Р Е Ш Е Н И Е

№ 458 17.12.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ Р.

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 446 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.А.Р., подадена чрез пълномощника му адв.В.Д., против Решение № 551 от 24.08.2018г., постановено по АНД № 1555/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1228-000946/ 15.03.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са доводи, че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Касаторът поддържа тезата, че в случая не бил спазен реда за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, което се установявало, както от талона за медицинско изследване, така и от свидетелските показания на свидетеля, удостоверил с подписа си отказа на проверяваното лице да

получи талона. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление, като издадено при съществени нарушения на особения ред за извършване на проверка на водачите на МПС за употреба на алкохол или наркотични вещества.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 18-1228-000946/ 15.03.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което на касатора са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 04.03.2018г. около 23.10ч. в град Стара Загора, бул.“Славянски“№3, управлява в посока изток-запад лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ СТ6168ВС, като в качеството си на водач отказва категорично да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг тест 5000-0050 за установяване употребата на наркотични вещества. Издаден е талон за медицинско изследване №0011415, но не е дал кръв за медицинско изследване. Посочените факти са квалифицирани като виновно нарушение на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, чийто текст е цитиран в НП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №18-946 от 04.03.2018г., съставен в присъствие на нарушителя, с повдигнато идентично фактическо и правно обвинение, в който касаторът е вписал, че няма възражения. В същия АУАН е отразен факта на издаден талон за медицинско изследване №0011415. Към АУАН е приложен талона за медицинско изследване, в който с подписа на един свидетел е удостоверен отказа на водача да го получи.

С въззивната жалба против наказателното постановление водачът е поискал отмяна на наложените административни наказания с общите доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, липсват законоустановените реквизити, а отразеното в НП не отговаря на действителното положение. Във въззивната жалба липсва посочване на конкретни факти, представляващи действителното положение, установяването на което е в тежест на наказаното лице, предвид правото му на защитна теза. За останалите оплаквания във въззивната жалба, които също са бланкетни, съдът следи и служебно. В хода на съдебното следствие е събрана пълната административна преписка, а настоящият касатор е поискал единствено отлагане на едно съдебно заседание поради планувана почивка. Процесуалният му представител е участвал в съдебното заседание, на което е проведен разпит на свидетелите на обвинението, в което не са направени искания за събиране на доказателства от страна на защитата.

За да потвърди процесното наказателно постановление РС-Стара Загора е обсъдил събраните писмени и гласни доказателствени средства в тяхната съвкупност и след проверка за спазване правилата на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, е приел нарушението за извършено, а наказанията за наложени при спазване на правилата на ЗАНН. Обсъдил е доводите в писмената защита на наказаното лице относно липсата на подпис на водача в издадения талон за химико-токсикологично лабораторно изследване №0011415, като е приел, че с подписа на свидетеля Р. се удостоверява единствено отказа да се получи талона, тъй като изразът „подпише“ е зачеркнат като излишен. Това обстоятелство е преценено като несъществено процесуално нарушение, т.к. не е довело до ограничаване правото на защита. Позовал се е на показанията на тримата разпитани свидетели, от които е направил извод за отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест или с химико-токсикологично лабораторно изследване. Приел е за доказано, че в случая жалбоподателят е бил запознат от контролните органи с възможните начини за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, но същият е отказал извършването й по които и да е от двата способа. В мотивите е разяснено, че съставомерното деяние е отказът да бъде извършена проверка на водача, а не отказа да подпише или да получи талона за изследване. В тази връзка е съдът е приел, че талонът за медицинско изследване не е единственото средство за доказване на извършеното нарушение, поради което допуснатите нередовности в неговото съдържание не са основание за отмяна на НП.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи.

В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, в редакцията й, актуална към 04.03.2018г. - ДВ бр.61/ 2017г., в сила от 29.09.2017г., при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с текст. Когато лицето откаже извършване на проверка с тест същото следва да се подложи на алтернативния способ за изследване, установен в чл.3, ал.2 от Наредбата, а именно химико-токсикологично лабораторно изследване. В АУАН №18-946/ 04.03.2018г. е посочено, че И.Р. отказва да му бъде извършена проверка с Дръг тест и срещу този факт нарушителят не възразява, нито към момента на съставяне на АУАН, нито по-късно. Представения по делото талон за изследване № 0011415 има за цел да докаже, че лицето не е пожелало да му бъде извършена проверка по алтернативния способ, посочен чл.3, ал.2 от Наредбата, поради което правилно, на основание чл.6, ал.8 от същия подзаконов нормативен акт с подписа на един свидетел е удостоверен отказа му да получи талона за изследване. Текста „проверяваното лице отказва да получи настоящия талон за изследване“ не е зачертан като ненужен, поради което няма основание да се приеме, че с подписа си свидетелят Станимир Р. удостоверява други обстоятелства. В тази връзка следва да се каже, че съгласно чл.6, ал.8 отказът на лицето да попълни, подпише или получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. Трите хипотези касаят различни изявления на лицето, на които то има право в зависимост от начина на извършване на проверката и неговото поведение: водачът подписва талона под изявлението си за приемане или неприемане на показанията на техническото средство; водачът попълва талона в частта относно избрания от него способ за изследване, когато не приема показанията на теста, а с подписа си удостоверява получаването му в случаите на чл.3, ал.2, т.1 от наредбата, какъвто е настоящия. Този извод следва както от задължителните реквизити от талона за изследване, така и от разпоредбата на чл.6, ал.4 и чл.5, ал.1 от Наредбата. Приложима в случая е точно хипотезата на чл.5, ал.1 от подзаконовия нормативен акт, предвид гласните доказателствени средства за наличие на външни признаци на водача на МПС за употреба на наркотични вещества. В този случай на водачите се извършва проверка с тест или се изпращат за медицинско изследване, при наличие на хипотезите на чл.3, ал.2 от Наредбата. Поради тази причина след заявения отказ на касатора да му бъде извършена проверка с Дръг тест контролните органи са издали талон за изследване, който наказаното лице е отказало да получи, а този факт е удостоверен с подписа на един свидетел. С въззивната жалба не е оспорено авторството на частния свидетелстваш документ, какъвто представлява удостоверителното изявление на свидетеля, че водачът отказва да получи талона. Частните документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и тяхната достоверност се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства, а в случай че се цели изключване от доказателствения материал по делото следва да бъде успешно проведено оспорване на тяхното авторство, каквото в случая не е сторено.

Конкретиката по настоящото дело не сочи наличие на изопачаване при доказателствения анализ и коментара на свидетелските показания. Поради това не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите на съдебния състав са достатъчно подробни, логични и правилно интерпретират изложените от свидетелите факти, поради което за съдебния акт не е налице твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение, основано на неизпълнение на процесуалното задължение на съда при служебната проверка за законосъобразност на НП да обоснове своя акт, включително с произнасяне по възраженията на жалбоподателя.

Следователно по съществото на спора Старозагорският районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно и мотивирано е прието, че от обективна и субективна страна са осъществени признаците от състава на визираното административно нарушение на правилата за движение по пътищата. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че като водач на МПС И.Р. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, т.е. отказал е да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на наркотични вещества. За това административно нарушение законосъобразно са му наложени кумулативно предвидените във фиксиран размер наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.

Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на НП № 18-1228-000946/ 15.03.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяната му. Обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 551 от 24.08.2018г., постановено по АНД № 1555/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.