Р Е Ш Е Н И Е

№445 13.12.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №440 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.Г.С. *** против Решение №525/21.07.2018 год., постановено по АНД №1478/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №560/18.04.2018 год. издадено от Директора на РДГ гр. Стара Загора като наложената на касатора „глоба“ в размер на 300.00 лв. е намалена на 50.00 лв. с оглед здравословното състояние, имущественото положение и личността на дееца.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като показанията на свидетелите на защитата не са опровергани и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и установяват произход на дървесината от територия, която не представлява гора. След като не се касае за гора или горска територия по смисъла на чл.2 от Закона за горите, а за изключението по чл.2, ал.3 от същия закон, то се налага извод за неприложимост на забраните му за съхранение на дървесина и за некомпетентност на органите на РДГ Стара Загора. В конкретния случай се касае за придобита дървесина, която е пречила на ж.п. транспорта или е от земеделски територии, поради което и не следва да бъде маркирана с контролна горска марка. Поддържа се тезата, че нормата на чл.207 от Закона за горите, препраща към ЗОСИ, който се явява специален закон, урежда опазването на селскостопанското имущество от повреди, кражби, присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди. В съдебното производство не е установено по категоричен начин, че става въпрос за съхраняването на горска дървесина, попадаща в приложното поле на Закона за горите. Изложени са подробни правни съображения по доводите за неприложимост на Закона за горите и необоснованост на съдебните мотиви досежно отхвърляне защитната теза на наказаното лице.

Ответника Регионална дирекция по горите Стара Загора, чрез процесуалния си представителю риск. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

С НП №560/18.04.2018 год. Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора е ангажирал административно наказателната отговорност на С.Г.С. на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите за това, че на 06.12.2017 год. в двора на къщата си в с. Хан Аспарухово, ул.„Акация“№29 съхранява 10.00 пространствени кубични метра дърва за горене от бряст, непридружени с превозен билет в нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.

За да измени наказателното постановление Районен съд Стара Загора е приел за безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на касатора, а при реализирането й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От фактическа страна е прието по делото, че на 06.12.2017 год. в 17.00 часа в с. Хан Аспарухово, ул.“Акация“№29 съхранява в двора си 10.00 пространствени кубически метра дърва за горене от бряст, немаркирани с контролна горска марка, съсответно производствена марка, както и с общинска марка. Приел е обаче, че наказаното лице е пенсионер, както и че страда от множество заболявания, го е мотивирало да намали размера на наложеното наказание от 300.00 лв. на 50.00 лв. Не е приел показанията на свидетелите Б.и С., тъй като с показанията си същите доказват добиването на дървесината, а наложеното наказание е за нейното съхраняване, поради което е приел, че същите са неотносими към съдебното производство.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изложените в касационната жалба оплаквания и възражения предполага обстоен анализ на двата закона – Закона за горите и Закона за опазване на селскостопанското имущество. Двата закона имат различен предмет на защита, цели и съответно различни състави на административно наказателна отговорност. Всеки един добив на дървесина, нейното транспортиране и съхраняване, следва да бъде преценян конкретно за да се установи приложимият закон.

В конкретния случай, е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място, касатора е съхранявал 10.00 куб. пространствени метра дървесина – бряст. Всъщност това обстоятелство не е спорно между страните нито относно вида на дървесината, нито относно нейното количество. Действително в съдебното решение е допусната техническа грешка и вместо бряст е посочено, че съхраняваната дървесина е акация, което обаче не е основание за отмяната на въззивното решение.

Разпитаните в хода на съдебното производство свидетелите на касатора установяват факти, които не са опровергани от другия събран по делото доказателствен материал и няма основание показанията им да не бъдат кредитирани, но въпреки тяхното възприемане се налага правен извод за приложение на Закона за горите. Всъщност и при разпита на актосъставителя, същият е заявил, че по сведения на наказаното лице, дървесината е била добита от ниви и по реката. В тази насока са и показанията на свидетелите Б. и С.. Съгласно чл.2, ал.1, т.7 от Закона за горите, съобществата от дървесни и горски видове, разположени край водните обекти са гора. Следователно дори и част от съхраняваната дървесина да е била добита по реката, то е налице административно нарушение по Закона за горите. На следващо място свидетеля Б., който дава показания за произхода на дърветата говори за каваци, което е друго име на дървото топола, а не на бряст и това е общоизвестно. В този смисъл, не може да се приеме, безрезервно, че дървесината за която говори Б. и тази намерена при проверката е една и съща. От друга страна свидетеля С. дава показания, които са в съответствие с тези на Б. за мястото и обстоятелствата по снабдяване с дърветата, а именно при почистване на река Черковска в землището на село Подслон, откъдето е бащата на касатора, покрай която има буйна растителност. Свидетеля С. е категоричен, че покрай река Черковска има дървесна растителност от върби, тополи /каваци/, акация и орехи. За бряст не споменава, но също е общоизвестно, че има видове бряст, които растат до 700 м. надморска височина т.е. и в равнините. С оглед тези показания се налага извода, че дървесината е добита от гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.7 от Закона за горите, но което е по-важно в случая, че тежестта да установи произхода е на онзи, който я притежава. По аргумент от чл.213 от Закона за горите, която норма забранява съхраняването на дървесина без контролна марка, без превозен билет и без документ за произход, се налага извода, че всеки който държи дървета е длъжен да докаже откъде се е снабдил с тях и така да отхвърли съществуването на материално правно основание за ангажиране на отговорността му по Закона за горите. На маркиране с цел установяване на произход подлежат и дърветата, добити извън горските територии и горите. Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, която норма забранява съхраняване на дървесина без контролна горска марка, съответно с производствена марка и чийто състав е безспорно установен по делото. Контролна марка се изисква и за дървесината, добита извън горските територии по силата на чл.207 от ЗГ, ако територията на която е добита е общинска собственост. В конкретния случай в нито един момент от делото не е установено, че територията от която е добита е общинска собственост, нито пък са събрани доказателства в тази насока. Дори и това да е така, то съхраняваната дървесина следва да има контролна марка. Размера на административното наказание е правилно определен от Районният съд Стара Загора с оглед количеството на съхраняваната дървесина и имущественото и здравословно състояние на касатора.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на защита, а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №525 от 21.07.2018 год., постановено по АНД №1478/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.