Решение по Наказателно дело 489/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№26 13.02.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на тридесет и първив януари две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурор Константин Тачев, като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №489 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на РДНСК-Югоизточен район гр. Бургас против Решение №681/31.10.2018г., постановено по АНД №1189/18г. Община Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №СЗ-10-ЮИР-11/28.09.2017г, издадено от началник РДНСК-ЮИР с наложена на Р.Ж.Ц. глоба в размер на 3000лв. за това, че в качеството си на правоспособен проектант, през месец февруари 2017г. в град стара Загора е изготвила част „Архитектурна“ на инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда-основен ремонт и вътрешно преустройство“ в УПИ ХХ-3460, кв.72 по плана на град Стара Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев“ №107, с възложител Тонка Стойчева Д., в несъответствие с изискванията на §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ / ДВ бр.101/22.12.2015г/ и чл. 53 от ЗУТ относно преустройство на заварени сгради. Изработения проект касае сграда, която не е елемент на действащия ПРЗ, одобрен с решение №300/20.11.2008г. на Общински съвет Стара Загора. В имота е предвидено ново строителство на една двуетажна масивна стоманобетонова жилищна сграда/, а в кадастралната основа е удостоверено съществуването на две жилищни сгради със самостоятелни идентификатори, от които източната и преустройвана сграда с идентификатор 68850.503.460.7 е собственост на възложителя Д.. В одобрения с Решение №300/20.11.2008г. на Общински съвет Стара Загора ПРЗ тази сграда не е отразена с плътна черна линия, като запазваща се, нито е дадена в меднокафяв цвят като съществуваща, като правилата за цветни сигнатури и тяхното значение са съгласно чл.48 ал.2 буква „ж“ от Наредба №8/14.06.2001г за обема и съдържанието на устройствените планове във вр. с Приложение №2 км чл.682 от Наредбата, Таблица 2, т.П.5.1 и П.5.2 С ПРЗ е предвидено строителство на една двуетажна стоманобетонова сграда в режим на свързано, средно високо основно жилищно застрояване. Сградата, която е предмет на преустройството няма постоянен градоустройствен статут, поради което не представлява търпим строеж, за който по §53 ал.1 от ЗИДЗУТ /ДВ бр.101/22.12.2015г/ да е допустимо извършване на основен ремонт, реконструкция и преустройства. Съществуващата заварена сграда може да се преустройства вътрешно, да се променя предназначението, да се ремонтира, без да се изменя външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. С изготвения проект се предвижда промяна на съществуващата конструкция, като се изграждат нови колони върху нови ивични основни до здрава почва и се заменя дървения гредоред със стоманобетонни плочи. Прави се изцяло нова покривна конструкция, като предвидените СМР отговарят на определението на §5 т.44 от ДР на ЗУТ за „реконструкция“. Проектът предвижда още преустройство на подпокривно пространство в жилищен етаж, като се постига светла височина от 2.40м, с което се изменят размерите на сградата във вертикално отношение. Видно от ИП, част Архитектурна, чертежи: вертикален разрез А-А заснемане и вертикален разрез А-А ново положение, височината на сградата се променя като от кота стреха +6.48м се проектира кота стреха +8.04м. Проектираното преустройство противоречи и на чл. 53 от ЗУТ, която е приложима относно заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 ал.2 от ЗУТ – за които е установен нов начин или характер на застрояване, а в случая с действащия ПРЗ е установен нов характер на застрояването – средноетажно, но проектът предвижда реконструкция и увеличаване на височината на съществуващата сграда- недопустимо по чл.53 от ЗУТ, съгласно който заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват съществено носещи конструкции. С гореописаното деяние е нарушен виновно чл. 53 от ЗУТ и §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ / ДВ бр.101/22.12.2015г/ и е осъществен състава на чл. 232 ал.4 т.2 предложение първо от ЗУТ.

За да отмени наказателното РС Стара Загора е приел, че е нарушен принципа на чл.18 от ЗАНН, тъй като въз основа на правно обвинение за нарушение на две разпоредби – чл.53 от ЗУТ и §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ/22.12.2015г/ е наложено едно административно наказание. Според РС Стара Загора проектантът би могъл да извърши или едното или другото нарушение в зависимост от вида на сградата – заварен или търпим строеж, но не и двете едновременно. Заварените сгради са законни строежи, докато търпимите са незаконни по аргумент от двете посочени като нарушени разпоредби, поради което квалифицирането от страна на АНО на преустройваната сграда и по двете норми нарушава правото на защита. Фактите, на които се основава административното обвинение са приети за безспорно доказани, по които няма възражения от наказаното лице, Спорът между него и АНО се заключава в правилността на правните изводи, които нарушават правото на защита на наказаното лице.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, защото: Административно наказателния състав на чл. 232 ал. 4 т.2 от ЗУТ предвижда отговорност за проектант, който проектира строеж в нарушение на норми от ЗУТ, в случая преустройство на сгради, непредвидени за запазване с действия ПУП- ПЗ. Неправилен е извода на съда, че АНО е описал проектирания строеж едновременно като «законен» и като «търпим», което било незаконосъобразно поради това, че деянието спрямо всеки от видовете строежи е отделно административно нарушение. Изпълнителното деяние се състои в изработването на проект от проектант- осъществено е от архитект, подпечатал и подписал част «архитектурна». От обективна страна противоправността следва да се изразява в несъобразяване със закона, което е описано в НП, чрез установените факти на предвидена за изграждане нова конструкция на сградата и нови стоманобетонови плочи, както и промяна във вертикално отношение, чрез увеличаване светлата височина на подпокривното пространство и превръщането му в жилищен етаж. Предвидените СМР представляват реконструкция, състояща се в изграждане и укрепване на носещата конструкция, както и промяна във външното очертания на сградата. Преустройваната сграда е елемент на кадастралния план, но не и на действащия ПРЗ, в който е предвидено ново строителство на една сграда на два етажа. Съгласно скица №15-462028/20.09.2016г. на СКГКК Стара Загора в УПИ ХХ-3640 са разположени две жилищни сгради със самостоятелни идентификатори. Преустройстваната сграда не е запазена с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ и поради това възможностите за преустройството й са ограничени. В ЗУТ се съдържат две норми, които определят правила за преустройство на съществуващи сгради - §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ / 22.12.2015г/ и чл. 53 от ЗУТ, които имат идентично съдържание и се отнасят до сгради, които нямат траен устройствен статут. Различават се само относно статута на сградите – търпими строежи или заварени сгради. Проектанта не е определил статута на сградата, която преустройства, нито е посочила правното осонвание за това в изработения проект. Към документацията е приложено Удостоверение №УТ-И-470/18.09.2007г. на Община Стара Загора за търпимост на сградата на основание §16 ал.1 от ЗУТ, което мотивира АНО да посочи в НП като нарушени правилата на §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Посочена като нарушена е и разпоредбата на чл.53 от ЗУТ с аналогично съдържание, но касаеща «заварени сгради». От това понятие, на база общата формулировка в §21 от ЗР на ЗУТ, РС Стара Загора приема, че заварените сгради са само законните строежи, но не и търпимите, което пречело на наказаното лице да организира защитата си. Въззивния съд не е взел предвид, че §21 от ЗР на ЗУТ си служи с понятието «заварени строежи», а не «заварени сгради», както е употребено в чл.53 от ЗУТ, но ги е приравнил в текста на нормата. Не е взел предвид и, че преустройстваната сграда отговаря на определението за търпим строеж и за заварена сграда по чл. 53 от ЗУТ, защото е сграда, заварена от промяната в ПУП. В този ред на мисли с извършеното деяние са нарушени и двете посочени в НП разпоредби. Няма пречка при извършено проектиране да бъдат нарушени повече от една разпоредби на ЗУТ, което има отношение към тежестта на деянието, но не е основание за налагане на наказание за всяко нарушено правило при проектирането, тъй като проекта е един. Няма правно значение и дали сградата е търпима или законна с оглед липсата на постоянен градоустройствен статут, който изисква спазване на посочените като нарушени разпоредби на ЗУТ. Освен това по делото е прието като доказателство и разрешение за строеж №372/25.12.1959г и одобрен архитектурен проект за жилищна сграда в парцел ХVІІІ кв.72а, идентичен с УПИ ХХ-3640 в кв.72 по плана на града, за което защитата твърди, че се отнася до процесната съществуваща сграда т.е. че тя е законна. При тези факти правилно в АУАН и в НП са посочени и двете разпоредби, които третират преустройството на сгради без траен градоустройствен статут. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответника – Р.Ж.Ц., чрез процесуалния си представител поддържа довод, че се касае за законен строеж, както и че няма идентичност между посочените като нарушени разпоредби. Поддържа съображенията си изложени в писмената защита пред въззивната инстанция относно незаконосъобразността на НП, които са следните: Нарушени са условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, който едновременно не се е явил в указания в поканата срок, а на следващия ден от изтичането му, в който е съставен акта се явил лично и му бил връчен препис от него. Въз основа на този факт се поддържа довод за незаконосъобразно образуване на административно наказателно производство. Независимо от изложените в Решение №114/19.04.2018г. на АС Стара Загора по КАНД №102/18г. мотиви за неправилност на отмененото решение на РС Стара Загора по АНД №3174/17г., се твърди, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, тъй като проектът следва да бъде внесен за съгласуване и одобряване пред компетентния орган, за да се приеме, че има изготвен такъв. Противното означава да текат сроковете за ангажиране на отговорността преди датата на узнаване за извършеното нарушение, която ще настъпи едва след внасяне на същия проект за съгласуване и одобрение. Описаното в НП нарушение е и несъставомерно с оглед прилагането на чл. 232 ал.4 т.2 предл. първо от ЗУТ във връзка с §53 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и чл.53 от ЗУТ. Посочените като нарушени разпоредби имат различни обекти – търпими строежи, които по определение са незаконни и заварени сгради, които са законни строежи по аргумент от §21 от ДР на ЗУТ. Разпоредбата на §53 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е насочена към търпими строежи, които нямат постоянен устройствен статут по действащия ПУП-ПЗ, а нормата на чл.53 от ЗУТ визира заварените сгради в поземлени имоти, за които с ПУП е предвидено изграждане на обекти – публична държавна или общинска собственост, или поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване. Релевира се довод, че и съдържанието на двете разпоредби е различно, тъй като в чл. 53 от ЗУТ е забранено да се укрепват съществено носещите конструкции на заварените сгради, а в §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ думата «съществено» липсва, като е забранено укрепването на носещите конструкции т.е. за заварените сгради е позволено укрепване на носещите конструкции, което е съществено, а за търпимите строежи изобщо е недопустимо укрепване на носещите конструкции. В разрез с представеното разрешение за строеж АНО е квалифицирал сградата като търпим строеж и независимо от този си извод и като заварен строеж, което е правно невъзможно с оглед характеристиката на търпимите строежи като незаконни. От съдържанието на административно наказателната разпоредба на чл.232 ал.4 т.2 предл. първо от ЗУТ, конкретно от израза « изработва проекти, несъобразени с този закон», се налага извода, че изработването на един проект не осъществява всички елементи на състава. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по изложените съображения.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи за законосъобразност на обжалванато съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Решение № 114/19.04.2018г, постановено по КАНД №102/18г. по описа на АС Стара Загора е отменено Решение №819/29.12.2017г., постановено по АНД №3174/17г по описа на РС Стара Загора и делото е върнато на същия съд, друг състав с указания при новото разглеждане да се извърши преценка на събраните по делото доказателства, да се изложат мотиви кои факти съдът приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях, а предвид липсата на установявания по съставомерните факти и обстоятелствата по извършване на нарушението, касационния състав не е обсъдил доводите на защитата за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на съставомерно от обективна и субективна страна деяние и наличието на основание за ангажиране на административно наказателната отговорност – основателността на тези възражения ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по същество. Основание за отмяна на решение №819/29.12.2017г. по АНД №3174/17г. по описа на РС Стара Загора е установената от касационния състав на АС Стара Загора необоснованост на изводите на въззивния съд досежно липса на дата на нарушението и произнасяне на АНО в изпълнение на задълженията по чл.52 – 55 от ЗАНН. Прието е, че нарушението има дата, а АНО е разгледал съставения АУАН и след като е обсъдил поотделно и в цялост данните по акта и събраните доказателства е изложил собствените си изводи, чрез описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, при които е извършено. За изпълнени са приети всички изисквания на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, включително е прието, че НП не страда от процесуална / формална/ законосъобразност. С постановяване на касационното решение, посочено по-горе, е преклудиран въпроса за формалната изрядност на наказателното постановление, която включва пълнота на обвинението, чрез описание на всички съставомерни факти от посоченото основание за налагане на административното наказание, на всички обстоятелства по неговото извършване в това число дата, мято, причини и условия, и съответствие между фактическото и правно обвинение, като всички доводи за нарушено право на защита, чрез допускане на противоречие между съдържанието на наказателното постановление и императива на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН са приети за неоснователни. Делото е върнато за разглеждане на възраженията против материалната законосъобразност като съдът е задължен да провери осъществени ли са съставомерните факти и налице ли е основание за налагане на административно наказание. Недопустимо е за втори път да се разглеждат доводите за липса на дата, за нарушено право на защита, включително за опорочено начало на административно наказателното производство и за противоречие в обвинението. Всички тези въпроси са изчерпани и разрешени при първото разглеждане на делото. Дължи се отговор на следния въпрос: с изготвяне през месец февруари 2017г. на част «Архитектурна» от описания по-горе инвестиционен проект за сграда, чието запазване не е предвидено с действащия ПРЗ, извършено ли е деяние по смисъла на чл.232 ал.4 т.2 предложение първо от ЗУТ.

С въззивната жалба от 17.10.2017г архитект Ц. е въвела две възражения: НП е съставено в нарушение на установените от ЗАНН процесуални правила, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. АНО не е изпълнил и изискването на 52 ал.4 от ЗАНН. По отношение изпълнението на изискванията на чл.52 ал.4 от ЗАНН касационния състава при първото разглеждане на делото се е произнесъл изрично. Този въпрос, както и всички други по отношение правото на защита е преклудиран с установената процесуална / формална/изрядност на НП, но само за пълнота следва да се каже, че нарушението е установено въз основа на документи, което изключва необходимостта лицето да присъства, а е необходимо и достатъчно АУАН да му бъде предявен, каквото е изискването на чл. 52 ал.2 от ЗАНН. Второто оплакване във въззивната жалба, за произнасяне по което е върнато и делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд е следното: с изготвянето на инвестиционния проект не е допуснато нарушение на §53 ал.2 от ЗИДЗУТ и на чл. 53 от ЗУТ, като не е осъществен състава на чл. 232 ал.4 т.2 предл. първо от ЗУТ. Тези възражения при новото разглеждане на делото не са разгледани от РС Стара Загора видно от мотивите изложени в Решение № 681/31.10.2018г., постановено по АНД №1189/18г. по описа на въззивния съд, с което е отменено наказателното постановление. Вместо това РС Стара Загора е приел, че е налице противоречие между правното и фактическото обвинение, както и нарушение на чл.18 от ЗАНН с квалифицирането на фактите под разпоредбите на чл.53 от ЗУТ и на §53 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ/22.12.2015г/.

С административно наказателната разпоредба на чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ е предвидена административно наказателна отговорност за лице, което като проектант изработва проекти несъобразени с този закон. Субект на отговорността е проектанта, който изработва проекта, а деянието се състои в несъответствие на проектираното строителство с изискванията на закона. Множественото число на думата проекти не може да се приеме като съставомерно изискване за изработване на повече от един проект, за да възникне основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на проектанта. Довода на защитата, основан на употребата на множествено число на съществителното «проект» няма правна опора. Множественото число е употребено с оглед различните видове проекти, които се изработват под регулацията на ЗУТ, съобразно различните видове строежи – например и за яснота в разпоредбата на чл. 68 ал. 2 т.3 и т.4 от ЗУТ са посочени два различни вида проекти според предмета на строителство. При спазване на правилата за тълкуване съдържанието на нормативните разпоредби, предложеното от защитата разбиране е неприемливо и от гледна точка на правилата за стриктно прилагане на административно наказателните състави като води до извод за произволно определяне на броя проекти, които удовлетворяват основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност. Подобно превратно разбиране не служи на целта на закона и отрича прилагането на отговорността на проектанта.

Необходимо и достатъчно е да се допусне несъответствие с едно изискване на ЗУТ при изготвяне на един проект, за да се осъществи посочения от АНО състав на административно нарушение, а допускането на повече от едно несъответствие със закона е от значение за тежестта на деянието и съответно за размера на наказанието, а не за съставомерността на поведението на проектанта. Този извод следва и от използваното множествено число на думата «проекти», несъобразени със закона. Степента на несъобразяване, определена от броя на допуснатите несъответствия се отнася към тежестта на деянието и определяне на съответното му наказание, чийто размер е определен с горна и долна граница. Доказано безспорно по делото и неоспорено от страните в касационното производство е изготвянето на инвестиционен проект за преустройство на жилищна сграда, чиято част «Архитектурна» предвижда нови бетонови основи, колони, подмяна на дървения гредоред със стоманобетонова плоча, промяна във вертикална посока на сградата, която се преустройва в двуетажна жилищна стоманобетонова. Видно е от представеното цветно копие на действащия ПРЗ, че за имота е предвидено свързано от юг средно основно жилищно застрояване, до което е допуснато свързано допълващо застрояване. В цветното копие – извадка от ПРЗ одобрен със Заповед 1794/02.07.1964г на ДКСА за парцел ІІ 7152 кв.72, идентичен с УПИ ХХ-3460 е предвидено комплексно жилищно строителство и са заснети в кадастралната основа като съществуващи и запазващи се две сгради с обща калканна стена, които са двуетажни масивни жилищни, разположени на изток на улична регулация, на юг свързани с двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна масивна жилищна сграда също с обща калканна стена. В скица №15-462028/20.09.2016г. на сграда с идентификатор 68850.503.460.7 е показано и следователно удостоверено съществуването на двуетажна сграда със ЗП от 61 кв.м. построена на улична източна граница, с обща калканна стена от запад със сграда в същия имот с идентификатор последна цифра 6, свързано застрояване от юг с жилищна сграда. Строително разрешение №372/1959г е за строеж на нова двуетажна жилищна сграда – източна върху 82 кв.м от парцел ХVІІ в кв.72а идентичен с парцел ІІ 7152 в кв.72 по плана от 1964г и с УПИ ХХ-3460 по действащия ЗРП от 2008г. Строителното разрешение е на Петър Донев и Стойчо Донев – праводатели на възложителя. При съставяне на нотариален акт №106/26.05.2010г. е представено Удостоверение №УТ-ІІ-470/18.09.20997г. за търпимост на двуетажна жилищна масивна сграда, находяща се в УПИ ХХ -3034 в кв.72 по плана на град Стара Загора, одобрен със Заповед №146/17.02.1986г.

В одобрения през 2008г застроителен план с прекъснати задължителни линии на застрояване е показано предвиденото основно строителство на една жилищна сграда с височина до 12 метра, разположена на източна регулация, а на юг свързано основно застрояване с предвидената в УПИ ХХІ също една жилищна сграда, а по кадастрална основа същестуват две сгради и в този имот. На стр. 21 по дело 3174/17г. са показани ясно предвижданията на действащия ПУП-ПЗ, които съвпадат с твърдението на АНО, че преустройваната сграда няма постоянен устройствен статут по смисъла на §53 от ДР на ЗИДЗУТ/22.12.2015г/. Постоянен устройствен статут придобиват търпимите строежи, които по определение са незаконни, а заварените сгради, които по разпореждане на §21 от ДР на ЗУТ са законни строежи / строеж е родово понятие, поради което заварената сграда по чл.53 от ЗУТ е строеж по §21 от ДР на закона/, загубват постоянния си устройствен статут и придобиват характера на строеж, който временно до реализиране на новите предвиждания не подлежи на премахване. В законността на строежа се състои съществената разлика между търпимите и заварените сгради, а общото е, че като не са предвидени в действащия застроителен план първите не придобиват изобщо, а вторите загубват статута си на предвидено строителство. Поради тази съществена прилика, а именно че не подлежат на запазване, нормите на чл.53 от ЗУТ и на §53 ал.2 от ДР на ЗИДЗУТ имат идентично съдържание, като липсата на думата «съществени» в разпоредбата на §53 ал.2 от ДР на ЗУТ не обуславя извод, че за заварените сгради е допустимо укрепване на носещата конструкция от вида на предвиденото с процесния проект. За заварените сгради е забранено да се правят нови носещи конструкции, както и да се укрепват съществено съществуващите. За търпимите строежи е забранена направата на нови носещи конструкции и укрепване на съществуващите. И двата вида строежи могат да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение т..е не могат да се пристрояват и надстрояват, както и да се реконструират.

По въпроса за определяне вида на процесната сграда – търпим строеж или заварена строеж следва да се каже, че законността на строежа и съществуването на пречка за неговото премахване като незаконен, защото е търпим са факти в тежест на собствениците и на наказаното лице. В настоящия случай проектанта се е позовал на документи за собственост към които има представено удостоверение за търпимост и на разрешение за строеж, от които не става ясна разрешената и съществуващата площ на жилищната сграда. При издадени разрешение за строеж и удостоверение за търпимост, АНО правилно е изследвал спазването както на чл.53 от ЗУТ, така и на §53 ал.2 от ДР на ЗИДЗУТ, които норми предвиждат едни същи правни възможности за вида на допустимите строежи по отношение на търпимите и на заварените сгради. Забраните и правно допустимите строежи по двете разпоредби са едни и същи поради еднаквия правен статут на търпимите строежи по §53 ал.2 от ЗИДЗУТ и на заварените сгради по чл.53 от закона – не са предвидено с план за застрояване строителство, а това условие е императивно необходимо за извършване на строеж в урегулиран и в неурегулиран поземлен имот. Строителството трябва да е предвидено в подробен регулационен план за застрояване, за да бъде изготвен проект за неговото осъществяване. След като в действащия план е предвидена една сграда, то съществуващата, независимо дали е търпима или заварена, не може да се реконструира по предвидения с проекта начин като се променя във вертикално отношение и се подменят основите и носещите елементи. Водим от горните мотиви и на основание чл. 222 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №681/31.10.2018год., постановено по АНД №1189/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НП№СЗ-10-ЮИР-11/28.09.2017г., издадено от началник РДНСК-ЮИР гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.