Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 462 08.01.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар АА

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 466 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 639 от 16.10.2018г., постановено по АНД № 1688/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-001879 от 21.05.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа че необосновано съдът е приел, че не е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Твърди, че доколкото законът предвижда две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства”, при проявлението на която и да е от тях се следва санкционирането на водача при прилагането на посочената административно наказателна разпоредба. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 18-1228-001879 от 21.05.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Е.М.К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Е.М.К. против Наказателно постановление № 18-1228-001879 от 21.05.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д592095/ 11.05.2018г., на Е.К. са наложени административни наказания – „глоба” в размер 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.05.2018г. около 00.20ч., в гр. Стара Загора, по бул. „Цар Симеон Велики” до ресторант „Калимера“ посока изток – запад, Е.К. управлява лек автомобил с рег. № собственост на Н. М. Д., като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 №ARBB 0063, за установяване употреба на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0016066 – не е дал кръв за медицинско изследване.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Приел е, че доколкото законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, в случая с оглед формулировката на административнонаказателното обвинение е налице неяснота за какво точно деяние е санкциониран Е.К., което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита и представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неправилно въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, поради липса на изискуемата се конкретизация от фактическа и правна страна на обвинението. Административно наказателната отговорност на Е.К. е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства”, а именно: 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на наказателното постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Противно на приетото от съда, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на алкохол. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 №ARBB 0063, за установяване употреба на алкохол, след което му е издаден талон за медицинско изследване № 0016066, което той не е изпълнил – не е дал кръв за медицинско изследване. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, е съставомерно поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол - административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.

След като осъществяването на която и да е от предвидените в условията на алтернативност законови хипотези по чл.174, ал.3 от ЗДвП дава възможност органът да упражни властническата си компетентност за издаване на наказателно постановление и налагане на административни наказания, с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че при проявлението и на двете форми на изпълнителното деяние „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС”, се следва съответното обосноваване на обвинението за санкционирането на водача при прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като с посочването и на двете осъществени форми на съставомерното изпълнително деяние не е налице нито вътрешно противоречие при формулировката на обвинението, нито неяснота за какво деяние е санкционирано лицето. Такава неяснота не следва и от възпроизвеждането на целия законов текст на посочената като нарушена разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото от обстоятелствената част на НП еднозначно се установява, че Е.К. е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, а не за неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 639 от 16.10.2018г., постановено по АНД № 1688/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.