Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

10                                                    13.02.2019 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                           

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                         МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар  Пенка Маринова                                                                         

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 474 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Началника на Второ районно управление – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител по делото, против Решение № 673/ 30.10.2018г., постановено по АНД № 2224/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 8245а-1417 от 30.07.2018г., издадено от Началника на Второ районно управление към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради несъответствие на неговото съдържание с императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  Поддържа, че в наказателното постановление са посочени всички обстоятелства, имащи правно и доказателствено значение за индивидуализацията на съставомерното деяние по повдигнатото административно обвинение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – В.В.В., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и е постановил неговата отмяна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на  касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на В.В.В. против НП № 8245а-1417 от 30.07.2018г., издадено от Началника на Второ районно управление гр.Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 0644259 от 24.07.2018г., на В.В.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250лв., на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, за нарушение на чл.64, ал.4 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.07.2018г., около 03-30 часа в село Богомилово, на ул.“Б“ , пред вход „“, след многократно отправени устни полицейски разпореждания да не пречи на органите на МВР да изпълняват служебните си задължения, да прекрати отправяне на обиди и заплахи към тях, както и да преустанови заснемането с мобилния си телефон действията на полицейските служители, лицето категорично отказва да изпълни възприетите разпореждания, с което В. съзнателно пречи на органите на МВР да изпълняват служебните си задължения.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че съдържанието му не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като АНО не е изложил собствени изводи по фактите, установени с акта за установяване на административното нарушение, а са възпроизведени единствено фактическите констатации, отразени в АУАН. Въззивният съд е приел, че независимо, че наказателното постановление се издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнатото с него административно обвинение, мотивната част на НП следва да съдържа приетото за установено от наказващия орган и отделно описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. С оглед на което съдът е направил извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Решението на въззивния съд е правилно като краен резултат.

Действително процесното наказателно постановление е формално /процесуално/ незаконосъобразно, но не и по изложените от първоинстанционния съд доводи. Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е изчерпателна, императивна правна норма, представляваща гаранция за правото на защита и изискваща пълно описание на съставомерното деяние, включително времеви и пространствени признаци на фактите, както и посочване на всички онези обстоятелства по извършването му, които имат значението на смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 52 ал.4, чл.53 и чл.54 от ЗАНН, преди да издаде НП АНО извършва проверка за законосъобразност на съставения АУАН, проверка за съществуването на основание за налагане на наказание /доказаност на фактическото обвинение по АУАН/, както и за наличие на основания за освобождаване от наказателната отговорност. В съдържанието на издаденото НП обаче не е необходимо цялата тази мисловна дейност да бъде отразена, нито е допустимо да бъде изменявано фактическото или правното обвинение, повдигнато с акта за установяване на административно нарушение. Необходимо и напълно достатъчно е да бъдат изпълнени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН така, както са поставени от законодателя. В процесния случай обаче тези изисквания на закона не са били спазени, тъй като е налице разминаване между словесното описание на нарушение и дадената му правна квалификация.

В случая ответникът по касация е обвинен в нарушаване на правилото за поведение, регламентирано в чл.64, ал.4 от ЗМВР, съгласно което разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За неизпълнението на това задължение е наложено административно наказание на основание 257, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ глоба от 100 до 500 лв. за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. От фактическа страна повдигнатото на В.В. административно обвинение се основава на това, че с поведедението си /отправяне на обиди и заплахи, и заснемане с телефон на действията на полицейските служители/ и след многократно отправени устни полицейски разпореждания, лицето съзнателно пречи на органите на МВР да изпълняват служебните си задължения. Така отправеното фактическо обвинение за съзнателно пречене на органите на МВР да изпълняват задълженията си по служба може да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР, която разпоредба предвижда налагане на административно наказание при противозаконно пречене на   орган на МВР да изпълнява функциите си, но не и по възприетия от АНО административнонаказателен състав на чл.257, ал.1 от ЗМВР, посочен като основание за налагане на санкцията.

Наличието на несъответствие между фактическо и правно обвинение  винаги представлява  съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем.

С оглед изложените съображения съдът намира, че като е достигнал до краен правен извод за  незаконосъобразност на НП № 8245а-1417 от 30.07.2018г., издадено от Началника на Второ районно управление гр.Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, и го е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.  

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 673/ 30.10.2018г., постановено по АНД № 2224/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

    Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

       ЧЛЕНОВЕ:   1.  

                            2.