Р
Е Ш Е Н И Е
№2 13.02.2019
год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в
присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №465 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от директора Г.Х., чрез
пълномощника си по делото юриск. М.А.против Решение №631 от 12.10.2018 год., постановено
по АНД №1784/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление №18-1228-002268 от 12.06.2018 год.,
издадено от Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при разпита на
свидетелите са събрани показания, доказващи, че автомобилът е бил без
регистрационни табели. Номера е вписан както в АУАН, така и в наказателното
постановление и е вписан от актосъставителят, който ги е възприел лично.
Изразено е несъгласие и с извода на районният съд за неяснота на критерият по
който са определени наказанията, тъй като по отношение на едното наказание е
прието наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а по отношение на другото
– отегчаващи такива. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление 18-1228-002268/12.06.2018 год.
Ответникът по касационната жалба – Б.Г.К., редовно
призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Производството пред
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Б.Г.К. *** против
Наказателно постановление /НП/ №18-1228-002268 от 12.06.2018 год., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №Д 410990/18.05.2018 год., на Б.К. е наложено
административно наказание глоба в размер 150.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.05.2018 год. около
12.00 часа в Община Стара Загора по път I-5 до летище Стара Загора в посока юг управлява лек
автомобил „Ф.“ с рег.№****, като автомобилът е без поставени рег. Табели на
определените за това места.
Старозагорският районен съд е отменил
наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и формална
незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно
тяхното съдържание. От посочените в наказателното постановление разпоредби –
нарушена и санкционна, е направил извод, че са обособени три вида нарушения –
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер и когато табелите са
налични, но не са поставени на определените за това места. Ето защо е
наложително посочването на коя точно хипотеза е нарушена в конкретния случай,
за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН. От фактическото описание на нарушението се установява, че
управляваното МПС е с табели, които не са поставените на определените за това
места, което е прието като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Формулировката на
обвинението може да се тълкува двояко – че МПС е без регистрационна табела и че
тя не е поставена на определените за това места. Това е довело до накърняване
правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяната на обжалваното
наказателно постановление. Отделно от разпитите на свидетелите се установява,
че управляваното МПС е изцяло без регистрационни табели, което е в противоречие
с това, че не са поставени на определените за това места, за което е наказан и К..
Всичко това е довело до недоказаност на
обвинението, което също води до отмяната на наказателното постановление. Изложени
са също така мотиви, че при налагането на административните наказания,
наказващият орган не е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН за определяне
на размера им. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение с което да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Посочената като нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, предвижда възможността за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване на МПС, като е необходимо същите да
са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Следователно за да се движи едно МПС по пътищата
отворени за обществено ползване, е необходимо на първо място съответното МПС да
е регистрирано. Съгласно легалната дефиниция на понятието "регистрация",
дадено в §5, т.18а от ДР на ЗДвП, същата представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на
български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и
за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни
средства, са регламентирани в Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Същата се прилага за всички автомобили, като същите подлежат
на регистрация, като изключение от това общо правило за регистрация на
автомобили се съдържа в нормата на чл.1, ал.4 от Наредбата. Съгласно чл.2 от
Наредбата, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от
звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти. Следователно за да е възможно ползването на едно МПС по
пътищата за обществено ползване, е необходимо същото да е регистрирано от
звената „Пътна полиция“ в съответната областна дирекция на МВР. В конкретния
случай не се представиха доказателства, че процесния автомобил е бил надлежно
регистриран. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
поради обстоятелството, че управляваният автомобил от К., не е бил регистриран
по надлежния ред, то с него не може да се осъществи и фактическия състав на
административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В подкрепа на това е
посоченият номер на автомобила – ****. Съгласно чл.30 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, на лице – търговец по
смисъла на Търговския закон, извършващо внос и продажба на превозни средства,
се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от една година.
Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при
управление на моторно превозно средство на територията на страната за тестване,
придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от
един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Алинея втора на
същият член, предвижда, че временният регистрационен номер за автомобили и
ремаркета се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично
разделени с буквата "В" в средата. Следователно в конкретния случай е
налице временно поставена табела, предоставена на търговец на автомобили, като
е допустимо движението на МПС с така предоставената табела за определени цели,
изчерпателно посочени в наредбата. Във всички случаи обаче, автомобилът на
който се поставя тази временна табела не е регистриран.
Всъщност законодателят е
пропуснал да посочи къде се поставят тези временни табели, когато се използват
за тестване на автомобила. Съгласно чл.10, ал.4 от Наредбата, табелите с
регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на
отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР на местата, определени от
производителя, като алинея втора посочва, че табелите с регистрационен номер се
закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно
сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част,
така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При
закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на
графиката и символите на номера. Тази разпоредба обаче се отнася само за
регистрираните автомобили, но не и за нерегистрираните такива. Това е така,
видно от текста на чл.10, ал.1 от Наредбата. Дори и да се приеме, че е възможно
този монтаж да се извърши извън пунктовете за регистрация и идентификация на
звената "Пътна полиция" /в частност за временните табели/, то това
следва да се извърши по реда на чл. 6 от Наредбата, т.е. по ред определен от
Директора на ГДНП /съгласно ал.2 на чл.6/. Този ред обаче липсва. Дори и такъв да е определен, то
същият няма публичен характер, ще е вътрешно ведомствен акт и отново ще се
отнася до регистрираните автомобили. Няма нормативна регламентация, определяща
начина и мястото на закрепване или поставяне на временните табели по смисъла на
чл.30 от Наредбата, за да приемем, че същите не са поставени на определените за
това места. Нещо повече – в конкретния случай не е посочено къде е била
поставена табелата, за да се приеме, че е налице непоставянето й на
определеното за това място /макар както и по-горе бе изложено, такова за този
вид табели нормативно не е определено/.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че в конкретния случай не е налице извършено административно
нарушение от страна на ответника по касация по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При така установеното не
следва да се коментират и събраните в хода на съдебното производство
свидетелски показания и съответствието им с фактическото обвинение, съдържащо
се в наказателното постановление. Не следва да се коментира и съответствието на
АУАН и наказателното постановление с нормите съответно на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са
релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по
см. на чл. 348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния
съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
Водим от
горното и на основание чл.227, ал.1 и чл.221, ал.1, предложение първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№631 от 12.10.2018 год., постановено по АНД №1784/2018 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.