Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

8                                                    12.02.2019 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                           

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар  Пенка Маринова                                                                         

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 479 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

   Образувано е по касационна жалба на П.Ж.И., подадена чрез пълномощника му адв.А.В., АК – Пазарджик, против Решение № 668 от 26.10.2018г. по АНД № 1966/ 2018г. на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-003907 от 17.11.2017г., издадено от Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.   Касаторът оспорва извода на съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност. Счита, че в НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото липсва ясно и точно описание на вмененото нарушение, както и съответствие между фактическо и правно обвинение. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът – Областна дирекция на МВР- Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 17-1228-003907 от 17.11.2017г., издадено от Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Стара Загора, с което на П.Ж.И., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000лв. за нарушение на чл.139, ал. 5 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.11.2017г., около 15.35ч. по път II-66 в посока запад изток, на км 74+000, общ.Стара Загора, П.И. управлява специален автомобил от категория N3- М. с рег.№ ****, собственост на „Еко център Стара Загора“АД, без заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Няма залепен валиден винетен стикер.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Приел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано описаното в НП нарушение и извършването му от санкционираното лице, като наказанието е определено в законово регламентирания размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. 

Обоснован е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Следва да се отбележи, че обжалваното съдебно решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 276/ 12.07.2018г. по КАНД № 241/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено Решение № 214/ 19.03.2018г. по АНД № 169/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение подробно са разгледани, обсъдени, преценени и отхвърлени като неоснователни всички възражения на санкционираното лице относно формалната незаконосъобразност на НП № 17-1228-003907 от 17.11.2017г., вкл. възражението за неясно формулиране на административното обвинение от фактическа страна. Ето защо повторно изложените от касатора възражения в този смисъл не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно е прието за безспорно доказано, че вмененото нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е осъществено от касатора.  Действително, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от Закона за пътищата, в редакцията й действала към датата на извършване на деянието / ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017г./, а към настоящия момент – съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗП, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер. Но санкционната норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП изрично предвижда административно-наказателна отговорност за водачите /независимо дали са собственици, ползватели или само управляват превозните средства/, които се движат по републиканските пътища с МПС без заплатена винетна такса, като за съставомерността на деянието е ирелевантно кое лице е носител на задължението за плащане.  По делото няма спор, а се установява и от представените пред въззивния съд писмени доказателства – фискален бон № 0470166 0393 от 10.11.2017г. /на лист 25 от АНД № 169/2018г. на СтЗРС/, че към момента на установяване на нарушението за МПС с рег.№ **** не е имало заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В случая еднозначно е определен и посочен вида на управляваното от санкционираното лице ППС – „специален автомобил от категория N3 – М. с рег.№ ****“, което, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗДвП, е предназначено за превоз на товари и е с технически допустима максимална маса над 12 t. Всичко това налага извода, че от една страна извършването на нарушението е фактически и доказателствено обосновано, а от друга - че правилно е определена административнонаказателната правна квалификация на деянието и приложимата санкционна норма и съотв. размера на следващото се за извършеното нарушение административно наказание – глоба от 3 000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП, като е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не се установяват порочни действия на въззивния съд, не се констатират също порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 668 от 26.10.2018г., постановено по АНД № 1966/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                   

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                                             2.