Р Е
Ш Е Н
И Е
№447 13.12.2018 год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета год. в
състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното от съдия М. Русев КАН дело №443 по описа
за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Ц.И.К. *** против решение №95/16.10.2018 год.,
постановено по АНД №184/2018 год. по описа на Районен съд Раднево, в частта, с
което е потвърдено наказателно постановление №18-0327-000477/11.05.2018 год., издадено от Началника Районно управление
Раднево при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В касационната жалбата на Ц.К.
се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението,
като се излагат съображения, че решението на районния съд е необосновано, както
и че при установената фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния
закон. Мотивите на решението не се подкрепят от фактите по делото. За да е
съставомерно деянието е необходимо водачът да е бил спрян за проверка по време
на самото управление на МПС. В конкретния случай автомобилът е бил спрян от
касатора на автобусна спирка и не е бил в движение. След пристигането до
автомобила му е била извършена проверка, като към него момент не е имал
качеството на водач ва МПС. За същата дата и час има издадено и фиш за друго нарушение – а именно
неправилно паркиране на автомобилът, поради което и не е възможно в същия час
да е извършил и посоченото в наказателното постановление административно
нарушение. Моли
решението да бъде отменено и да
се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответника
Районно управление Раднево не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора
в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което
счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Раднево се е
развило по жалба на Ц.И.К. *** против Наказателно постановление №18-0327-000477 от 11.05.2018
год. на Началник РУ
Раднево
“ПП” към ОД на МВР гр. Раднево, с което въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №Д340883
от 01.05.2018 год., на Ц.И.К.
са
наложени административни наказания “глоба” в
размер на 2000.00
лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Съгласно
изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление
административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.05.2018 год. в 09.12 часа, в гр. Раднево,
на ул.„Заводска” пред Нон стоп
„Гранд“ /автобусна спирка/ в посока север юг като водач на лек автомобил „Мицубиши еклипсе” с рег. №, негова собственост, водачът управлява автомобила
като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drager drug check 3000” за установяване употребата на наркотични вещества и техни
аналози. Издаден талон за медицинско
изследване на кръвта №0016352, като водачът не е дал кръв и урина за химико-токсичен
анализ.
За
да потвърди наказателното постановление с наложено на К. административно
наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3
от ЗДвП, Районен съд Раднево е приел за доказан отказа на водача да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотично или упойващо вещество с техническо
средство. Направил е анализ на събраните
по делото свидетелски показания, като мотивирано е кредитирал тези на
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, а въз основа на
останалите писмени доказателства е приел за безспорно установено, че с деянието
К. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Приел е, че обжалваното наказателно постановление,
отговаря на законовите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Размерът на
наказанието съответства на предвиденото такова в закона.
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да
е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на
административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в
текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на
изпълнително деяние, а не две административни нарушения. Наказуемо е
управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което
може да бъде установено по два начина – чрез техническо средство или чрез
изследване на кръвта на водача.
Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това
обстоятелство – тестване с техническо средство или изпълнение на талона за
медицинско изследване, предполага липсата на извършено административно
нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в отказа на водача
да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на К. да бъде тестван с
техническо средство за установяването на употребата на наркотично вещество.
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение касаторът не е вписал възражение относно
констатираното административно нарушение, нито е депозирал писмени възражения в
предвидения от закона срок. Талонът за медицинско
изследване, съставен от мл. автоконтрольор И. И.
е връчен на Ц.К., в качеството му на водач
на 01.05.2018 год. в 10:10 ч. и с указан краен час
заявяване в ЦСМП, гр. Раднево. Няма данни, лицето да се явило в центъра и да е дало
кръвна проба. Такова не се
твърди и от жалбоподателят.
Въззивният съд е извел правилен извод за наличието на
съставомерно поведение на касаторът, като е имал в предвид всички събрани
доказателства в хода на съдебното следствие, включително и разпита на
актосъставителят и свидетелят по установяване на административното нарушение. В
развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други
доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното
наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на
районният съд за наличието на неправомерно поведение от страна на К., се верни.
Съдът е направил подробен анализ на събраните свидетелски показания, като е
мотивирал и кредитирането им. Мотивите се споделят и от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са оплакванията, че касатора е нямал
качеството на водач на МПС към момента на проверката. Всъщност спор относно
отказа на водача и връчването на талон за медицинско изследване, респективно
неизпълнението му не съществува между страните. Единственият спорен момент е
дали е имал качеството на водач Ц.К. към момента на проверката или не. Съгласно
§6, т.25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата. Не е спорно също така, че до
автобусната спирка касаторът е управлявал собствения си автомобил и е паркирал
там, след което е влязъл в магазина да пазарува. Видно от показанията на свид.
Ч., същият е
имал намерение да потегли и да заминава в чужбина. Не е спорно също така, че
касаторът е оставил покупките си в колата и само осъществената проверка е
попречила да потегли с автомобила си. Всичко това мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че касатора е имал качеството на водач на МПС и като е
отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици или
техни аналози е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав
на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Несъстоятелни са твърденията, че е невъзможно в един и
същ час лицето да е осъществило две административни нарушения – хем да е
паркирал неправилно, хем да е имал качеството на водач на МПС и да съществува
за него задължението да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотици или техни аналози. В конкретния случай не е спорно, че в посоченият
ден и час, касаторът е бил на посоченото в наказателното място и е управлявал
собствения си автомобил. Изричното възприемане на факта на управление МПС от
страна на контролните органи доказва качеството му на водач на собствения му
автомобил. Обстоятелството, че е спрял на автобусната спирка, както и влизането
в магазина, респективно пазаруването и оставянето на багажа в колата, са
обстоятелства които не опровергават горният извод. Като наказателно отговорно
лице и при двете административни нарушения е водача на автомобила.
При извършената служебна
проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на
защита, а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №95 от 16.10.2018 год., постановено
по АНД №184/2018 год. по описа на Районен съд Раднево.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.