Р
Е Ш Е Н И Е
№3 13.02.2019 год. гр.
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и
в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил
Русев КАН дело №467 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационната жалба на К.Д.К. *** срещу Решение №605/01.10.2018 год.,
постановено по АНД №1852/2018 год. по описа на Старозагорски районен съд, с
което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 1065987,
издаден от ОД на МВР Стара Загора.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателят твърди, че техническото средство с което е засечено и заснето
нарушението, не е минало надлежен метрологичен контрол, тъй като въпреки
представеният протокол за последваща проверка, то не е доказано, че извършилата
го лаборатория е акредитирана. Счита на следващо място, че не е установено по
делото, че на процесното място е налице валидно поставен знак, който да въвежда
ограничение от 50 км./ч. Съображенията за това са, че участъкът се намира извън
населено място, където въведеното ограничение за скоростта е 90 км./ч. На
следващо място не е посочено пред кого и в какъв срок този електронен фиш се
обжалва, с което са му ограничено правото на защита. Моли съда обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №1065987 издаден от
ОД на МВР Стара Загора.
Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се
явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за
правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Стара Загора се е развило по жалбата на К.Д.К. срещу електронен фиш серия
К, №1065987, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 18.10.2015 год., в 13.19 ч. път ІІІ-503, км.
5+400 в с. Опан, общ. Опан на разклона за с. Венец, лицето управлява в посока
север-юг МПС „М.” с рег.№****при ограничение на скоростта 50 км/ч, в населено
място, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3 км със скорост 92 км/ч
при максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 42 км/ч.
При осъществения контрол за
законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при
реализирането на административнонаказателната отговорност на К. не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите
изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички
факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение,
включително и мястото на извършване на нарушението е инидивидуализирано в
достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е
съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото
на контрол, географските му координати. Не е изтекла и абсолютната погасителна
давност. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Действително в производството пред
районният съд не се съдържат писмени доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че Лабораторията за проверка на радарни скоростомери и
анализатори за алкохол в кръвта, е акредитирана да извършва последващи проверки
на използваните от контролните органи по пътищата скоростомери. Всъщност такова
оплакване в депозираната жалба не е наведено и не е било необходимо районният
съд да събира доказателства в тази насока. Едва в хода по същество е направено
такова оплакване, което не е обсъдено в съдебното решение. Така допуснатото
процесуално нарушение не може да обоснове отмяната на първоинстанционното
решение. Следва да се отбележи, че на официалната страница на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, е публикуван регистър на лицата оправомощени
за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства
към тях -http://www.damtn.government.bg/images/registri/opr.lica.pdf. В този регистър на първо място е посочено
като оправомощено лице да извършва последващи проверка на скоростомерите Главна
дирекция „Национална полиция“ чрез Лабораторията за проверка на радарни
скоростомери и анализатори за алкохол в кръвта, находяща се на адрес гр. София,
ул.“Кукуш“№1. Оправомощаването е осъществено със заповед № А-О-003/07.02.14
год.; изм. със заповед А-О-009/31.03.14 год.; А-О-014/27.05.15 год. на
Председателя на ДАМТН, което е видно и
достъпно за всички граждани и това оправомощаване е валидно до 07.02.2019 год.
Следователно към 27.03.2015 год., когато е съставен приложения по делото протокол
№7-48-15 за извършена последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M №4835, с която е установено нарушението, то
лабораторията е имала правомощието да извършва такава последваща проверка за
метрологичен контрол.
Неоснователно е наведеното
касационно оплакване, че в посоченото място на извършване на нарушението, няма
доказателства, че е налице ограничение на скоростта от 50.00 км./ч. Следва да
се отбележи, че мястото на извършване на нарушението е посочено като с. Опан на
разклона за с. Венец, т.е. максимално допустима скорост за движение в този
участък от път III-503 км.5+400 е 50.00 км./ч. съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
която е посочена и като нарушена. Не е необходимо поставянето на допълнителен
знак за ограничение, тъй като това ограничение е въведено със законовата
разпоредба, а не чрез пътен знак. Всъщност от приетите по делото писмени
доказателства /клип №7444, протокол за използването на автоматизирано
техническо средство или система рег.№7357/19.10.2015 год., снимки на пътен знак
Е24/ е видно, че мястото на нарушението е в населено място – с. Опан.
Оспорването на мястото на извършване на нарушението е направено едва в
пледоарията по същество, макар и да не са представени или събрани каквито е да
е доказателства за оборването на приетите писмени доказателства, изброени
по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна доказаност на
мястото на извършване на нарушението – с. Опан.
От приложената снимка на поставеният
преместваем знак Е24, се установява по безспорен начин, същият е бил поставен в
посоченият в електронния фиш ден и час, когато е установено и нарушението. По
този начин е изпълнено законовото задължение за уведомяване на участъка от
пътя, в който ще се извършва контрол на скоростта на движение на автомобилите.
С оглед на продължителният период от време от датата на извършване на
нарушението до датата на съдебното заседание, е допустимо, не представянето на
доказателства за уведомяването на гражданите за датата и мястото на
осъществяване на контрол в интернет страницата на ОД на МВР Стара Загора.
Всъщност с поставянето на знака е изпълнено законовото изискване за уведомяване
на водачите на МПС за осъществяваният контрол на скоростта.
По делото е прието като
доказателство и извлечение от масива на ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“, от който е видно, че електронния фиш е съставен на 01.11.2015 год., а
е връчен на 11.06.2018 год. това доказва издаването в предвидените от закона
срокове.
Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че
правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния
са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна
отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това
дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с
техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно
длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на
контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ
установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган,
а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на
производството не съществува.
При извършената проверка настоящата инстанция установи,
че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
приложима в разглеждания случай. Тази
процедурата по ангажиране на административно-наказателна отговорност е
различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните
нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне
на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на
административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6
от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от
министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на
съответните технически средства при установяването на деяния от вида на
процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично
установяваща като годни веществени доказателства в административно-наказателното
производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е
установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на
разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят
времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира
МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано
/обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа
на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически
средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното
важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите
на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество
на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
При липсата на специална уредба относно сроковете за
образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността
на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата
по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който
образуваното администра-тивнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то
в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на
производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/,
започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед
спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по
чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното
нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване
на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е подписвана
декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на
заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН.
В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на
електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР – Стара
Загора на датата на извършването му - 18.10.2015 година, а електронния фиш е издаден
на 01.11.2015 год., видно от приложеното извлечение от информационната система
на МВР, а фишът е връчен на 11.06.2018 год.. Следователно, в случая следва да
се счита, че електронният фиш е издаден когато е направен прегледът, т.е. преди
изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на
нарушението.
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в
специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното
прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6,
т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което
като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването
на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от
ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от
неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от
собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не
предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не
инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно
доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице
неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.12.4835 на Български институт по метрология се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, тип „TFR1-M“ с № от ДР 4835
и Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол №7-48-15/27.03.2015
год., е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка,
т.е. че е било изправно към датата на процесното нарушение. При установена
изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от
отразените в него параметри, са неверни.
По същество извършеното от касатора деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21,
ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената
норма стойности. В случая става въпрос за движение в населено място, при законово
установено ограничение в пътния участък в скоростта от 50 км/ч. Тъй като
производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100
км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 45 км/час (т.е.
определена е скорост на движение от 42 км/ч в полза на водача), над важащото за
този участък ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние
осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма
на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и
е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен
фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВА
В СИЛА Решение №605/01.10.2018 год.,
постановено по АНД №1852/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.