Р Е
Ш Е Н
И Е № 18
гр. Стара Загора, 04.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря АА
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 480 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.З.П.
*** чрез пълномощника му адв. Н.Я. против Решение № 696/ 06.10.2018 г. по АНД №
2317/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено НП № F387676/ 19.07.2018 г., издадено от Директор на офис за обслужване Стара
Загора при ТД на НАП Пловдив. В жалбата
се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Касаторът счита, че деянието и
обстоятелствата, при които е извършено, не са описани конкретно, точно и ясно,
тъй като не са посочени конкретно договорите за заем, непогасените остатъци и
за коя година се отнасят. Поддържа тезата, че предявеното обвинение съдържа
обективни признаци от две норми – чл.50, ал.1, т.5 и чл.53, ал.1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, всяка от които се санкционира
с различни състави от ЗДДФЛ. Твърди, че в конкретния случай са
отправени две фактически обвинения за осъществяване на две нарушения в идеална
съвкупност с наложено едно наказание в нарушение на чл.18 от ЗАНН. На последно
място обосновава неправилно посочване на датата на извършване на вмененото
нарушение. Въз основа на изложени подробни съображения е направено искане за
отмяна на обжалваното решение и издаденото НП.
Ответникът – ТД на НАП Пловдив, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Районен съд Стара Загора е потвърдил като законосъобразно НП № F387676/ 19.07.2018
г., издадено от Директор на офис за обслужване Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив, въз основа на АУАН № F387676/ 01.06.2018 г, с което на
касатора С.З.П. на основание чл.80а от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 21450
лв. за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5,
б. „г“ във връзка с чл.53, ал.1 и с чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата,
че С.З.П. в качеството си на задължено лице не е декларирал непогасените
към края на 2016г остатъци от получени през 2015г, 2014г, 2013г и 2012г парични
заеми общ размер на 214 500лв в Годишна данъчна декларация по чл.50 от
ЗДДФЛ в срок до 30.04.2017г, но при условията на чл.22, ал.7 от ДОПК – в срок
до 02.05.2017г. Нарушението е установено при извършена проверка на лицето С.З.П.,
възложена с резолюция за извършване на проверка № ПФ 16002418000060-ОРП-001/
22.02.2018г и е извършено в гр.Стара Загора на 03.05.2017г.
За да потвърди НП,
районният съд приема, че по силата на приложените по делото договори за заем касаторът
П. за периода 2012-2016г е получил сумата 214 500лв, която не е декларирал
съгласно закона при надвишаване на 40 000лв. Предвид непредставянето на
доказателства за погасяване е прието, че цялата сума е следвало да се декларира
през 2017г. При тези данни съдът намира за доказано административното обвинение,
което правилно е квалифицирано като нарушение на чл.50 ал.1 т.5 буква „г” от
ЗДДФЛ, за извършването на което наказание е предвидено в чл.80а от ЗДДФЛ. Не констатира съществени нарушения на процесуалния или материалния закон
при издаването на процесното НП, които биха могли да го опорочат до степен на незаконосъобразност. Оплакването
за неправилна дата на нарушението е възприето за неоснователно, тъй като
посочената такава 03.05.2017г е първият работен ден след 30.04.2017г, когато
изтича срокът за изпълнение на задължението за деклариране. С оглед
предвиденото в закона наказание за това нарушение като абсолютна санкция не
намира възможност за изменението му и като краен резултат потвърждава изцяло
така издаденото НП.
Решението е постановено при
неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на С.З.П. е ангажирана за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, буква „г” във
връзка с чл.53, ал.1 и с чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ за това, че до 02.05.2017г в
годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ не е декларирал непогасени
остатъци от парични заеми в размер на 214 500лв. получени през 2015г, 2014г,
2013г и 2012г.
Съдът намира, че
правната квалификация на вмененото нарушение не съответства на фактическото му
описание. Безспорно е, че за 2016г С.П. не е подал въобще годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Нормата на чл.50, ал.1, т.5, буква „г” от ЗДДФЛ
поставя конкретни изисквания към съдържанието на декларацията при наличие на
предоставени/получени парични заеми - да
се отразят непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през
същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на
получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за
кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв. Разпоредбата
на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ установява задължителния срок за подаване - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода,
респективно до края на първия присъствен ден, ако 30 април е неработен ден за
конкретната година /в случая правилно е посочен 02.05.2017г, тъй като
30.04.2017г и 01.05.2017г са неприсъствени дни/.
Съпоставката на
нормите, установяващи задължения за подаване на декларация в срок, за
деклариране и за вярно деклариране, както и на административнонаказателните
състави на чл. 80, ал.1; ал.2 и чл. 80а от ЗДДФЛ, предвидени за неизпълнение на
тези задължения, сочи на извод, че недекларирането или невярното деклариране на
обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5, буква „г” от ЗДДФЛ може да се осъществи
само ако е подадена декларация, без значение в срок или не. В случая отправяйки
фактическо обвинение за неподаване в срок на данъчна декларация по чл. 50,
ал.1, т.5, буква "г" от ЗДДФЛ и за недеклариране на обстоятелствата по
същата правна разпоредба, наказващият орган е смесил двата състава на
административни нарушения, които не могат да бъдат осъществени в условията на
идеална съвкупност. Законодателното разграничение на
административнонаказателните състави на чл. 80, ал.1 от ЗДДФЛ и този на чл. 80а
от ЗДДФЛ обуславя извод, че обвинение за извършено нарушение по чл. 80а от
ЗДДФЛ не може да бъде обосновано от фактическа страна с бездействие, изразяващо
се в неподаване в срок на годишна данъчна декларация за съответната година. В
настоящия случай от една страна са отправени две фактически обвинения за
осъществяване на две нарушения в идеална съвкупност при наложено едно наказание, а от друга страна
изпълнителното деяние по фактическото обвинение не се съдържа в правната норма
на чл. 80а от ЗДДФЛ, на основание на която е наложено административното
наказание. Този извод не се променя от обстоятелството, че в правната
квалификация на деянието е отбелязан чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, тъй като, както вече
се посочи, пропускането на срока за подаване на годишна данъчна декларация не е
съставомерен елемент на деянието, наказуемо по чл.80а от ЗДДФЛ.
От друга страна, при
издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които
обуславят неговата незаконосъобразност. Съдържанието на НП не съответства на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – в него не са конкретизирани
договорите за заем, получени през предходни данъчни години, остатъците по които
подлежат на деклариране. Общото им посочване само по години без никакви индивидуализиращи
признаци /дата, страни, размер на заема или остатъка към края на съответната
година/ не позволява да се извърши преценка дали правилно са изтъкнати като
източник на задължение за деклариране. Още повече, че в случая визираният общ
размер от 214 500лв не съответства на размерите на получените от С.П. и отразени
в обжалваното НП заеми за 2015г, 2014г, 2013г и 2012г и размерите, упоменати в
приложените към административнонаказателната преписка договори за паричен заем
за тези данъчни години, които възлизат на 175 500лв. Несъответствието е
налице дори ако се прибави размерът от 28 500лв на получените през 2016г и
непогасени заеми, които като получени през тази данъчна година подлежат на
деклариране. При това положение от обстоятелствената част на НП не става ясно
дали са включени непогасените към края на 2016 данъчна година остатъци от
получени през същата година парични заеми. А размерът на недекларираните
остатъци от заеми е важен елемент от състава на чл.80а от ЗДДФЛ, понеже
размерът на наказанието е обвързан с размера на недекларираните суми. Констатираното
води до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице да
разбере пределите на вмененото му обвинение и съставлява достатъчно основание
за отмяната на НП.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение
е постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1,
т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Затова следва
да бъде отменено, а делото да се реши по същество като обжалваното НП № F387676/ 19.07.2018 г., издадено от Директор на офис за обслужване Стара
Загора при ТД на НАП Пловдив, се отмени като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.
второ и чл.222, ал.1 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 696/ 06.10.2018г.,
постановено по АНД № 2317 по описа за
2018 на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № F387676/
19.07.2018 г., издадено от Директор на офис за обслужване Стара Загора при ТД
на НАП Пловдив, с което на С.З.П. ЕГН ********** на основание чл.80а от ЗДДФЛ е
наложена глоба в размер на 21450 лв. за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б.
„г“ във връзка с чл.53, ал.1 и с чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, като незаконосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.