Р Е Ш Е Н И Е

№ 16 25.01.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар АА

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 485 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.П.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Х.Х. ***, против Решение № 341 от 19.10.2018г., постановено по АНД № 837/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 5236 от 02.07.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, като е намалено наложеното на С.Б. на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата административно наказание глоба от 2 000 лева на 1 000 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява извършването на съставомерно деяние, квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. Твърди, че с оглед на начина, по който длъжностните лица от АПИ са извършили измерването на височината на ППС, точността, достоверността и обективността на резултатите от измерването, не могат да се приемат за безспорни. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 5236/ 02.07.2018г., като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С.П.Б. *** против Наказателно постановление /НП/ № 5236 от 02.07.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 6078/ 18.06.2018г., на С.Б. е наложено административно наказание глоба в размер 2 000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.06.2018г., в 10.30ч., на път І-6, км.308, на изхода на гр. Казанлък в посока гр. Казанлък – гр. Калофер, С.Б. е управлявал и осъществявал движение на МПС с две оси марка „Мерцедес 915“, модел „АТЕГО“ с рег. № , като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: измерената височина на ППС е 4.25м, при допустима максимална височина 4.00м, съгласно чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Казанлъшкият районен съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП. По съображения, че при индивидуализацията на наказанието не са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства и че размера на наложената санкция не съответства на тежестта на конкретното нарушение, съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на С.Б. глоба до нормативно регламентирания минимален такъв от 1 000 лева.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на С.Б., в качеството му на водач на извънгабаритно ППС, е ангажирана на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която норма се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от съдържанието на НП № 5236 от 02.07.2018г., като нарушена материалноправна разпоредба е посочена нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни респ. тежки, са определени с нормите на чл.2 и чл.3 във вр. с §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които ППС се квалифицира като извънгабаритно и/ или тежко, са регламентирани в раздел II, чл.5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001г. В случая от фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че С.Б. е управлявал и осъществявал движение на ППС с две оси, като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, тъй като измерената височина на ППС е 4.25м, при допустима максимална дължина 4.00м, съгласно чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/ 03.07.2001г. без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Не се споделя извода на въззивния съд, че извършеното от С.Б. деяние правилно е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП и съответно че правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана при прилагането на санкционната разпоредба на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП. Съображенията за това са следните:

От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице ППС следва да бъде квалифицирано като извънгабаритно ППС по см. на §1, т. 1 във вр. с чл. 2 във връзка с чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Но съгласно регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и дължина - до 22м. В случая управляваното от Б. ППС е с височина до 4.30м, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е било заплащането на определена такса. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни размери, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от С.Б. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /относно габарита височина – до 4.30м/, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника по касация, че движението на тежко ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата винаги съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Горепосочената нормативна регламентация не дава основание за такъв извод.

Във връзка с изразеното становище на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3.

На следващо място в конкретния случай не е безспорно доказано надвишението на допустимата височина на ППС. От представените Свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 и Заповед № А 333/ 29.05.2014г. на Председателя на ЗАМНТ се установява, че измерването е направено със средство за измерване, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, а именно щрихова мярка за дължина L01. Първоинстанционният съд обаче не е обсъдил събраните свидетелски показания, според които височината е отчетена само с оглед визуалното й възприемане от служителя и неговата преценка къде е най високата точка на ППС. Следователно за резултата от измерването, който не е документиран по никакъв начин, не е изключена възможността да бъде повлиян от субективна преценка на длъжностното лице, доколкото се касае за отклонение от 25см от нормативно предвидения параметър.

Несъответната от гл. т на установените по делото факти и неправилна от гл. т. на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието, имащо за последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Ето защо обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд се явява постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 5236 от 02.07.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в АПИ, като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 341 от 19.10.2018г., постановено по АНД № 837/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5236 от 02.07.2018г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на С.П.Б. *** 17, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 2 000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.