Решение по Наказателно дело 458/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 464

гр. Стара Загора, 17.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря АА

с участието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия И. ЯНКОВА к.а.н. дело № 458 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.М.М. *** против Решение № 622 от 08.10.2018 г. по АНД № 1942/2018 г. на Районен съд Стара Загора с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-002282 от 11.06.2018 г., издадено от Началник сектор група « пътна полиция» към ОД на МВР гр. Стара Загора, в частта с което му е наложено административно наказание: «глоба» в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.174, ал.1, точка едно от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.5,ал.3,точка 1 от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора за да се ангажира административно наказателната отговорност на нарушител на ЗДвП не е достатъчно единствено и само формално извършване на деяние, съставляващо нарушение, а следва същото да съдържа и обществената опасност , която в конкретния случай била явно незначителна. АНО не бил отчел обстоятелството, че нарушителят е управлявал МПС в сравнително кратък период от време, че автомобилът не е намирал на паркинг в междублоково пространство, във време когато там не е имало движение на други МПС-та и пешеходци, които евентуално да бъдат застрашени или поставени в опасност, като участници в пътното движение. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-002282/11.06.2018 г., издадено от Началник сектор « Пътна полиция» към ОД МВР Стара Загора, въз основа на АУАН № 18-22822 /04.06.2018 г., с което НП на Б.М.М. ***, ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: : «глоба» в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.174, ал.1, точка 2 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.5,ал.3,точка 1 от ЗДвП и «глоба» в размер на 10 лв. на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100,ал.1,т.1 от ЗДвП. Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 04.06.2018г. в 21.40 ч. в ******в междублоковото пространство управлява лек автомобил марка « Мерцедес» с рег. № СТ6583 ТТ под въздействието на алкохол. Тестван е с техническо средство Алкотест «Дрегер» 7410 с ф. № 0042, което с проба № 078 в 22,08 ч е отчел 1,11 процента алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 0013635. Не е дал кръв за медицинско изследване. Не представя КТ към СУМПС.

Районният съд е потвърдил НП поради неговата формална и правна изрядност по отношение на първото нарушение . Приел е , че НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН . Според мотивите на съда от събраните по делото писмени доказателства се установявало извършване на деянието, за което е повдигнато административно наказателно обвинение. Приел, че са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози Административното наказание било точно фиксирано и правилно определени от АНО.

Решението на Районния съд гр. Стара Загора е валидно, допустимо и законосъобразно, по отношение на наложеното административно наказание на основание чл. 174,ал.1,т.2 от ЗДвП,

         В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал,1 т.2 от ЗДвП – а именно :наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, по точка 2 - от 0,8 промила до 1,2 промила с „ глоба от 1000 лева и с лишаване от право да управлява МПС за дванадесет месеца. Съгласно чл. 3,ал.1 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба   установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища(доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна;4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че водачът не е оспорил извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство , бил му е издаден талон за медицинско изследване № 00136335, който съдържа подписа на М. за удостоверяване на връчването. Той не е дал кръвна проба, и не оспорил показанията на техническото средство АНО е приел, че следва да зачете показанията на техническото средство и е ангажирал отговорността на М..

По съществото на спора Старозагорският районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.1,т. 2 от ЗДвП. Законосъобразно и мотивирано е прието, че от обективна и субективна страна са осъществени признаците от състава на визираното административно нарушение на правилата за движение по пътищата.

Съдът не споделя защитната теза на касатора дза приложимост на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на посоченото очевидно извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93,т. 9 от НП във връзка с чл. 11 от ЗАНН, поради което не са налице материално - правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Административното нарушение по чл. 174,ал.1 от ЗДвП е формално, тъй като самото деяниe на водача на МПС, е обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от това да произтичат други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса или незначителност не следва да бъде обсъждано при преценка дали случаят е маловажен. Установените по делото факти, взети прeдвид при опрeдeляне на наказанието като смекчаващи вината обстоятелства, не представляват такива смекчаващи обстоятелства, с оглед на които извършеното от жалбоподателя административно нарушение да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид, а други смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Тези обстоятелства също дават основание на съда да се приеме, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид /субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН- в тази връзка и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС/. По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на приетата класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени обществено опасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова, както вече бе упоменато, следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 от ЗАНН, респективно и чл. 9,ал.2 от НК, във вр.с чл. 11 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата - особено актуална проблематика, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Не само времетраенето на управлението на МПС-то следва да се вземе впревдив, каквито са релевираните доводи. В тази връзка следва също да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 19 от 17.V. 1985 г. по н. д. № 13/85 г., ОСНК Когато се управлява МПС или се упражнява правно регламентирана дейност и занятие, представляващи източник на повишена опасност, след употреба на алкохол, следва да се установи каква е била алкохолната концентрация в кръвта на дееца към момента на извършване на изпълнителното деяние и това е определящ фактор при квалификацията на деянието, респ. при преценката за маловажност. В случая същата е била висока. Следва да се има впредвид, че жалбоподателят е извършвал и множество други нарушени по ЗДвП От горното следва, че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, каквито са мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 622 от 08.10.2018 г. по АНД № 1942/2018 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-002282 от 11.06.2018 г., издадено от Началник сектор група « пътна полиция» към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което Б.М.М. е наложено административно наказание: «глоба» в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.174, ал.1, точка две от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.5,ал.3,точка 1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.