Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 450         17.12.2018 година     град Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА    

 

при секретар Ива Атанасова           

и с участието на прокурор Петя Драганова       

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 444 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

  Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора против Решение № 523 от 20.07.2018г., постановено по АНД № 1247/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 155 от 12.03.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора.

  В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания, като твърди, че от формулировката на административно наказателно обвинение по еднозначен начин се установява какво е възприетото съставомерно изпълнително деяние, като основание за налагане санкцията.  Поддържа, че неправилно съдът е приел, че извършеното нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, в съдебното решение не са изложени фактически и правни изводи досежно наличието на извършено административно нарушение по чл.29, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 155 от 12.03.2018г.

 

Ответникът по касационната жалба – Т.М.К., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е постановил отмяна на издаденото наказателно постановление и на наложената с него административна санкция, за което излага подробни съображения.

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

           

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Т.М.К. ***, срещу Наказателно постановление № 155 от 12.03.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13637 от 15.02.2018г., на Т.М.К., в качеството й на управител на „Лукс кетъринг сервиз“ ЕООД, е наложено административно наказание – глоба в размер на  5 000лв., на основание чл.29, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, за нарушение на чл. 5, ал.1 от същата Наредба. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.01.2018г. в 23.05 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Димитър Наумов" № 70, в обект- ресторант "Империя", стопанисван и отдаден под наем на фирма "Лукс кетъринг сервиз" ЕООД, лицето Т.М.К., в качеството си на управител, е допуснала нарушаване на спокойствието на гражданите след 22.00 часа, чрез причиняване на шум от високо пусната музика от аудио система в посочения обект- ресторант „Империя".

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН при административните нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а такава възможност не е предвидена в Наредбата за обществения ред  в Община Стара Загора, неправилно към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 5, ал.1 от същата Наредба е привлечен управителят на дружеството, стопанисващо обекта,  в качеството му на допустител на твърдяното нарушение. По съображения, че неправилно е приложен материалния закон при определяне съставомерността на деянието от обективна и субективна страна; субекта на нарушението, както и че са били налице предпоставките за квалифицирането на нарушението като маловажен случай по 28 от ЗАНН, съдът е постановил отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че вменената форма на изпълнително деяние на нарушението, не се основава на предписаното в посочената като нарушена разпоредба на чл.5, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, регламентираща забрана за извършването на дейности, нарушаващи спокойствието на гражданите в посочените часови диапазони. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на АУАН № 13637 от 15.02.2018г. и на издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 155 от 12.03.2018г.,  административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.01.2018г. в 23.05 часа в гр. Стара Загора, в обект- ресторант "Империя", стопанисван и отдаден под наем на фирма "Лукс кетъринг сервиз" ЕООД, лицето Т.М.К., в качеството си на управител, е допуснала нарушаване на спокойствието на гражданите след 22.00 часа, чрез причиняване на шум от високо пусната музика от аудио система в посочения обект- ресторант "Империя". Така направената формулировка на обвинението еднозначно сочи, че Т.М.К. е привлечена към административнонаказателна отговорност и съотв. санкционирана като допустител на извършено нарушение на чл.5, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. Както правилно е посочил Старозагорският районен съд, по аргумент от разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, при административните нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Такава възможност обаче не е предвидена нито в Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, нито в разпоредбата на чл.22 от ЗМСМА. Следователно в случая неправилно е определен субектът на нарушението и съответно неправилно към административно наказателна отговорност е привлечен управителят на „Лукс кетъринг сервиз“ ЕООД, в качеството му на допустител на твърдяното нарушение.

   Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че доколкото актосъставителят не е лице с юридическо образование, с използването вместо на глагола „извършва“ глагола „допуска“, не е вложен правен, а само синтактичен смисъл. На първо място не само в съставения АУАН, но и в издаденото наказателно постановление  административнонаказателното обвинение от гл.т на посоченото като изпълнително деяние се свързва с допустителство на нарушение, а не с извършване на административно нарушение. На следващо място при описанието на нарушението нито в АУАН, нито в НП, се съдържа посочване с какво точно деяние /действие или бездействие/ санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение за да може да се приеме, че вложеният от наказващия орган смисъл в обвинението за допускане на нарушение от Т.К., се свързва с поведение, сочещо на виновно извършване на съставомерно изпълнително деяние. Тъкмо обратното – както с оглед посоченото качество, в което лицето е привлечено към отговорност /като управител на "Лукс кетъринг сервиз" ЕООД, стопанисващо обекта – ресторант „Империя/, така и предвид формулировката на обвинението /за допускане на противоправния резултат - нарушаване на спокойствието на гражданите, след 22.00 часа, чрез причиняване на шум от високо пусната музика от аудио система в обекта/, е видно, че Т.К. е била санкционирана като допустител, а не като извършител на твърдяното нарушение. И не на последно място административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални изисквания и правила за реализирането на административно наказателната отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, като ограничаващо правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, представлява съществено нарушение, опорочаващо наказателното постановление. Доколкото правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, е недопустимо волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона да бъде извличана по пътя на формалната, правната или житейската логика.

 

По изложените съображения наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на Т.К., се явява е незаконосъобразно и правилно е било отменено от Старозагорския районен съд.  

 

Изцяло се споделя и извода на въззивния съд, че с оглед регламентираната в чл.5, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора забрана за извършване на дейности в жилищни сгради /самостоятелни обекти/ в режим на етажна собственост, предизвикващи шум, нарушаващ спокойствието на живущите в часовете от 23.00 до 08.00 часа в почивните дни, установеното нарушение на забраната по чл.5, ал.1 от посочената Наредба на 20.01.2018г. /почивен ден/ в 23.05 часа /т.е 5 минути след началото на часовия период, за който действа забраната/, при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение  като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.

 

            При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Абсолютно неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в съдебното решение не са изложени фактически и правни изводи досежно наличието на извършено административно нарушение по чл.29, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора. Противно на твърденията на касатора, наказателното постановление не е отменено на формално основание /т. е поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на формалните изисквания досежно неговото съдържание/, без разглеждане на спора по същество. Тъкмо обратното - съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото доказателства е направил обоснован и надлежно мотивиран извод, че същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, субектът на нарушението и наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. При формиране на фактическите и правните изводи не са установени порочни действия, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

   С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

         

 

 

 

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

              

                            Р     Е     Ш     И     :

 

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 523 от 20.07.2018г., постановено по АНД № 1247/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 155 от 12.03.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

     

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                     2.