да дискредитира показанията на свидетелите – очевидци на нарушението относно фактите, включени в предмета на доказване, а именно тези, относими към съставомерността на деянието. Независимо от подадените Декларации по чл.188 от ЗДвП от А.С.Л. и от неговата съпруга - Я.П. Л. и декларираното, че на 23.04.2018г. около 11.33ч лек автомобил с рег. № ****** е бил управляван от Я.П. Л., правилно Старозагорският районен съд е приел, че с оглед приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и показанията на разпитаните в качеството на свидетели във въззивното съдебно производство лица, еднозначно и непротиворечиво се установява фактът на управление на лек автомобил с рег. № ****** на посочените в НП дата, час и място от санкционираното лице А.Л. и извършеното от него нарушение – неспиране на подаден сигнал стоп палка по бул. „К. Ганчев” на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев С оглед на което и противно на твърденията на касатора наказващият орган при условията на пълно главно доказване е установил и доказал наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност за извършеното от А.Л. нарушение по ЗДвП.

Ето защо обосновано от гл.т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона Старозагорският районен съд е приел, че А.Л. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл.175,ал.1, , т. 4 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 552 от 24.08.2018г., постановено по АНД № 1384/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-001512 от 02.05.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

+

(