Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4 11.02.2019 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ Р.
при
секретар Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 474 по описа за 2018
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Община Чирпан, подадена чрез процесуалния й
представител адв. С.Р., против Решение № 46/ 30.10.2018г., постановено по АНД №
330/ 2018г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е изменено наказателно
постановление /НП/ № НЯСС-346/ 09.08.2018г., издадено от Заместник-председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, като е намален размера на наложената на Община Чирпан
имуществена санкция от 2000лв. на 1000лв.
В
касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено
в нарушение на материален закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда, че
при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че в случая, както в съставения
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е извършена неправилна правна
квалификация на деянието, доколкото сочената за нарушена правна норма –
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, не съдържа правило за поведение и
съотв. няма как да бъде нарушена. С това се обосновава допуснато нарушение на
императивните правила на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Въз основа на
изложени съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване
на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
отменено и да се отмени издаденото наказателно постановление.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна
страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е НП
№ НЯСС-346/
09.08.2018г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН въз основа
на АУАН № 07-124/ 11.06.2018 г., с което на Община Чирпан, на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата,
че като собственик на язовир „Свобода/Воловарово“, находящ се в поземлен имот №
000340 в землището на с.Свобода, не е изпълнила задължително предписание,
дадено в констативен протокол № 07-06-457/ 17.08.2017г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се
възстанови геометричния профил на короната на язовирната стена“, със срок на
изпълнение - 03.07.2017г. Като дата на
извършване на нарушението се сочи 04.07.2017г.
За да измени така издаденото НП РС Чирпан е приел за
установено вмененото на касатора съставомерно бездействие, като е изложил
подробни съображения, че разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за
водите в действащата й към 04.07.2017г./датата на извършване на нарушението/
редакция и към настоящия момент е
едновременно санкционна и материално правна – въвежда задължение за изпълнение
на даденото предписание. Поради това с посочването й в НП се изябгва
нарушението на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от Закона за водите. От другата
страна същата норма се явява и бланкетна, тъй като препаща към чл.190а ал.1 т.3
от ЗВ в редакцията в сила от 01.01.2016г. Противоречието е изчистено с
изменението на ЗВ -ДВ бр.55/2018г., където чл. 200, ал.1, т.39 препраща към чл.
190а, ал.2 от същия закон, съдържащ изрично задължение за изпълнение на
дадените предписания. Нормативните изменения са с цел прецизиране на
разпоредбите, поради което АНО не е допуснал процесуално нарушение при
посочване като нарушена разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. В мотивите на
съдебния акт е обсъдена и констатираната непрецизност в обстоятелствената част
на изданото наказателно постановление, изразяваща се в посочване на грешен
констативен протокол - № 07-06-457/ 17.08.2017г., вместо правилния такъв,
описан в съставения АУАН и приложен към административнонаказателната праписка –
констативен протокол № 12-00-42/ 11.04.2017г. Това несъответствие в отправеното
фактическо обвинение е прието от съда за техническа грешка, допусната от АНО,
която по никакъв начин не е накърнила правото на защита на санкционираното
лице.
Решението
на Чирпанския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Стара Загора не
споделя извода на въззивния съд за законосъобразност на издаденото наказателното
постановление спрямо изискванията на ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на Община Чирпан е ангажирана на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /в редакция ДВ, бр. 58 от 2015
г., в сила от 01.01.2016 г./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000
до 20 000 лв за юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.
138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите в приложимата
редакция регламентира правото на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение. Сама по себе си тази норма не съдържа правило за
поведение, насочено към субект като наказаното в случая лице. Тя урежда
компетентност на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор и на оправомощените от него длъжностни лица да извършват
определени правни действия, каквото представлява даването на задължително
предписание. С включването й в административнонаказателния състав на чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите волята на законодателя вероятно е била да се
санкционира бездействието при изпълнение на даденото
предписание. Такова неизпълнение вече е изрично разписано като
административно нарушение с въвеждането на нова ал.2 на чл.190а от Закона за
водите с ДВ бр.55 от 03.07.2018г /в сила от 06.07.2018г/, съгласно която
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3,
т. 5, респективно с приемането на нова редакция на чл.200, ал.1,
т.39, съгласно която за неизпълние предписание по чл. 138а, ал. 3,
т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 се
налага наказание глоба или имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.
Следователно самият законодател е установил непрецизност в предходната редакция
на административнонаказателния състав, позволяваща различни тълкувания, и е
предприел действия по отстраняването й. В този контекст трябва да бъде
споделено оплакването на касатора, че НП №
НЯСС-346/ 09.08.2018 г. на Заместник-председателя на ДАМТН е издадено в
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН след като сочената в него за нарушена
правна норма не обективира конкретно нареждане за определено поведение на
задължените лица.
Неправилната
правна квалификация на деянието е процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото е от значение за адекватната защита на
санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се
вменява.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че процесното наказателно постановление е
формално неизрядно и на още едно основание. В НП № НЯСС-346/
09.08.2018 г. са въведени нови фактически обстоятелства, несъществуващи в АУАН,
въз основа на който е издадено. При описание на установеното нарушение в
съставения на ответника по касация АУАН е посочено, че същото се изразява в
неизпълнение на задължително предписание, дадено в Констативен протокол № 07-06-102/ 29.03.2017г., раздел
«Предписания», т.2 «По осъществяване на безопасна техническа експлоатация».
Независимо от това при издаване на обжалваното наказателно постановление,
административно-наказващият орган е приел за съставомерно бездействието на
Община Чирпан да изпълни задължително предписание, обективирано в Констативен протокол № 07-06-457/
17.08.2017г.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същият закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по
преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващия орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от
посоченото в АУАН лице, на съответното административно нарушение - с дадената
му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване, правна квалификация. От този момента за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененто му нарушение и именно в тази връзка
ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН
да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо с
наказателното постановление на нарушителя да се предявява ново /от гл. т. на
посочените в АУАН фактически констатации/ административнонаказателно обвинение.
В случая с наказателното постановление е направено различно описание на
деянието от фактическа страна и по този начин се изменя повдигнатото с АУАН
административно обвинение. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло
да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и
когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина, но е неприложима за
отстраняване на формални грешки и неясноти в наказателното постановление. Ето защо неправилното описание на релевантните факти /в случая – грешно
посочени номер и дата на констативния протокол, с който са дадени задължителни
за изпълнение предписания/ дори да се
дължи на техническа грешка, е всякога неотстранимо и съществено процесуално
нарушение и съответно абсолютно основание за цялостна отмяна на наказателното
постановление.
Като
е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени оспореното наказателно постановление, като издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222 ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 46/ 30.10.2018г.,
постановено по АНД № 330/ 2018г. по описа на Районен съд – Чирпан и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № НЯСС-346/ 09.08.2018г., издадено от
Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
с което на Община Чирпан е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.