Р Е Ш Е Н И Е

 

6                                        30.01.2019 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурор Петя Драганова, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №477 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Х.С.М. против Решение №656/22.10.2018г., постановено по АНД №2219/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №5273/24.07.2018год., издадено от Началник отдел «Контрол», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «Пътна инфраструктура» гр. София с наложена на касатора глоба в размер на 1000лв на основание чл.53 ал.1 и за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква «а» от Закона за пътищата за това, че на 05.07.2018г. в 11.00 часа , на път І-5, км.239+500 на 50м след разклона за село Загоре в посока Хасково-Стара Загора, касатора е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с шест оси-МПС с две оси марка «Мерцедес» модел «1844ЛС» с рег.№**** и полуремарке с четири оси с рег.№**** с измерена ирочина на ППС 3.00м при максимално допустима широчина 2.55м, съгласно чл.5 ал.1 т.1 буква»А» от Наредба№11/03.07.2001г. на МРРЗ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС, и с измерена височина на ППС 4.30м, при допустима максимална височина 4.00м, съгласно чл.5 ал.1 т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС / Наредбата/, с което осъществил нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 буква «а» от Закона за пътищата : Движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на администацията, управляваща пътя.

 При извършване на проверката и установената височина на ППС водачът не е представил на длъжностото лице на АПИ валидно разрешение или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата.

За да потвърди НП РС Стара Загора е приел за установено извършването на вмененото на водача на ППС административно нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква «А» от ЗП, въз основа показанията на разпитания актосъставител и свидетел по съставяне на АУН, които обсъдил с писмените документи – свидетелство за регистрация част ІІ, пътен лист, доказателства за калиброване на техническото средство – Ролетка Р05 и щрихова мярка за дължина L01. Съдът е взел предвид, че фактите описани в АУАН и в НП като съставомерни и като обстоятелства по извършване на нарушението не са оспорени с въззивната жалба, поради което е изложил подробни правни съображения в отговор на въведените възражения за субекта на административно наказателната отговорност.

С касационната жалба се иска от съда да приеме, че въззивното съдебно решение и потвърденото с него НП са постановени при неправилно приложение на закона, тъй като има качеството на служител, който не е задължен за плащане на такси и разрешение за специално ползване на пътищата, нито може да откаже да изпълнява трудовите си задължения, съответно няма право да проверява дали задълженото лице е изпълнило всички условия за движение на извън габаритно ППС. Иска съда да вземе предвид, че нарушението е за първи път, както и че преди налагане на административното наказание са изпълнение условията на чл. 37 ал.3 от Наредбата, чрез заплащане на съответните пътни такси, за да продължи движението си по маршрута. Моли за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответника – Агенция «Пътна инфраструктура» поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Нарушението на чл.26 ал.2 т.1 буква «а» вр. с чл.53 ал.1 от ЗП предвижда  административна отговорност за водача на ППС, който не притежава разрешение за специално ползване на пътя. Както разрешението, така и заплащането на таксата се осъществява по един и същи ред, поради което и по аргумент от чл.37 ал.1 т.1 е необходимо разрешително, издадено по реда на Раздел ІV от Наредбата без разлика в режима т.е. заплащането на такса не изключва изискването за издаване на разрешение по смисъла на чл.26 ал.2 т.1 буква «а « от ЗП.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установената височина на ППС от 4.30м и широчина от 3.00м сочи на приложение на изключението по чл.8 ал.5 вр. с 14 ал.3 от Наредбата, според което на   извънгабаритните и тежките пътни превозни средства се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Съгласно чл.14 ал.3 от Наредбата ППС с височина на ППС до 4.30м и широчина до 3.30м се движат след заплащане само на дължимата такса, но не се изисква разрешение по смисъла на чл.26 ал.2 т.1 буква «а « от Закона за пътищата. Изключението, установено в чл.14 ал.3 от Наредбата, а именно дерогиране на изискването за издаване на нарочен административен акт – Разрешение за движение на извънгабаритно и тежко ППС, сочи на липса на елемент от състава на нарушението по  чл. 26 ал.2 т.1 буква «а» вр. с чл.53 ал.1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква «а» от ЗП извършването на дейност, попадаща в обхвата на определението за специално ползване на пътищата, дадено в §1 т.8 от ДР на ЗП, е забранено без разрешение. Подзаконовия нормативен акт, който доурежда тези отношения съдържа изключение от изискването за разрешение и налага правния извод, че в отклонение от забраната, въведена с чл. 26 ал.2 от ЗП, превозването на тежки и извънгабаритни товари е допустимо и без разрешение, но след заплащане на такса по чл. 14 ал.3 от Наредбата. Следва да се каже, че Наредбата определя не само допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета съгласно чл.139 от ЗДвП, но и условията и реда за движение на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно, когато се управлява ППС, попадащо под обхвата на изключението, въведено с чл.14 ал.3 от Наредбата е налице нарушаване на установения ред за управление на ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В това се състои и разликата между съставите на чл. 177 ал.3 от ЗДвП и чл. 26 ал.2 т.1 буква»а» вр. с чл.53 ал.1 от ЗП, а именно размерите, масата и натоварването на ос на ППС приведено в движение и управлявано по пътищата отворени за обществено ползване, са определящи за условията, при които е допустимо превозването на тежки и извънгабаритни товари, съответно разчлично е правното основание за ангажиране отговорността на водача. Не може да се сподели довода на ответника по  касация, че и документа за платена такса е разрешение, тъй като разпоредбата на чл.8 ал.5 вр. с 14 ал.3 от Наредбата има ясен текст, според който движението е допустимо само след заплащане на дължимата държавна такса, без да се проверява съществуването на условията за издаване на разрешително.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 222, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И   :

ОТМЕНЯ Решение №656/22.10.2018год., постановено по АНД №2219/2018 год. по описа на  Районен съд  Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП №5273/24.07.2018г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол, Агенция „Пътна инфраструктура“ с наложена на Х.С.М. глоба в размер на 1000лв /хиляда/.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                  

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                

                                                                                             2.