Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

29                                                  28.02.2019 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание  тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                                             

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

 

      

     при секретар  Минка Петкова                                                                       

     и с участието на прокурор Константин Тачев

 като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 495 по описа за    2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ против Решение № 334 от 17.10.2018г., постановено по АНД № 691/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № КГ-2108/ 17.04.2018г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод, че допуснатото нарушение представлява „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Поддържа че нарушението, за което е санкционирано „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД не е с ниска степен на обществена опасност, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. С депозиран по делото отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Поддържа че правилно и законосъобразно Казанлъшкият районен съд е приел, че допуснатото нарушение представлява „маловажен случай” по см. на чл.28 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно. 

  Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Наказателно постановление № КГ-2108/ 17.04.2018г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН, с което, въз основа на  Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-163 от 27.11.2017г., на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв., на основание чл.67, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ред.ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г./, за извършено нарушение на чл.47, ал.2 във вр. с чл.47, ал.1, т.8 /ред. ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г ./ от същия закон.  От фактическа страна административнонаказателното обвинение е обосновано по следния начин: При извършена на 19.09.2017г. проверка на обект – бензиностанция, управляван от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, намиращ се в гр.Казанлък, бул.“А“ № .., от бензиноколонка № 3 е взета проба от разпространяваното течно гориво – автомобилен бензин А -100Н, с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-268/ 18.09.2017г. При проверката е установено, че последната доставка на течно гориво – автомобилен бензин А -100Н е в количество 13676 л. по АДД № 9999325868, с декларация за съответствие № 831/ 15.09.2017г., издадена от „Сакса“ООД. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 3 в момента на проверката е 14 977л. След изпитване на контролната проба в стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни масла и  присадки към ДАМТН – ГД ККТГ, гр.София бил съставен констативен протокол № КП-0620-Е/ 21.09.2017г., съгласно който полученият резултат за съдържанието на биогориво в течно гориво – автомобилен бензин А-100Н е  6,3% обемни и се отклонява от допустимата гранична стойност. По искане на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД е извършена арбитражна проба като на основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ е била изготвена Експертиза № Еаб-008/ 15.03.2018г., съгласно която съдържанието на биогориво в течно горива – автомобилен бензин А-100Н не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво съгласно чл.47, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗЕВИ. Прието е, че като е предоставяло на пазара на 18.09.2017г. течно гориво – автомобилен бензин А-100Н, за което на 21.09.2017г. с Констативен протокол № КП-0620-Е/ 21.09.2017г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, и същото е окончателно установено с Експертиза № Еаб-008/ 15.03.2018г., „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, в качеството му на краен разпространител, съгласно изискванията на §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, във вр. с §1, т.20 от ДР на ЗЕВИ, е извършило нарушение на чл.47, ал.2, във вр. с чл.47, ал.1, т.8 от ЗЕВИ. 

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и установената по делото фактическа обстановка Казанлъшкият районен съд е приел, че описаното в съдържанието на наказателното постановление административно нарушение са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Изложените за това мотиви се свеждат до установеното минимално несъответствие с изискванията на чл.47, ал.1, т.8 ЗЕВИ - в случая отклонението от стандарта съдържание на биогориво е било 0,1% обемни за установеното количество автомобилен бензин А-100Н – 14977л., което съответствало на липса от 14,98литра биогориво; добросъвестността на дружеството – краен разпространител, предвид факта, че горивото е било придружено с декларация за съответствие и обстоятелството, че същото е било изтеглено от пазара за сметка на санкционираното лице, с което общественият интерес е бил напълно задоволен. С оглед на което съдът е направил извод че наказателното постановление е незаконосъобразно и е постановил неговата отмяна. 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона. 

Спорният по делото въпрос се свежда до това може ли в конкретния случай допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.

 Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. 

Изводът на въззивния съд, че нарушителят следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност поради наличието на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, е неправилен и незаконосъобразен.

Необосновано съдът е приел, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, на основание чл.67, ал.2 ЗЕВИ /в редакцията на тази норма, действала към датата на извършване на нарушението и издаване на НП – ДВ, бр. 15 от 2013 г./, е формално, а отговорността на търговеца – краен разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход, е обективна. Ето защо наличието на декларация за съответствие към съответната партида течни горива от пусналия ги на пазара търговец, не освобождава крайния разпространител от задължението да осъществява контрол върху действителните качествени показатели на горивото и ответникът по касация е бил длъжен да подсигури възможност за изпълнение на произтичащото от разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ задължение да предоставя на пазара гориво, което отговаря на изискванията на чл.47, ал.1, т.8 от ЗЕВИ /ред.ДВ, бр.35 от 2015г., действала към датата на извършване на нарушението/.

Не може да бъде споделен и довода на въззивния съд за наличие на минимално отклонение от стандарта, даващо основание за квалифициране на конкретното деяние като маловажно такова. Видно от приложения по АНД № 691/ 2018г. Констативен протокол № КП-0620-Е от 21.09.2017г. , съдържанието на биогориво в предадената за изследване проба от автомобилно гориво, разпространяваното от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД на посочените в НП място и дата, е 6,3% обемни, а съгласно Експертиза № Еае – 008/ 15.03.2018г., изготвена на основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ, за съдържание на биогориво в течно гориво след арбитражно изпитване, изследваният автомобилен бензин А-100Н, не съответства на изискването на чл.47, ал.1, т.8 ЗЕВИ, т.к. съдържанието на биогориво е 6,60% обемни. При тези фактически установявания се налага извода, че отклонението от законово изискуемото съдържание биогориво /7% обемни/ в предлагания от ответника по касация автомобилен бензин  А-100Н /14977л./ е 0,4% обемни, а не 0,1% обемни, както е приел въззивният съд.  Казанлъшкият районен съд е сравнил резултатите от арбитражната проба с посоченото в пар.1, т.1, б. „б“ и „в“ от ДР на ЗЕВИ съдържание на биогориво в автомобилен бензин, както и се е позовал на БДС ЕN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите на изпитване“, съгласно който при получен резултат от изпитването под 6,7% обемни, продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин. От тук съдът е извел извод, че отклонението е само 0,1% обемни, без обаче да е взето предвид  изискването на закона за минимум 7% обемни. Посочените в цитирания стандарт стойности са с оглед прецизиране на резултата, отчитайки допустима грешка при изследването, но не следва тази стойност от 6,7% обемни, да се приема като нормативно установено  минимално съдържание биогориво в течното  гориво за бензинови двигатели.

На следващо място следва да се отбележи, че изтеглянето на горивото от пазара по искане на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, видно от приложения на лист 18 от въззивното дело Протокол за изтегляне на течно гориво от пазара от 26.09.2017г., не може да бъде сочено като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като изтеглянето на горивото е следствие от наложената на търговското дружество Принудителна административна мярка по чл.55, т.2 от ЗЕВИ. 

В случая не може да се каже, че деянието, за което е санкциониран ответникът представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид по см. на чл. 93, т.9 от ДР на НК, поради което и дружеството, което го е допуснало не подлежи на наказване изобщо. Предоставеното на пазара от крайния разпространител „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД гориво, което не съответства на изискването на чл.47, ал.1, т.8 от ЗЕВИ/ред.ДВ, бр.35 от 2015г./ е 14977л., а предмета на засягане – опазване на околната среда и ограничаване на изменението на климата, насърчаване на производството и потреблението на биогорива, сочи на значими обществените отношения.

Предвид изложените съображения Старозагорският административен съд  намира, че необосновано от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и неправилно от гл. т. на закона въззивният съд е мотивирал извод, че допуснатото от “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД административно нарушение по чл.67ал.2 ЗЕВИ /ред.преди изменението й, обн. в ДВ, бр.91 от 2018г/ следва да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН и съответно при прилагането на посочената норма наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Решението на Районен съд – Казанлък е постановено в нарушение на законна – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде разгледано и решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено е от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното съдържание. Не са допуснати процесуални /формални/ нарушения при неговото постановяване, които да бъдат определени като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Административнонаказателното обвинение за допуснатото от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, в качеството му на краен разпространител на течни горива, нарушение на чл.47, ал.2 във вр. с чл.47, ал.1, т.8 от ЗЕВИ /ред.ДВ,бр.35 от 2015г./, е фактическо, правно и доказателствено обосновано и се потвърждава от събраните доказателства. При определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващата се за извършеното нарушение санкция, наказващият орган правилно е приложил закона. С оглед на изложеното Наказателно постановление Наказателно постановление № КГ-2108/ 17.04.2018г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                       Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 334 от 17.10.2018г., постановено по АНД № 691/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2108/ 17.04.2018г., издадено от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 831915840, със седалище и с адрес на управление гр. София, бул.“С“ №.., е наложена имуществена санкция в размер 50000лв. /петдесет хиляди лева/, на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

        

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                           

                                                                               2.