Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                       

    

           460       07.01.2019 година   град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА    

 

при секретар Минка Петкова              

и с участието на прокурор Петя Драганова                                              

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 449 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М.Д., като пълномощник на „К.Ш.П.С“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Христо Ботев“ № 56А, против Решение № 316 от 08.10.2018г., постановено по АНД № 459/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък и е прекратено съдебното производство по делото, поради процесуална недопустимост на жалбата.  

   В касационната жалба жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че жалбата против Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г. е подадена от физическото лице з. В. К.. Твърди, че доколкото в жалбата изрично е посочено, че същата е подадена з. В. К., в качеството й на управител на „К.Ш.П.С“ ЕООД, при посочване на индивидуализиращите белези /седалище, адрес на управление и ЕИК/ на юридическото лице „К.Ш.П.С“ ЕООД, а не данни на физическото лице з. К., еднозначно се установява от чие име е упражнено процесуалното право на жалба, при подписване и подаване на жалбата от лицето, което в качеството си на управител на дружеството, го представлява, съгласно чл. 141, ал.2 от ТЗ. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък. 

 

         Ответникът по касационната жалба – Община Казанлък, чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

         Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна, а съдебното решение следва да бъде обезсилено. Излага съображения, че съдът е разгледал и се е произнесъл по недопустима жалба поради липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата против наказателното постановление.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК за валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от лице с право на касационно оспорване по см. на чл.210, ал.2 от АПК във вр. с чл. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН и е процесуално допустима.  

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба, подадена от з. В. К., в качеството й на управител на „К.Ш.П.С“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Христо Ботев“ № 56А, против Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък, упълномощен със Заповед № 426/ 29.03.2018г. на Кмета на Община Казанлък, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2168 от 14.02.2018г., на „К.Ш.П.С“ ЕООД са наложени следните санкции: имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗП; имуществена санкция в размер на 200лв., на основание чл.229 от Закона за туризма, за нарушение на чл.169, ал.2 от Закона за туризма и имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.23, ал.5 във вр. с чл.15, ал.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък.  

  

                                                                                                                                                   С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателното постановление и е прекратил съдебното производство по делото поради процесуална недопустимост на подадената жалба. Въззивният съд е приел, че доколкото с Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък, са наложени имуществени санкции на юридическото лице „К.Ш.П.С“ ЕООД, подадената от з. В. К., в качеството й на управител на „К.Ш.П.С“ ЕООД жалба, е процесуално недопустима. В мотивите към решението са изложени съображения, че при липса на редовна и валидна жалба срещу наказателното постановление същото следва да бъде потвърдено като влязло в сила /на практика необжалвано в законоустановения срок/, а съдебното производство по делото – прекратено.

 

  

 

   При прилагането на чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция е длъжна служебно да провери дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. В този смисъл следва да бъде извършена проверка били ли са налице процесуалните предпоставки за надлежното образуване и провеждане на съдебното производство и активната и пасивната процесуална легитимация на конституираните страни по делото.

 

            В случая оспореното  Решение № 316 от 08.10.2018г. по АНД № 459/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по делото в процесуалното качество на жалбоподател е била конституирана, призовавана и участвала з. В. К., което лице не е активно легитимирано да оспорва по съдебен ред Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък. Това обуславя извод за недопустимост на съдебното решение, като съображенията за това са следните:

            По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, законът признава право на жалба срещу наказателното постановление само на нарушителя и на поискалия обезщетение. В настоящия случай с Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък, е ангажирана отговорността на юридическото лице „К.Ш.П.С“ ЕООД и съответно юридическото лице е легитимирано да обжалва наказателното постановление.

   Активната легитимация е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Ако районният съд е приел, че жалбата е подадена от з. В. К., е следвало не да конституира физическото лице като жалбоподател, да се произнася по тази жалба постановявайки решение за потвърждаване на наказателното постановление, а на основание чл. 323, ал.1, т.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, единствено да прекрати съдебното производство с определение и да върне жалбата като подадена от лице, което няма право да обжалва Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., с което са наложени санкции на К.Ш.П.С“ ЕООД. В случая обаче с посочването, че жалбата е подадена от з. В. К., в качеството й на управител на „К.Ш.П.С“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Христо Ботев“ № 56А, ЕИК 204387334, е налице неяснота и не може еднозначно да се определи кой е подателят на жалбата – дали юридическото лице „К.Ш.П.С“ ЕООД, представлявано от управителя з. В. К. или физическото лице з. В. К.. Още повече че в съдебното производство жалбоподателят е бил представляван от адв. М.Д., упълномощена от управителя на „К.Ш.П.С“ ЕООД да представлява дружеството пред Районен съд – Казанлък по АНД № 469/ 2018г. и да води делото до окончателното му приключване пред всички инстанции. С оглед съдържанието на жалбата и представеното по делото пълномощно, за въззивния съд е възникнало задължението да укаже на жалбоподателя отстраняване на нередовностите на жалбата /по аргумент от чл.323, ал.1, т.1 от НПК/, като се уточни от кого е подадена същата – от юридическото лице „К.Ш.П.С“ ЕООД, представлявано от управителя на дружеството з. В. К. или от физическото лице з. В. К.. Правилното конституиране на страните в съдебното производство също е задължение на съда, като неучастието на страна, която е следвало да бъде конституирана на основание чл. 61, ал.1 от ЗАНН, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

Като е потвърдил Наказателно постановление № 2168/ 06.03.2018г., издадено от Секретаря на Община Казанлък, с което на „К.Ш.П.С“ ЕООД са наложени имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.197 от ЗЗП, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗП; имуществена санкция в размер на 200лв., на основание чл.229 от Закона за туризма, за нарушение на чл.169, ал.2 от Закона за туризма и имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.23, ал.5 във вр. с чл.15, ал.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, конституирайки в процесуалното качество на жалбоподател з. В. К., съдът е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, имащо за последица процесуална недопустимост на постановеното в това производство съдебно решение, като основание за неговото обезсилване.

   С оглед на изложеното съдът намира, че Решение № 316 от 08.10.2018г., постановено по АНД № 459/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Казанлък. При новото разглеждане на делото съдът по аргумент от чл.323, ал.1, т.1 от НПК следва да даде указания за отстраняване в седемдневен срок на нередовностите на жалбата, като бъде посочено еднозначно кой е подателят на жалбата – дали юридическото лице „К.Ш.П.С“ ЕООД, представлявано от управителя з. В. К. или физическото лице з. В. К., след което да се извърши преценка за допустимостта и основателността на жалбата.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, Старозагорският административен съд

                  

                            Р     Е     Ш     И :

 

           ОБЕЗСИЛВА Решение № 316 от 08.10.2018г., постановено по АНД № 459/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като недопустимо.

 

           ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Казанлък.

 

           Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                          

                                                                            2.